Колко са всъщност къщите от сламени бали в България, какви други материали могат да се ползват и как се обработват?
Къщите от естествени материали като цяло не са никак малко, това е свързано и с традицията ни. Има глинени къщи (кирпичени, коб, непечени глинени блокове),с техника олекотена земя, има няколко от сламени бали. Една част са в процес на строителство и завършване. Предстои след години да се види поведението на тези къщи, макар че имаме някакъв опит от традиционните ни техники и къщи. От Асоциацията за строителство с естествени материали се опитваме да поддържаме диалог и обмен на опит и идеи между различни специалисти или хора, които искат да си построят или имат такива къщи. Получава с така,че навлизат идеи и опит от държави като Англия, Германия, Чехия – чужденци, които са дошли да живеят в България, носят със себе си умения и интерес към областта на естествените материали и устойчив начин на живот.
Една част от къщите с естествени материали са строени от самите собственици – т. нар. self-builders и това е една много хубава тенденция. Важно е обаче да се подхожда внимателно по тези нови неутъпкани пътеки, защото често се допускат грешки от липса на опит. От една страна имаме загуба на традициите и приемствеността, от друга имаме нужда да учим нови методи и подходи. Срещаме обаче силен интерес от студентите от УАСГ (и не само), получава се може би интуитивно и цялостно възвръщане на интереса към корени, традиции, както и стремеж към иновации, което много ни радва. Преди няколко години ни беше трудно да се намерят майстори, дори инженери, които да искат и да могат да се занимават с естествени материали. Сега не е така. Опитваме се за тази цел да си партнираме с чуждестранни специалисти, да правим семинари, да каним лектори, които да показват ноу-хау; също български архитекти, строители и специалисти да ходят на обучения.
Как сградите от естествени материали влияят върху здравето на хората в сравнение с едно конвенционално жилище от стоманобетон например?
За естествените материали е характерно, че могат да създадат цялостна, оптимална среда за живот и микроклимат в помещенията. Това зависи до голяма степен от цялостния замисъл и проект, от начина на изпълнението му и начина на обитаване. Естествените материали имат способността да регулират микроклимата в помещението - ако има прекомерна влажност, те я абсорбират, съответно я отдават обратно, когато е по-сухо. Това не важи за множеството конвенционални материали, голяма част от тях нямат способността да „дишат“ и това води до цялостно влошаване на въздуха в помещенията. Проблемът с появата на мухъл го има и при сградите от естествени материали разбира се, но всичко зависи от културата на обитаване, качественото изпълнение и цялостното функциониране на сградата. Сградата трябва да бъде мислена и проектирана като един организъм, който е част от други системи (материя, въздух, вода, енергия), за да се получи здравословна и екологична среда.
Как протича строителството стъпка по стъпка на една къща от сламени бали?
Започва се с проектирането съобразно визията на собствениците, но проектът трябва да се обмисли внимателно заради спецификата на строителството, за да се намали „фирата“ и съответно – оскъпяването. Когато е завършен този етап, проектите се подават за одобрение за разрешително за строеж. Важно звено е подготовката, ценообразуването и наличието на подготвени хора, които да се заемат с този начин на изграждане.
Като цяло процесът се доближава до стандартния, но с някои специфики, които често са различни за всеки един обект. Прави се фундамент – може и каменен, но най-често залагаме на стоманобетон, като се прави точков или ивичен фундамент. Изгражда се и дървената конструкция с покрива, за да продължи строителството без опасност от намокряне на балите. Строителството с тях следва определени изисквания – те трябва да са повдигнати, да не опират директно на терена, за да се предпазят от влага и гризачи, допълнително се слагат и мрежи за укрепване и добро захващане на мазилката и т.н.. Може да се обработват с фунгициди, но досега не сме го прилагали.
Има основни изисквания към сламените бали : размерите, обемната плътност да не е по-ниска от 80 kg/m3 (влияе на пожароустойчивостта, на навлизането на насекоми, гризачи и влага, на носимоспособността). Топлоизолационните качества на сламата са много големи и именно това е една от големите ценности на тази техника.
Прави се и допълнително укрепване с колове. Следва измазване с 3 слоя глинена мазилка, в която може да има различни примеси, пигменти, вар, може да се сложи и дървена обшивка. Стрехите трябва да са достатъчно големи, за да предпазват стените от пряко навлажняване. Правят се дървени рамки около прозорците и вратите, има описание как да се изградят инсталациите. Важно е при транспортирането и строителството балите да се предпазят от намокряне. В един от проектите имаме заложени датчици в стените, които проследяват поведението на стената спрямо влагата. Те дават информация, която се събира и служи за анализ, за по-дълбок поглед върху нещата.
Има успешно отработени модели, особено в чужбина, надяваме се все повече и в България. Опитваме се да прилагаме различни устойчиви технологии - биопречиствателни модули, системи за енергия от възобновяеми източници (включително и off grid системи), но всичко зависи от финансовите възможности на собственика в момента.
преди 10 години Важното е, че се ще узаконява и алтернативно жилищно строителство. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Да живееш в смрад от бензинови пари си е вече повече от естествено.....И децата да питат, що кравите не са ***, също! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години След сламените колиби следващият етап е качването по клоните на дърветата. Повсеместно наблюдаваният мозъчен регрес при хомо сапиенс логично води до решения характерни за разред ***. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години "Работи се по легитимирането на още две техники за строителство с естествени материали коб и олекотена земя".Е това вече не мога да го повярвам, че се връщаме в "землянките", защото те били по-естествени. А защо не да се върнем в пещерите и под открито небе, защото така не вредим на природата?? отговор Сигнализирай за неуместен коментар