И. Велков: Градоустройството в София се движи след проблемите

Как виждате Вие бъдещето на града?

Бъдещето на София е на север от центъра и на юг от Стара планина. След известно време районът би могъл да се превърне в прекрасна възможност за преподреждане на градските зони, с по-оптимален транспортен, комуникационен и жилищен баланс.

Само че градът се развива в противоположната посока и крайният резултат е видим за всички...

В момента усилията на немалко институции са насочени към регламентирането на строителството към планината. Колкото и да е “естествен” стремежът на всеки да има къща в полите на Витоша, предстои приемането на дългоочаквания план за управление на природния парк „Витоша“, с който да се сложи началото на по-нормален процес.

Надяваме се общината да може да се включи пълноправно в него. Преди няколко месеца инициирахме създаването на една временна комисия за решаване на проблемите с достъпа и функционирането на парка и планината като цяло, но общината вече почти няма реална собственост като инструмент, с който да си върне възможността да участва, да подрежда, да управлява в някаква степен... Не казвам, че общината е най-добрият стопанин, но пък е най-пряката трансмисия за това какво би било добре за гражданите. Цитирането на закон, който формално дава или не дава права и възможности, вече не е достатъчно. Нужда е цялостна концепция и сериозен план за действие, може би и заради това, че планината е най-голямото богатство - в същото време тя ни е и най-голямото задължение, чиито проблеми да решим за бъдещите поколения.

В южните квартали презастрояването е плод на липсата на общ устройствен план по това време. Работи ли се по някаква концепция, с която поне частично да се направи опит за решаването на проблемите?

Общинският съвет би подкрепил всяка аргументирана концепция, която да дойде от архитектурните среди. Има частични идеи, които биха могли да се реализират, но за цялостен план ... Още повече, че до голяма степен и управлението на парка „Витоша“ би дало възможности или би затворило вратата за попълзновение към него, ако се прецизират някои от текстовете в проекта за план на управление.

Ще кажа само, че в България „свещеното“ право на собственост като че ли изчерпва дебата по темите. Да, частната собственост е неприкосновена, но никога не се повдига въпросът за задълженията, която тя поражда, за отношенията между съседи и ползватели, за разходите, които възникват, когато си собственик. Тук се е скъсала нишката преди повече от 20 години и разхищенията и нихилизмът са станали проблем, включително и финансов, за града и всички нас. Искам да вярвам, че и тук има и алтернативни решения, без конфронтация по оста частен-обществен интерес.

По отношение на транспорта при отчета на “Група 5“ от общинския съвет съобщихте, че ще се прави анализ на транспортната схема в София от експерти, като ще се предложи и нова схема. Докъде стигна работата по него?

Този анализ се прави, в ход е. Инициативата не е само наша, а и на граждански организации и експерти. Професионалният подход към решаването на въпросите с транспорта изисква той наистина да се разглежда в един по-дългосрочен и комплексен план. Да се купуват нови автобуси или няколко трамвая не решава генералния проблем. Основната теза в концепцията на новия главен архитект беше да се върне пешеходецът „на върха на пирамидата“ - нещо, което в момента определено липсва. Малки стъпки се правят в тази посока с метрото, подстъпите към станциите, възстановяването на една от трамвайните линии.

Зачертани са обаче други възможности – например тези, които железопътният транспорт може да осигури на една европейска столица. София е един от малкото градове в Европа, който освен, че е голям град, е и столица, и център на община, и в ареала на общината попадат и други населени места. Като че ли по навик решаването на въпросите с достъпа се изчерпва със скоростни асфалтови трасета.

Да, жп пръстенът на София беше всъщност почти напълно унищожен...

Новите технологии ни дават някаква “светлина в тунела”, че въпреки това, че сме бавни и тромави и взимаме трудно решения, силно се надявам технологичните решения на съвременната транспортна и иновативна мисъл, предлагащи решаването на градските транспортни въпроси, да станат по-достъпни, когато се наложат и в европейски, сравними със София градове.

Едно от основните неща като първа стъпка е една интегрирана и работещата платформа за управление на трафика. Тя е частично реализирана. Възможностите, които една напълно работеща система дава за градовете с размерите на София, ще доведат до положителна промяна само за няколко месеца – най-вече със спестено време и нерви, а оттам и намаляване на замърсяването на въздуха от претоварените кръстовища.

С магическа пръчка няма да махнем колите от улицата, а ще трябва да създадем условия те да не са толкова необходими. В това отношение като че ли имаме години работа. Създаването на все по-добри автомобилни комуникационни връзки между различните градове и кварталите в един град помага само на част от жителите. Тези, които не ползват автомобили поради различни причини, трудно могат да намерят добра алтернатива.

А като говорим за ремонтите на улиците, общината би могла да заложи критерии в обществените поръчки такъв тип параметри на покритието, което да отговори на променените климатични условия и на интензитета на натоварването. В Европа асфалтови покрития на места с подобни температурни разлики и натоварване изглеждат по коренно различен начин. Ако идеята е да се ремонтира периодично – това се постига, ако идеята е да се ремонтира веднъж завинаги или поне достатъчно дългосрочно – трябва да правим всичко така, че да се свърши работа. Този проблем обаче го има и в други индустрии. Съвременното консуматорско общество живее от оборот, а не от качество.

Да се върнем на темата за нормативните актове. Поне доколкото това зависи от общинския съвет, можем ли да очакваме оптимизиране на някои процедури?

Според мен има съвсем ясно изразена нагласа и желание от участниците в общинския съвет да си върнат частично правата и възможностите, които имат като фактор в решаването на проблемите на града и общината. Градоустройствени въпроси се решават на този етап предимно административно и общинският съвет често само ги верифицира. Обществените съвети, създадени за различните направления в настоящия си вид, са само рамка, в която би могло да се влее повече и по-смислено съдържание.