М. Бенов: Жилищният пазар в София е под натиск и има елементи на непрозрачност

Минчо Бенов е работил в областта на капиталовия пазар, бил е изпълнителен директор на „Софийска фондова борса” АД и директор „Финансов сектор и капиталов пазар” в американския консорциум FLAG, бил е консултант на проекти на Световната банка и ЕБВР. В периода 2005-2009 г. работи по проект за кредитиране на жилищната енергийна ефективност в България. Консултирал е и управлявал редица инвестиционни проекти, както и проекти, финансирани от предприсъединителни и структурни фондове на ЕС. От 2011 г. е национален директор на Habitat for Humanity - водеща глобална нестопанска организация за подобряване на жилищните условия.

Разкажете повече за кампанията Build Solid Ground?

Това е глобална застъпническа кампания на организацията Habitat, която се провежда в повече от 30 държави. Тя надгражда глобалната кампания, която успяхме да финансираме с помощта на Европейската комисия заедно с колеги от още шест европейски страни. Имаме 14 партньори по изпълнението на проекта, както и много асоциирани партньори. В останалите страни Build Solid Ground се финансира от Habitat.

Кампанията има за цел да повиши информираността на европейските граждани относно глобалните проблеми, свързани с достъпа до жилище и жилищни права. Например, в много страни по света жените нямат законово право да притежават недвижима собственост. Разбирането ни е, че колкото по-осведомени са хората за проблемите, толкова по-добре могат да се справят с тях.

Конкретно в България предвиждаме интензивна работа с медии, университети, младежка аудитория, местните власти. Ще проведем информационни срещи в 30 български общини. Вече започнахме първите срещи в две общини, а до края на годината ни очакват още седем. Запознаваме местните власти с глобалната рамка, в която са залегнали няколко основни документа. На първо място те са свързани с Глобалните цели за устойчиво развитие на ООН, в които ние като голяма международна организация успяхме да се преборим за първи път да бъдат включени жилищата и устойчивото градско развитие. Следва конференцията на ООН Habitat 3, която се провежда веднъж на двадесет години, и миналата година в Кито изработи т. нар. нов градски дневен ред с теми като устойчиво градско развитие, овластяване на жените и момичетата, достъп до жилищни права.

Използваме срещите си с представители на местните власти, за да ги запознаем и с националната регламентация, свързана с жилищата, и по-конкретно с новата Национална жилищна стратегия. Те очакват стратегията да бъде преведена на общинско ниво чрез жилищни програми, които всяка община трябва да изработи за изпълнението й. Запознаваме ги и с изисквания, които са наложени от членството ни в Европейския съюз и са свързани с постигането на по-високи класове на енергоефективност на жилищните сгради. От тази година всяка сграда, която е публична държавна или общинска собственост, трябва да бъде с близко до нулата енергийно потребление. Това явно е важно за общинските администрации, тъй като те трябва да създават капацитет, за да посрещнат тези изисквания.

Във втората част на информационния ден във всяка община правим доброволческа инициатива за освежаване на училища, детски градини, стадиони, като финансираме закупуването на инструменти и материали, а общината мобилизира доброволци – жители на населеното място, представители на общинската администрация, спортни клубове, деца от местни училища.

Кои общини сте посетили да момента и какви са основните жилищни проблеми в тях?

Стартирахме кампанията в Смядово, втория ден бяхме в Търговище, а след това – в Антоново. Проблемите са свързани с процесите на урбанизация. Всички виждаме тези процеси в развитие – те са с много висок интензитет не само в България, а и в глобален план и създават големи предизвикателства.

В малките населени места като Смядово и Антоново наблюдаваме деиндустриализация, отлив на големи групи от предимно млади хора към общинския център, столицата или в чужбина, заличаване на села от списъка на населените места – в Антоново вече имаше случай на заличено село, много други села ги очаква същата участ. По-големите градове като Търговище се сблъскват с проблема с липсата на квалифицирана работна ръка. Хората, които прииждат в големия град, оказват натиск върху пазара на труда, т.е. при обезпечената заетост заплащането е на сравнително ниски нива.

Урбанизацията обаче има и положителни ефекти, например способства за индустриализацията на центровете, които са привлекателни за миграционните потоци, увеличава качеството на социалните услуги в тях. Като всеки процес или явление това е монета с две страни. Ако процесът се остави на неговата стихийност и не се управлява адекватно, той започва да проявява отрицателните си страни – способства индустриализацията, а в същото време малките населени места се обезлюдяват, повишава нивото на социалните услуги, но ако се позволи процесът да се развива произволно, се стига до пренаселеност на големите градове и гетовизиране на цели квартали, влияе положително на пазара на труда, тъй като повишава конкурентноспособното предлагане, но ако се стигне до струпването на неуправляеми групи от хора, води до изкривяването му, тъй като е налице голямо предлагане на работна ръка. Тези процеси трябва да се познават и да се търсят адекватни форми за управлението им. Виждаме заявена амбиция за това в Националната жилищна стратегия.