Дидие Боровски: Най-голямата политическа грешка би била да не правим нищо

Германия също е едно от потенциално слабите места на Европа заради политическата задънена улица, в която все още се намира страната. Как това ще се отрази на политическата и икономическата стабилност на Европейския съюз? *

Наистина ситуацията в Германия е много сложна. Знаем, че за Ангела Меркел е много трудно да постигне съюз с Германската социалдемократическа партия (ГСДП). Но ние все пак очакваме да бъде сформирана широка коалиция през идните седмици, така че политическите актьори трябва да намерят компромис – знаете, че това е част от политическата култура на страната.

Не сме 100% сигурни, че Ангела Меркел ще е следващият канцлер, но в крайна сметка това е най-вероятният сценарий.

До момента този политически срив в Германия няма никакво отражение върху икономиката. Според скорошните проучвания тя продължава да расте.

Смятам, че германците не се притесняват от случващото се. Това не е политическа криза – те изпитват трудности да намерят споразумение и компромис. Трябва да бъде създадена нова коалиция с ГСДП, които не са готови да се включат в нея незабавно. Това е труден момент, но не е политическа криза. Не виждаме почти никакво отражение върху ръста на БВП.

Говорейки за политически грешки, кои са най-опасните грешки, които могат да бъдат допуснати през следващите 12 месеца? 

Най-голямата политическа грешка би била да не се направи нищо. Искам това да е ясно.

Знаем, че когато наблюдаваме такова синхронизирано възстановяване, ние трябва да се възползваме от тази възможност и да решим структурните си въпроси.

Най-големият риск не е непосредственият риск. Най-голямата грешка би била, ако си кажем, че имаме ръст и не трябва да правим нищо, вярвайки, че това ще продължи по същия начин още дълго време. Този тип цикли са краткотрайни. В някакъв момент трябва да въведем структурни реформи, за да увеличим потенциалния ръст. Също така трябва да подсилим институциите си в Европа и трябва да направим това сега. Предстои важно политическо събитие следващата година – европейските избори са през пролетта на 2019 г. Това означава, че през юни 2018 г. има много важна европейска среща на върха и очаквам, ако бъде сформирана тази широка коалиция с ГСДП, германското и френското правителство да дадат начало на някакви инициативи.

С влизането в сила на американската данъчна реформа някои експерти заявиха, че САЩ могат да се превърнат в следващото голямо данъчно убежище. Смятате ли, че това е възможно?

Не вярвам, че САЩ може да станат данъчно убежище. Ефективната данъчна ставка вече беше ниска в продължение на години за много корпорации. Факт е обаче, че със сигурност тези данъчни облекчения ще стимулират брутния вътрешен продукт в бъдеще. Но това няма да доведе до опасност, тъй като от макрофинансова гледна точка фискалните стимули идват във време, когато БВП вече е доста силен в САЩ.

Влиянието на стимулите ще е краткотрайно, което означава, че има голям риск американската икономика да преживее цикли на процъфтяване и спад, както и ускорение на растежа в кратък период, последван от намаляване на скоростта през – да речем, втората половина на 2019 г.

Имайте предвид само, че фискалният дефицит ще се увеличи, публичният дълг също – той вече е по-висок от средния за еврозоната. Без съмнение добрата новина в краткосрочен план е, че растежът ще се ускори. Но от макрофиансова гледна точка това не е много здравословно, защото се случва във време, когато ръстът на БВП вече е над очаквания и така се поема риск за увеличаване на инфлацията при пазар на труда, който е близо до пълна заетост.

В началото на тази седмица Румъния неочаквано увеличи лихвените си проценти до 2%. Какво означава това за икономиката на страната и можем ли това да бъде тенденция за региона?

Има огромна разлика между страни като Румъния, България, Чехия от една страна и останалата част от еврозоната, тъй като при тези икономики все още има известна инфлация. Така че все още съществува натиск за покачване на инфлацията, който кара някои банки да реагират. Ние обаче не смятаме, че се намираме в много инфлационна среда. Не предвиждаме рязко покачване на лихвените проценти.

При повечето икономики очакваме инфлацията да се задържи близо до целите на централните банки, които е малко вероятно да затегнат паричните си политики.

България би трябвало да има полза от това международно възстановяване. Основната част от БВП на ЕС е съставен от еврозоната, която очевидно е в разцвет. Това е добра новина за целия континент, включително и за България и за страните от Източна Европа.

* Интервюто е взето преди да стане ясно, че консерваторите на германския канцлер Ангела Меркел и социалдемократите са постигнали пробив в преговорите си за съставяне на коалиция