Др. Цанев: Енергийната ефективност е най-евтиният и достъпен източник на енергия

И в крайна сметка имаме програма, която дава висок грант, а същевременно залага ниски критерии за енергийна ефективност...

Това за нас е най-големият парадокс. На първо място трябва да кажа, че ние на 100% подкрепяме съществуването на такава програма. Тя обаче трябва да показва ползите от енергийната ефективност, да доведе до осъществяването на качествени проекти, качествени сгради, които хората ще са доволни да обитават. Притесняваме се, че с постигането на клас „С“ по най-евтиния възможен начин това няма да се случи. Говорим и за изпълнението на строителните дейности, защото и там ще излязат много въпросителни.

По наше мнение би следвало тази програма да заложи на наистина високо качество на обектите, тя да бъде придружена с масирана информационна кампания и с ясна визия как с течение на времето този процент публично финансиране ще намалява. Така ще се предизвика конкуренция между сдруженията на собствениците и желание те да бъдат включени на този етап, ще предизвика интерес собствениците да контролират и да настояват за високо качество на строителните дейности и на проектите.

Като изключим злополучният проект, който се осъществяваше с европейско финансиране, ние всъщност имаме опит от демонстрационната програма на ПРООН. Знаете ли обаче да са правени някакви обследвания на обновените по тази програма сгради, какви са резултатите от нея, за да се види какво е постигнато?

Поне на мен не ми е известно да е правен мониторинг на резултатите. Иначе програмата не беше лоша с оглед на времето, когато беше проведена. Цената на инвестицията в енергийна ефективност спадна многократно в последните години. Дори тогава спестяванията бяха сериозни – 40-60%, което има реален ефект.

Тук следва да се отбележи още нещо. В момента технологиите и знанията са достатъчно развити и проверени, за да се постигнат още по-високи спестявания. Когато на една сграда се направят компромисни мерки с минимален ефект, всяка следваща инвестиция, която да оползотвори капацитета на сградата за енергийна ефективност, става невъзможно скъпа. Това означава, че обновяването трябва да се прави веднъж, но да се направи както трябва.

Задължения и стимули – какъв да е балансът, така че да се премине към по-високите стандарти за енергийно ефективни сгради?

Винаги решението е комбинацията от задължения и стимули. Има обаче и трети елемент, който в последно време изтъкваме при всяка възможност, тъй като изглежда силно недооценен – повишаването на информираността и на капацитета. Имаме необходимост както от административен капацитет – и в централното правителство, и в местните власти, от професионален капацитет, от продължаващо обучение на професионалистите в строителната сфера. Имаме необходимост и от стимулиране на инвеститора и на крайния потребител, осъзнаване на ползите от енергийната ефективност.

Какви са възможностите за преодоляване на недостига на средства в сферата?

Има различни финансови инструменти както на европейско равнище, така и от специализирани фондове, които биха могли да бъдат насочени в тази област. Пак бих искал да повторя, че дизайнът на тези инвестиции би следвало да бъде направен с оглед на привличането на максимално участие на частния сектор. Проектите трябва да се правят така, че частните инвеститори да виждат своя икономически интерес и да чакат сериозна възвръщаемост. Няма друг вариант за осигуряването на устойчивост, разбиране и изграждане на капацитет на финансиращите институции. За повечето банки например не е стандартна практика да финансират проекти за енергийна ефективност. Те нямат необходимата увереност. Това нещо в повечето развити европейски държави е стандартна практика и не се поставя под въпрос. Твърде много разчитаме на грантовото финансиране и в сградния сектор, и в промишлеността без да имаме ясна представа как в дългосрочен план този грантов компонент ще намалява.

Примерът с националната програма е много очебиен. В действителност в момента никой частен инвеститор не би потърсил пазарно финансиране за своя проект, а ще изчака за осъществяване на проекта, докато държавното финансиране обхване и неговия частен случай. С една дума, пазар за енергийна ефективност в жилищните сгради в момента обективно не може да съществува.

Доколко е приложима в България т.нар. търговия с „бели“ сертификати, при условие, че не сме си либерализирали енергийния пазар? Една институция работи по въвеждането на подобен механизъм.

Такъв тип търговия е приложим, спестяванията от националната програма за саниране също се спомена, че ще бъдат използвани за привличане на средства в тази схема. Отново обаче сме в парадоксалната схема да искаме да продаваме спестявания, а да изискваме малки спестявания. От тази гледна точка едно по-високо ниво на енергийна ефективност би било по-благоприятно.