- Какъв е процесът по сертификация и до каква сума биха достигнали разходите за сертификация на една сграда като пасивна?
- Сертификатът може да се издаде от самия Институт за пасивни сгради, но той е оторизирал и фирми. Мисля, че по света има около трийсетина фирми, които също могат да сертифицират пасивни сгради.
Изискването е проектът на сградата да е направен от сертифициран проектант. Има вариант проектът да се направи и от несертифициран проектант, но той трябва да отговаря на всички изисквания на стандарта „Пасивна сграда“. След като проектът е готов, чертежите се изпращат в Института, който ги одобрява. Впоследствие се правят тестове и на самата сграда (първоначални и окончателни), т.нар. blower door test. По време на теста се измерват въздушните течове в сградата, установени както при надналягане, така и при подналягане. На базата на проекта и на резултатите от теста се издава сертификат.
Цената може да достигне 2 хил. евро например за еднофамилна къща около 200 кв.м., но тя е различна в зависимост от сградата. Имайте предвид, че и самият проект трябва постоянно да се следи на строителната площадка – дали се изпълнява всичко, както е заложено.
- Колко по-високи могат да са разходите по проектирането и строителството?
В Германия оскъпяването е между 5 и 8%, но тук може да се окаже и по-скъпо, в сравнение с масовото некачествено строителство, където се влагат евтини и некачествени материали. Но може и да се окаже не чак толкова скъпо, ако се сравнява с качественото строителство.
При строителството на сгради не е правилно да се вземат предвид само разходите за инвестицията (строителството). Всяка сграда има жизнен цикъл, който продължава и след построяването ѝ. През жизнения цикъл на сградата има постоянни разходи при експлоатацията ѝ. Енергийното потребление е една от важните предпоставки, определящи бъдещия годишен бюджет на нейните обитатели. Пасивната сграда е инвестиция, тъй като тя се изплаща от спестените енергийни разходи с течение на времето.
Инвестирането в енергийната ефективност не генерира бърза и краткосрочна възвръщаемост, но в замяна тези инвестиции носят дългосрочна възвращаемост през целия жизнен цикъл, като същевременно влияят благоприятно върху климата и ресурсите.
- Какви стандарти за пасивни сгради действат в Европа и как се сравняват с нашата действителност?
- В началото на годината се приеха Classic, Plus и Premium стандарти, като стандарта Classic е за класическата пасивна сграда, Plus се отнася до нулево енергийните и Premium - за плюсово енергийните сгради.
Както казах, в България имаме стандарти за енергийна ефективност, но те не се спазват. Искам да отбележа, че показателите, заложени в нашите стандарти за енергийна ефективност, са два пъти по-завишени в сравнение със стандартите за пасивните сгради, само че никой не ги спазва. Вписва се, че се слага една изолация, а се прави друга. Докладите за съответствие на проекта по част енергийната ефективност масово са фиктивни, никой не проверява на място как е изпълнен строежът.
Заложените изисквания за енергийна ефективност са доста по-ниски от европейските изисквания, съгласно които до 2018 г. всички обществени сгради трябва да са с близко до нулевото потребление на енергия, а до 2020 г. всички жилищни сгради. Тези стандарти трудно ще проработят, тъй като нямат цялостна концепция за обновяване на сградния фонд, няма ясно дефинирани цели и очаквани резултати, а също така липсват и очакваните социални ползи (намаляване на разходите на домакинствата за енергия, подобряване на облика на сградите и т.н.).
Санирането не е само лепене на изолация по фасадите и смяна на дограмата. Например при пасивните сгради много е важна въздухонепроницаемостта на сградата. При панелните блокове особено течове има отвсякъде, трябва да се оправят всички конструктивни връзки, т.е. сградата да се ремонтира изцяло. С лепене на изолация и смяна на дограмите няма как да се случи.
Освен това за някои дейности са заложени нереално ниски суми. Гледах обществена поръчка за заснемане на сгради – няколко сгради в различни населени места, обособени в една поръчка. За срок от един месец и участие на 10-12 специалисти, се искаше да се заснемат и направят проектите за енергийна ефективност при цена от порядъка на 60 хил. лева. Това е нереалистично.
