Др. Цанев: Енергийната ефективност е най-евтиният и достъпен източник на енергия

За енергийната ефективност и мерките за подобряването ѝ разговаряме с Драгомир Цанев, зам.-директор на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект.

Драгомир Цанев е бакалавър по журналистика и магистър по връзки с обществеността; доктор по журналистика с профилирана специалност "Теория на комуникацията" във ФЖМК на СУ "Св. Климент Охридски" (2009). Автор на шест научни публикации в областта на управлението на знания и организационната комуникация. Координатор на успешно завършилия проект BUILD UP Skills България; ръководител на дейностите по проектите NET-COM и PassREg (програма Интелигентна енергия – Европа на ЕК) и Финансиране на инвестиции в енергийна ефективност (Икономическа комисия на ООН за Европа). Лектор в редица международни конференции в областта на политиките за устойчиво енергийно развитие.

Г-н Цанев, всички оставаме с впечатлението, че енергийната ефективност на сградите у нас се разбира по малко по-различен начин в сравнение с общоприетото определение по света. Какви са последните тенденции в сферата, които се дискутират поне в европейски мащаб, и кога може да очакваме разговорите и в България да се пренасочат в такава посока?

Можем да очакваме да имаме ефект от енергийната ефективност, когато енергийната ефективност се възприеме като част от енергийния баланс на страната. Поставено по този начин, това звучи наистина абстрактно, но енергийната ефективност в нормалния свят е приоритет номер 1 именно защото тя се приема като най-евтиния и най-достъпния източник на енергия. Смята се, че спестената енергия замества ефективно вноса и производството на енергия.

Когато започнем да разглеждаме енергийната ефективност по този начин, тогава ще открием, че инвестициите във високи нива на енергийна ефективност са не само със съвсем нормални срокове на възвръщаемост, но имат и допълнителни ефекти върху икономическото развитие на местните общности и брутния вътрешен продукт. Това ги прави смислени и високо ценени сред икономическите и обществените кръгове.

При нас е изключително важно да си променим мисленето и отношението. Най-малкото, ние нямаме стратегия за енергийна ефективност, имаме проект за такава стратегия. Първото нещо, което трябва да направим, е да изведем енергийната ефективност като водеща част в енергийната стратегия и да я оценим като източник на енергия.

Какво бихте казали за Закона за енергийната ефективност, който в момента се обсъжда в парламента?

Законът не е лош и дава рамка, в която да се изгради стабилна подзаконова уредба. Ние имаме дългогодишна традиция да използваме германската практика в законотворчеството и смея да твърдя, че нормативните актове в България не са на много по-ниско равнище от тези в Германия. Когато се стигне до въпроса за прилагането им обаче, тук нещата не стоят по този начин.

Отделно енергийните спестявания се залагат основно за индустриалните потребители на енергия...

И да, и не. Големите индустриални потребители на енергия, както и общините и дистрибуторите на енергия, са задължени лица според закона. Тяхната дейност се следи, за да се отчетат спестяванията, които да покрият националните задължения за енергийна ефективност. Това не означава обаче, че мерките при крайното, частното потребление на енергия са изключени. Всички тези задължени лица може да въвлекат в своята дейност крайните потребители. Те могат да прилагат мерки за енергийна ефективност, от които да се възползват крайните потребители.

Много сериозна европейска практика е например дистрибуторите на електричество да стимулират финансово мерки за енергийна ефективност при крайното потребление, макар това да звучи противоречиво на пръв поглед. В развитите държави това е редовна практика, защото на първо място позиционира компаниите като обществено отговорни организации и на второ място – спестява им допълнителни инвестиции за поддръжка на преносната мрежа, за закупуване на енергия в пикови моменти, когато тя е по-скъпа и т. н. Същото важи и за общините. Мерките, които те предприемат за техния сграден фонд, в голяма степен са експлоатирани и не могат да бъдат достатъчни за значително намаляване на потреблението на енергия в населените места. Когато обаче се стимулират мерки за крайното потребление на енергия, това ще подобри комфорта на гражданите.

Какви са необходимите законодателни промени в сферата на енергийната ефективност, освен това, което се дискутира в момента?

Не бих казал, че са необходими спешни законодателни промени. Законодателството има една крива на развитие, то не е константна величина. Подтиквано и от европейските директиви, и от икономическите и социалните реалности, законодателството се развива. Да, вярно е, че то най-често следва обществения живот, а не го предвижда, както би било в идеалния случай, но не бих търсил радикални промени в законовата рамка. За сметка на това бих търсил наистина спешни мерки в стратегическото целеполагане, както говорихме.