П. Вендлингер: Чуждите инвестиции в имоти в България ще останат слаби през следващите две години

За пазара на бизнес имоти в България и перспективите пред него на фона на тенденциите в Европа разговаряме с Петер Вендлингер, ръководител на отдел „Финансиране на недвижими имоти“ в HYPO NOE Gruppe Bank.

Според Вендлингер инвестициите в България вероятно ще останат най-слабите в ЕС през следващите две години, а сегментите, които биха могли да привлекат директни чужди инвестиции, са пазарът на търговски площи и на логистични имоти.

Г-н Вендлингер, България все още е в периферията на вниманието на инвеститорите в имоти. Кога очаквате пазарната активност да се възстанови?

Това в голяма степен зависи от очакванията на чуждите инвестиции за потенциала на българския пазар на бизнес имоти. В момента активността в България е по-слаба в сравнение с Румъния например. Това се дължи на по-рентабилните инвестиции в Румъния, а се обяснява и с размерите на двата пазара.

Геополитическите проблеми в съседство също потискат активността на чуждите инвеститори. Очаквам директните чужди инвестиции през следващите две години да останат слаби, вероятно най-слабите в целия Европейски съюз (ЕС).

Какви възможности предоставя българския пазар на имоти – за по-дългосрочните инвеститори, които търсят стабилност, или е по-подходящ за опортюнистични инвеститори?

Първите, които внимателно биха разгледали възможностите на българския пазар на имоти, ще са опортюнистичните инвеститори, които търсят имоти с добавена стойност. Инвеститорите с дългосрочен хоризонт в момента се насочват към зрелите пазари, като имат и определен минимален обем на трансакциите. Най-желани са Великобритания и Германия.

Кои са сегментите на пазара, които предоставят най-атрактивни възможности за инвестиции?

Смятам, че въпросът трябва да бъде кои са сегментите, които са подходящи да привлекат директни чужди инвестиции. Жилищният сегмент например се движи основно от местно ноу-хау и не е подходящ. Хотелите, особено ориентираните към туризма, пък са силно волатилни, а пазарът на офиси е относително малък и е концентриран основно в София. Така че остават търговските площи и логистичните имоти.

Как оценявате наличието на качествени активи?

Пазарът е силно ограничен, има само няколко международни инвеститори. Това се дължи на геополитическата ситуация около България, ограниченият избор на качествени активи и относително малкия размер на пазара.

Българският пазар е в директна конкуренция за инвеститори със съседните ни държави. Какви са предимствата и какви – недостатъците, на пазара в сравнение със съседните ни пазари?

Предимствата на България са свързани със стабилната макроикономическа среда, благоприятният данъчен режим, устойчивото равнище на дълга, стабилната валута и ефективният пазар на труда. Недостатъците са непрозрачното поведение на пазара и малкият му размер.

Слабо развитата публична инфраструктура и близостта с Гърция също са в известна степен бреме за България. В допълнение трябва да кажа и че когато четем нещо за България в западната преса, обикновено страната се свързва с високо ниво на корупция и правна несигурност.

Във времената на бум на пазара на имоти се случиха много несполучливи инвестиции, които в момента срещат трудности да се адаптират към новата пазарна реалност. Как този проблем може да бъде разрешен?

Този проблем го има и в други страни. През последното десетилетие до кризата с фалита на Lehman Brothers имаше сериозна строителна активност и към сектора се насочиха огромни инвестиции. Почти всеки парцел можеше да бъде продаден за изграждането на разнообразни проекти. За всички експерти е ясно, че не всеки проект щеше да бъде завършен в указания график дори и без да има криза. Последствията от нея обаче се оказаха още по-лоши от очакваното.

Проектите биха могли да бъдат рестартирани, когато икономическата среда и пазарът на имоти демонстрират ясна възходяща тенденция и фокус върху генерирането на чужди инвестиции. Невъзможно е да се определи обаче някаква времева рамка как това ще се случи.