преди 9 години "...Показателите, заложени в нашите стандарти, са два пъти по-завишени в сравнение със стандартите за пасивните сгради, само че никой не ги спазва, според експерт..."Ами въпрос е ЗАЩО залагат стандарти, които са неприложими. Подозирам отново мутренски сметки с цел надуване на строителни сметки.А да живееш в сграда с вентилационна система изобщо не е безвредно занимание. Хората са направили сметка колко и какви замърсявания и бактерии се натрупват и колко излиза поддръжката на такава система на горе-долу приемливо равнище. Резултатът е ВЛОШЕНО ЗДРАВЕ, податливост на инфекции, разходи за поддръжка, надвишаващи значително разходите за отопление. Да икономисвам от електроенелгия, а да си давам парите за поддръжка и още дявол зае какво, да се ръся за лекарства, да страдам от алергии... благодаря. Искам нещо по-естествено. Неслучайно американците не се затимават с такива глупости, а живеят в еднофамилни къщи с широки дворове, с достъп на светлина и въздух. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години "...Показателите, заложени в нашите стандарти, са два пъти по-завишени в сравнение със стандартите за пасивните сгради, само че никой не ги спазва, според експерт..."Ами въпрос е ЗАЩО залагат стандарти, които са неприложими. Подозирам отново мутренски сметки с цел надуване на строителни сметки.А да живееш в сграда с вентилационна система изобщо не е безвредно занимание. Хората са направили сметка колко и какви замълсявания и бактерии се натрупват и колкоизлиза поддръжката на такава система на горе-долу приемливо равнище. Резултатът е ВЛОШЕНО ЗДРАВЕ, податливост наинфекции, разходи за поддръжка, надвишаващизначително разходите за отопление. Да икономисвам от електроенелгия, а да си давам парите за поддръжка и още дявал зае какво, да се ръся за лекарства, да страдам от алергии... благодаря. Искам нещо по-естествено. Неслучайно американците не се затимават с такива глупости, а живеят в еднофамилни къщи с широки дворове, с достъп на светлина и въздух. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Печалният извод от цялата ти глупост е, че когато се пише за енергийна ефективност следва да се четат учебници по физика, а не по маркетинг ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Глупост 2: Щели да загряват входящия въздух от изходящия. Да допуснем, че топлообменът става на 100% и се обменя целия въздух. Да допуснем, че вътре е 25 градуса, а вън -5. До колко мислиш, че ще загрееш входящия въздух ? Правилно - макс. до 10 градуса, понеже тогава температурата на двата потока се изравнява. С какво ПАСИВНО ще вдигнеш температурата до 25 градуса ? С нищо. А с какво пасивно ще прокараш въздушните потоци през топлообменника ? Пак с нищо. Цялата работа с топлообменника е една голяма уйдурма. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Това с възстановяването на енергията съдържа две големи глупости:1. Основната част от топлинната енергия се акумулира не във въздуха, а в стените. Не случайно хората ти казват - проветри се зиме за 5 мин. за да се обмени целия въздух, а стените за това време не отдават почти никаква енергия. Самият въздух е топлоизолатор. Топлинната енергия, която съдържа е под 10% от топлината в стаята. В този смисъл целият въздух да обмениш - ще загубиш нищожна част от топлината. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години "Основното е вентилационната система с възстановяване на енергията от отработения въздух чрез използване на топлообменник (рекуператор)"Пропусна да обясниш как дядо ти е решил въпроса. И с какво се е топлил другите 50%. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Като цяло идеята за пасивната сграда не е лоша, но както винаги - вижте подробностите. Преди време четох една датска концепция - приемливата температура зимата била 18 градуса ! Ако станело по-хладничко - просто си слагаш (още) един пуловер. Благодаря. Мисля, че ще предпочета да си платя и да ми е топло, а то така всеки бг-шенсионер живее в пасивна панелка. Иначе по-сериозно. Едва ли първата пасивна къща е построена в Германия. Дядо ми, лека му пръст, имаше кирпичена къща (впрочем тя още се обитава, преживяла поне 3 тежки земетресения).Къщата беше издигната на 1 м. над земята, имаше дебели стени, двойни прозорци, чардак, ориентирана беше юг-север, топлеше се 50% с еко дърва, лятото беше хладно, зимата беше топло, а зимите там не е като да бяха шега - хората си заравяха лозите да ги пазят от студа. Имаше и пасивна хладилна камера - подземна маза с каменни стени - държеше постоянна хладна температура. Изобщо - онези от 91-ва могат само да се учат от кораба на Фрам и нашите стари майстори отговор Сигнализирай за неуместен коментар