И. Велков: Градоустройството в София се движи след проблемите

Арх. Здравков вероятно мисли в същата посока. Едно от заявените му намерения беше да създаде нещо като консултативен съвет със специалисти от различни сфери. Силно се надявам да не са само негови колеги, а да има и друг тип заинтересовани страни и профилирани специалисти от други сфери. Тогава може би ще решаваме комплексно казуси. Комплексен подход в създаването на такива мултидисциплинарни екипи работи много добре за трансгранични проекти и част от този опит може да бъде пренесен и тук.

В корпоративния свят например хора, които разбират от тези неща, има. Те невинаги говорят на същия език и със същата скорост като администрацията, но пък нещата се променят. Ако всички заинтересовани страни започнат да мислят в една посока и си поставят цели и задачи за решаване на проблемите, няма какво да ги спре. Въпросът тук дори не опира до финанси, а до концепции, които да се разискват.

Промени в общия устройствен план можем ли да очакваме?

По-скоро коригиране на някои недоразумения в него и довършаване на изостанали тук там въпросителни. Проблемите са разнообразни – с отделни улици, параметри, с райони, в които липсват достатъчно комунални и транспортни услуги. Всъщност там не толкова промяна на плана, а детайлизирането му в някаква степен би могла да е полезна. Тези проблеми не са концентрирани в някаква зона. Почти във всеки район на София има нерешени въпроси. Част от тях обаче са свързани и с не съвсем изчистени спорове за собствеността. И обратно стигаме до изходно положение – ако всичко тръгва от правно-нормативната уредба, нещата изглеждат безкрайно мудни, тромави и не съвсем справедливи. Ако тръгнем от обществения интерес и да се взимат решения по целесъобразност, примерите за отчуждаване на терени за обществено ползване и сега ги има, но не се ползват толкова често.

Изборът на управници на един град води след себе си до отговорност за взимането на непопулярни решения. Някоя група граждани няма да харесат едно или друго решение. Например затварянето на улици за автомобилен трафик със сигурност ще доведе до огромна вълна от коментари от всякакво естество. Възможностите, които една градска управа трябва да има, са свързани с генерални въпроси, които обаче се решават и на друго ниво. Тази псевдо децентрализация, за която само си говорим, трябва да започне да поражда и друг тип отношения в местните власти и субекти. Повечето власт би могла да носи и повече отговорност за нерешаване на проблеми. Сега понякога отговорността директно се оправдава и препредава заради дефицита на средства към финансовия министър, а това е нелепо, въпреки че е факт. Много общини са изцяло зависими от това, което държавният фискален орган ще прецени за целесъобразно и възможно.

Една градска управа би могла да поеме повече отговорности и да използва различни инструменти – например данъчна политика с преференциални и наказателни суми, за да поощрява добрите примери и да наказва лошите. Това, което по света е практика – в решаването на по-мащабни проблеми и процеси се правят публично-частни партньорства. Ние тук като че ли сме замрели предимно на ниво сметосъбиране, а бихме могли да правим много повече неща. Бъдещето ми се струва, че принадлежи на този тип възможности, които не отнемат съществуващ държавен ресурс, а привличат частен със сравнително ясен, предвидим и печеливш бизнес план.

София кога ще кандидатства за „Зелена столица на Европа“ и колко „зелен“ е градът всъщност в сравнение с досега избираните „зелени“ столици?

В момента е отворена тази възможност за 2019 г. До края на октомври ще се събират апликации. Не мисля обаче, че сме в състояние да отговорим на по-голямата част от изискванията и критериите за постигне на такъв успех. До голяма степен въпросът е и доста обективен. Състезанието е отворено за всички европейски градове над 100 хил. жители, не само за столиците. Една столица обаче има по-големи проблеми за решаване от един по-малък град, който няма и толкова много несвойствени за него функции.

София, с необходимостта да поддържа и немалък брой държавни структури, натоварва градския си център с доста сериозни функции и дейности. Това, съчетано и с транзита и с ориенталския подход на шофьорите, които искат да паркират буквално там, където ще прекарат част от деня, създава много сериозен проблем, който не е лесно решим. В по-малките градове зоните са по-ясни и могат да се разтоварят от несвойствени функции, а центровете да се превърнат в място за социално общуване, за културни и развлекателни дейности.

Критериите за „зелена“ столица не са само парковете и транспортът. Това, че градът ни изглежда зелен, не е само наша заслуга, природата се е постарала за това. Управлението на трафика, ресурсите, енергията, отпадъците – това са показателите, по които се състезаваме с градове, отдавна надраснали битовите проблеми и работещи по „фината“ настройка. За това е необходимо и гражданското осъзнаване, че е необходимо съдействие, необходимо е да пазиш, да рециклираш сам, а не да държиш сметка на някой друг, че не го е направил. Сигурен съм, че и в София има такива граждани и е въпрос на време на започнем и да надграждаме и създаваме като общност нова среда и качество на живот.