Най-скъпата стая в хотелиерството е празната стая

Национален хотелиерски мениджмънт клуб е създаден през 2003 г. за собственици, изпълнителни директори, комплексни управители и мениджъри от сферата на хотелиерството и ресторантьорството от цялата страна. Учредители са водещи компании като "Шератон София Хотел Балкан", "Радисън САС Хотел София", "НИКМИ" АД, "ТурМаркетинг" ООД и още 17 юридически и физически лица с дългогодишен опит в туристическия отрасъл.

На 2 февруари клубът организира национална конференция на тема “Аспекти на взаимодействие между туристическия бизнес и местната власт”, чийто официален медиен партньор ще е Investor.bg. Целта е да бъде подобрена работата между двете страни, като предложенията как да се случи това ще бъдат оформени в меморандум и внесени в ресорните органи на местната и на централната власт.

С Илиян Иванов, председател на Управителния съвет на Национален хотелиерски мениджмънт клуб, разговаря Румен Соколов.

- Какво представлява Националният хотелиерски мениджмънт клуб, какви са неговите цели и дейност?

Ние съществуваме вече трета година като организация. Обединяваме собственици, мениджъри и изпълнителни директори на хотели и ресторанти от цялата страна, Като дейност сме насочени основно към налагане на модерния мениджмънт в българските хотели и ресторанти. От 2005 г. стартира нашето издание “Хотелиер”, което не е точно списание, а ръководство за управление на хотели и ресторанти.

Още преди да се учреди националният клуб, част от учредителите организирахме семинари по управление, които бяха насочени основно към собственици, изпълнителни директори и висши мениджъри на хотели и ресторанти. През последните две години, вече като клуб, започнахме да правим национални конференции, кръгли маси и годишни форуми. От миналата година започнахме да отделяме и по-голямо внимание на формиране на туристическа политика в България.

- Какви въпроси ще бъдат разисквани на конференцията на 2 февруари?

Идеята беше още в началото на годината да направим такава среща между кметове и общински съветници от цяла България, от една страна, и собственици и изпълнителни директори на хотели и ресторанти, от друга. На тази среща трябва да се поставят основните проблеми между двете страни, да се получи дискусия, за да има в бъдеще едно по-добро разбиране.

В програмата сме предвидили няколко основни дискусии. Едната от тях е за териториално-градоустройствените планове и техническата инфраструктура. Без инфраструктура туристически отрасъл не би могъл да се развива и това го виждаме като много сериозен проблем в България, тъй като вече не само по Черноморието и в големите планински курорти, а и във вътрешността на страната се изграждат много модерни хотелски комплекси, до които обаче е почти невъзможно да се стигне. Ние можем да правим културен, религиозен и спортен туризъм, който обаче не може да се развие.

Като говорим за инфраструктура, не става дума само за пътища, а също и за канализация, водоснабдяване, електроснабдяване, изграждане на пречиствателни станции.

Друг проблем са туристическите такси, които събират общините. Искането на туристическия бранш е, ако не всички, то поне една част от тях да бъдат инвестирани например в туристическата реклама на България, на регион или населено място. От друга страна пък, местната власт смята, че това е един от начините за финансиране на общината и за плащане на заплати. По този въпрос също трябва да се получи разбиране.

Екологията и чистотата също ще бъдат разисквани. Последният разискван проблем ще бъде за пречиствателните станции, защото от миналата година стана ясно, че всеки хотел, който не е канализиран, трябва да изгради собствена автономна пречиствателна станция. На срещата ще има експерт, който да разясни основните положения.

- Какви други събития ще бъдат организирани от Национален хотелиерски мениджмънт клуб през тази година?

През тази година за първи път ще направим две големи неща. Ние спечелихме проект към Европейския съюз за организиране на международна конференция по безопасността на храните. Тя ще бъде проведена между 10 и 12 април в Интер Експо Център в София. Това ще бъде среща на световно ниво, тъй като големи експерти от Европа и света потвърдиха своето участие. Ще се разисква въвеждането на стандарт ИСО 22 000, който третира безопасността на храните (приет през септември 2005 г.). Този стандарт се отнася за всички, които работят с храна или я преработват, включително ресторантите и хотелите.

Второто голямо нещо, което предприемаме, е стартирането на серия от посещения на български хотелиери и ресторантьори в различни държави, като през тази година започваме със САЩ. Между 17 и 27 май по покана на Американската хотелска асоциация и със съдействието на американското посолство в София и на българското посолство във Вашингтон български хотелиери ще посетят САЩ.

Идеята е не само те да отидат там като на екскурзия, а да се срещнат с топ-мениджъри на големи хотелски вериги. Ще има възможност да се посетят различни типове хотели – Timeshare дизайн (имотите „timeshare“ позволяват на инвеститорите да разполагат с даден имот за един или няколко месеца в годината за определен период от време; този тип недвижимости могат да бъдат използвани за прекарване на по-евтина ваканция или да бъдат преотдавани за допълнителен приход; бел. ред.), бутик хотели, Спа и уелнес центрове и други. Нашите мениджъри ще влязат в бек офисите, складовете, ще се срещнат с техните оперативни мениджъри, които да ги запознаят с тяхното управление.

Ще бъде посетено и най-голямото изложение за хотелиерство и ресторантьорство, което ще се проведе между 20 и 23 май в Чикаго. Предвижда се през следващите години да има посещения в други държави.

- През миналата година ръстът на чуждестранните туристи, посетили България, е 4,5% спрямо 2004 г. Този ръст обаче е по-малък в сравнение с предходни години. На какво според вас се дължи забавянето на нарастването?

