Др. Цанев: Енергийната ефективност е най-евтиният и достъпен източник на енергия

Според изискванията на директивите за енергийната ефективност и за енергийните характеристики на сградите, България е декларирала пред Европейската комисия три стратегически документа. Единият е план за действие за енергийна ефективност, вторият е план за увеличаване на броя на сградите с почти нулево потребление на енергия, а третият – план за обновяване на съществуващия сграден фонд. Целите, които са поставени в тези три плана обаче, както и сроковете за изпълнението им, прогнозите за спестената енергия – те са на недостатъчно добро равнище. Подобряването на тези стратегически документи на първо място би следвало да е цел на националните институции.

От друга страната, трябва да се мисли и за подобряване на подзаконовата нормативна база. Най-ясният пример за това са предложенията за промени в наредба №7, според която се изчислява енергийното потребление на сградите, включително на почти нулево енергийни сгради. Има едно предложение, което е все още проект и е доста амбициозно, но предизвика сериозни публични дискусии поради подхода, който е заложен. Когато се говори за почти нулево енергийни сгради, винаги трябва на първо място да се поставя интегрираният подход – съвместното действие между архитекти и инженери, връзката между архитектурното проектиране и сградните инсталации. В момента преценката на голяма част от проектантската общност е, че това не е постигнато, т.е. не са заложени достатъчно ясни критерии и указания как би следвало да се проектират и изпълняват почти нулево енергийни сгради.

Закъсняваме и с обновяването на стария сграден фонд, фатално може би...

Не, не бих казал, че закъсняваме фатално, защото състоянието на старите сградни фондове в Европа също не е толкова добро, колкото си мислим или изглежда на пръв поглед. Доста държави, и то по-развити, имат сходни на нашите проблеми и характеристики на нашия сграден фонд. Въпросът е в принципите, които те прилагат, и подхода, с който изпълняват мерките.

Обновяването на сградния фонд не е процес, който ще отнеме няколко години или който може да бъде извършен кампанийно. Не е и процес, който може да бъде осъществен единствено с публичен ресурс. Според мен най-важни са принципите, които залагаме при програмирането. Трябва да започнем със стимулиране от държавата, но трябва да бъдат заложени и ясни условия за привличането на крайните потребители. Дори в евродирективата за енергийните характеристики на сградите е заложено, че мерките, които трябва да се предприемат, следва да имат цел привличане на частни инвестиции.

По какъв начин бихме могли да го направим?

Имаме примера от предходната програма за обновяване на сградния фонд, в която се оказа, че резултатите са минимални. За това се изтъква нивото на съфинансиране от 25%, което обаче на нас ни изглежда, съдейки от европейската практика, най-малкото странно. Почти никъде в Европа, освен в България и Румъния, не се говори за такива нива на съфинансиране. Държавната помощ най-често се измерва в субсидиране на лихвите – т.е. осигуряване на нисколихвени или безлихвени заеми, или максимум до 10 на сто и то при пилотни програми.

Да, имаме обяснението с ниските доходи, със собствеността на жилищния фонд, но това са неща, които всички знаем и сме се уморили да ги повтаряме. Трябва да се намери първо организационно решение – проблемът е в организирането на сдруженията на собствениците. Финансовият стимул също е важен – виждаме, че при 100% финансиране има интерес, но не може да се говори за широк обхват на тази програма.

Според мен най-важното, което трябва да се направи, е този тип програми да бъдат съпътствани с много мащабна, широка информационна кампания за ползите от подобно обновяване, за ефектите, които могат да бъдат постигнати от гледна точка на финансови спестявания за домакинствата и повишения комфорт. В крайна сметка целта на всички ни е да живеем по-добре. Ако не бъде осъзната ползата от подобен тип мерки, ще си останем на това кампанийно ниво, на ниво осигуряване на публични средства за частен интерес и спираме до този момент, без визия за привличане на частни инвестиции в бъдеще.

Правена ли е оценка какви са необходимите инвестиции за реално саниране на стария жилищен сграден фонд?

Частично са правени подобни оценки, но те са изключително трудни и базирани на много допускания, тъй като агрегираните данни, които имаме от Националния статистически институт (НСИ), базирани на преброяването през 2010 г., не са достатъчни е спорно доколко са на 100% коректни. Трябва да се направи и разграничение между различните типове гориво, което се ползва за отопление. И за това данните не са ясни. Не е разумно обаче да се мисли за обновяване на сгради, ако те не са конструктивно устойчиви, а ние не знаем каква част от сградите са конструктивно устойчиви и каква част могат да бъдат направени конструктивно устойчиви.

Колкото и да е трудна една такава оценка, проучвания са правени, и ние наскоро осъществихме едно проучване по поръчка на германски изследователски институт, която работи с българската администрация, за ефектите от обновяването на жилищните сгради до клас „Б“ и до клас „А“.

Колкото и да са условни тези проучвания, те показват, че инвестицията в подобни мерки би била много по-ефективна, отколкото инвестицията в нови енергийни мощности. Показват още, че не може да се мисли за изцяло публично финансиране на подобни мерки, говорим за инвестиции от порядъка на милиарди левове. Не е разумно, нормално и етично да се мисли за такава инвестиция в частни имоти с обществени пари.