Над 3 млн. българи живеят в сгради, които имат нужда от саниране. 98% от собствеността на панелките, към които най-вече е насочена новата национална програма, е частна, от което идва и сериозното предизвикателство собствениците да се обединят.
Не по-малка е ролята на местните власти, които образно казано са между „чука и наковалнята“ – между държавата и собствениците, обединени в регистрирано сдружение. За предизвикателствата пред общините в процеса, в който зле изглеждащи сгради стават като нови и пестят енергия на собствениците си, потърсихме изпълнителния директор на Националното сдружение на общините Гинка Чавдарова.
Има ли готовност местната власт да помага в санирането на панелките и среща ли затруднения до момента?
Местната власт трябва да свърши почти цялата работа по схема, която ще подготви централната власт за изпълнението на проектите. Проблемите са много и най-разнообразни.
Не беше прието нашето предложение централизирано да се изготвят информационни листовки и брошури, и с това бяха натоварени общините. Дори те да бяха в електронен вариант, щеше да е много по-лесно, като местните власти добавят свои неща според местната специфика. Национална схема трябва да се прилага по еднакъв начин и по еднакъв начин трябва да се консултират хората.
На какъв етап е процесът?
Реалната работа е в своята начална фаза. В едни населени места са много напред, което означава, че може би предварително са започнали подготовката, на други места по-назад, но почти навсякъде се провеждат обсъждания с представители на сдруженията на собствениците. Тече информационна кампания, провеждат се събрания, регистрират се сдруженията, отговаря се на множество най-разнообразни въпроси. Процесът навлиза в интензивната фаза на изпълнение. Опитваме се да формираме нещо като вътрешна система въпроси и отговори – ако дадени общини са намерили добро решение, други да почерпят опит.
Какви са въпросите, които се поставят?
В момента преобладават въпросите, които вълнуват сдруженията на собствениците и това е нормално. Най-големият кръг от въпроси са свързани с безпокойството да не се спре процесът, ако един или няколко собственици са неоткриваеми и не може да бъде осигурен достъп до техните апартаменти. Има и доста въпроси, свързани с външния дизайн на санираните сгради, които трябва да се решават индивидуално в диалог със сдруженията.
Кой ще решава частните случаи?
Честно казано, не ми е много ясно. Поставихме доста въпроси, на които все още очакваме отговор от МРРБ. В самите нормативни документи пише безвъзмездно финансиране до 100%, което малко ни притеснява – щом има до 100, значи може да има 90%, 80%. Изчакваме толерантно, защото явно на първия етап преобладават въпросите, свързани със създаването и функционирането на сдруженията на собствениците.
Преведени ли са някакви средства от държавата на общините, например за издаването на информационни брошури?
Няма никакви средства, всяка община поединично се спасява. Както знаете, самото възлагане на общините дойде на етап след приемането на общинските бюджети, местните власти не успяха да подсигурят средства на етап разработка на бюджетите и сега в движение се търсят ресурси. Понеже сме в началния етап, няма толкова силен натиск за финансови средства, но е ясно, че той ще възникне и се опитваме да го изпреварим. Така или иначе решението е, че това ще бъде тежест и ангажимент на общината.
Кога се очаква все пак държавата да се включи с финансиране? Имаше коментари за авансови средства, които ще се превеждат.
Държавата се включва през финансирането на самите проекти. Правило в Европа е за големи проекти да са предвидени определен процент разходи за управление, администриране, контрол, отчетност и др. Такива няма, те трябва да се осигуряват от съответната община.