Като цяло България е туристическа дестинация за масов туризъм. В последните няколко години действително имахме ръст между 10 и 12 процента средногодишно, като в последната година имаме по-малък ръст. Все пак хубавото е, че имам растеж, а не спад. Ние не можем да очакваме постоянно, година след година, да имаме 10-15 процентови ръстове на чуждестранните туристи, защото това просто не е реално.

Има един друг проблем, който всъщност касае всеки отделен хотелиер, а това е процентът на заетост на материалната база, на хотелската част. Защото с това бурно строителство в цялата страна имаме все повече и повече хотели, които се борят за един пул от туристи. И така е логично в съответните обекти посещенията да започнат да спадат. Ресурсите от туристи не могат да бъдат безкрайни.

Всеки хотелиер трябва да става все по-конкурентноспособен, да се развива, за да може да остане на пазара и да поддържа добра заетост.

За пример средногодишната заетост на хотелската база в град Ню Йорк е 92%, което е доста високо ниво. Въпреки всичко хотелиерите там се събират да обсъдят какво да направят, за да се заемат и тези 8 на сто, които остават празни. И решават тези 8% хотелски стаи да бъдат продадени като апартаменти, на отделни собственици, за да има приход от тях. В хотелиерството най-скъпата стая е празната стая.

- В последните години бурното строителство на хотели и ваканционни имоти създава големи проблеми в някои курорти. Как според вас може да се избегнат неудобствата за чужди и български туристи, свързани със строителството?

Според мен това е един период, който ние щем не щем трябва да преодолеем. Нормално е с развитието на туристически дестинации да има и доста неудобства, свързани с инфраструктурата и изграждането на материалната база. Основните туроператори дори предупреждават туристите за това, че може да има шум, че ще има багери, кал и други неудобства, но затова пък съответно и цените са изключително атрактивни. Съответните гости са предупредени още преди заминаването си за подобни проблеми.

Надяваме се възможно по-бързо да мине този процес. Строителните фирми вече за много кратък срок издигат огромни хотелски комплекси. Друг е въпросът за качеството, но обектите вече се пускат в експлоатация за по-малко от две години.

- Достатъчно ли са подготвени мениджърите на български хотели за новите предизвикателства, свързани с нарасналия брой туристи, а също и предизвикателствата, които ще дойдат след приемането на България в ЕС?

Българските мениджъри са достатъчно добре подготвени, за да обслужват масовия туристически пазар, но не са подготвени да обслужват по-специални сегменти и високоплатежни туристи. Това са бизнес туристи, асоциации, конгресен туризъм, религиозен туризъм. Ние имаме още дълъг път да извървим, докато идентифицираме определените нужди на специализираните сегменти и разберем как може да ги задоволим. Доста неща още трябва да се учат в тази насока, човешкият фактор все още не е готов.

Крайно време е собствениците на хотелски обекти да осъзнаят необходимостта и нуждата да обучават и развиват персонала си, а не само да го експлоатират чисто на трудово правни отношения. Мениджърските умения трябва да се изучават и развиват.

- През зимния сезон едно от коментираните неща е изравняването на цените за българи и чужденци, както и рязкото повишаване на цената на картите за съоръжения. Може ли това да доведе до отлив на български туристи в нашите големи курорти?

Хотелиерите решиха този проблем с предлагането на така наречените отстъпки за лоялни гости. По този начин те не нарушават закона, друг е въпросът за критерия, по който се определя дали един гост е постоянен или не. Така бе решен проблемът и по отношение на ски съоръженията, и по отношение на хотелските нощувки. Статистиката сочи, че до момента нямаме отлив, а напротив – имаме сериозен ръст в зимния туризъм. Няма и данни за отлив на български туристи от зимните курорти. Трите големи курорта – Пампорово, Боровец и Банско, имат различни подходи към решаването на проблема, всеки гледа по един или друг начин да не загубва туристи, а да печели. Дори са налице планове за сериозно разрастване на ски пистите – това означава, че се очакват и повече туристи.

- А това може ли да даде шанс на по-малките български зимни курорти?

До нас стигат новини за инвестиционни намерения в доста по-малки курорти – Берковица, в Троянския Балкан и други. Сигурен съм, че и те ще привлекат своите сегменти туристи.

- Какво трябва да се подобри в българския туристически продукт, за да стане той по-атрактивен не само за чужди, а и за български туристи?

Много неща трябва да се променят, но едно от най-важните е да се промени отношението на хората към бизнеса в България. Безхаберието трябва да бъде елиминирано, трябва да се породи желание за развитие, за конкурентноспособност. Трябва да се вложат доста усилия в развиването на самите хора, в тяхната мотивация за работа. Защото в един момент може да се окаже, че се наливат излишно пари, без да има резултат. Ние самите трябва да променим отношението си към мястото, където работим, към нещата, които вършим, да ги вършим по-професионално и по-ефективно.

- Ефективно ли се рекламира България в чужбина?

Със сигурност има още доста какво да се направи. В последните няколко години с пъти нарасна бюджетът за реклама на българския туризъм в чужбина и въпреки всичко той е далеч под бюджета на други конкурентни туристически дестинации като Турция, Гърция, Хърватска и дори северноафриканските държави, които също са наши преки конкуренти. Те всички имат бюджети от десетки милиони евро за рекламиране на туристическите им дестинации, а нашият бюджет е под 10 милиона евро на година, но явно това са ни възможностите.

Със сигурност в съвсем скоро време ще бъде назначен и председател на Агенцията по туризъм, най-вече защото предстоят големите изложения в Берлин и Москва, и тогава се надяваме ефективността на рекламата да се подобри още.