М. Бенов: Отговорност на държавата е да създаде рамката на жилищния пазар

Връщам се на енергийната ефективност на жилищата. Има различни оценки, но според Вас какви средства са необходими за подобряване на енергийната ефективност на жилищния фонд, а също и за удължаване живота и на панелните сгради?

Да, има различни оценки, които предполагам, че са направени на базата на дълбок анализ. Мисля, че са от порядъка на 14-17 млрд. лева, като това се базира на броя на жилищата, на средна цена, необходима за реновирането на средно по големина жилище от около 70 кв. м.

А що се отнася до удължаването на срока на експлоатация на панелните сгради, специалистите, с които сме коментирали темата, се обединяват около мнението, че тези сгради имат много дълъг експлоатационен живот. Всички тези сгради трябва първо да преминат през конструктивно обследване и оценка, които да покажат къде какво е необходимо да се прави и съответно всичко да се документира. След един такъв анализ вече може да се направи оценка колко от тези сгради се очаква да излязат от експлоатация поради конструктивна неустойчивост или поради други проблеми и колко може да се удължи живота на останалите.

А що се отнася до достъпността на жилищата, какви са инструментите, с които и централната, и местните власти биха могли да влияят върху нея?

Това е пряко свързано с едни дефицити, които коментираме и които са констатирани – липсата на жилищно субсидиране, липсата на специализирана кредитна и спестовна система за закупуване на жилище, липсата на стимули, на улеснения за определени категории, каквито са например младите семейства с деца или младите семейства, които нямат собственост и искат да закупят първото си жилище. Прие се преди няколко години нещо, което се очакваше да стимулира точно тази категория – лихвите по ипотечния кредит да се признава като разход. Това обаче само по себе си е нищожно и е хвърляне на прах в очите, очевидно недостатъчно и очевидно неработещо. Друг такъв пример са данъчните облекчения за сгради, които са паспортизирани като енергоефективни. Цената, която следва да се плати за едно енергийно обследване, е по-висока от това, което хората биха спестили като разходи за данък. Очевидно някой не е направил оценката на тези инструменти за въздействие по начина, по който тя трябва да се направи.

Ако говорим за възможности, възможностите особено на национално ниво са много големи. Представете си само като хипотеза, по примера със студентските заеми – кредити с дълъг гратисен период, които могат да започнат да се изплащат след завършването на студентите, при по-ниски лихвени равнища благодарение на предоставената държавна гаранция на банките, да се направи нещо подобно за младите семейства. Те да имат възможност да взимат ипотечни кредити при облекчени условия, или пък ипотечен кредит, за който не е необходимо да осигурят самоучастие – за едно младо семейство осигуряването на 20 или 30% самоучастие очевидно е проблем, това е вече реално облекчение и нещо, от което съм сигурен, че ще се възползват много хора.

Радвам се, че вече се работи върху нова жилищна стратегия и върху законодателството, защото общините трябва да имат възможност да осъществяват жилищни политики на местно ниво. Оттам нататък друго предизвикателство е осигуряване на реални възможности на общините да провеждат на местно ниво общински жилищни политики, защото те в момента нямат такава възможност. Общините нямат ресурси за целево финансиране на проекти, подобни на пилотния за социалните жилища, а трябва да им се даде възможност – дали някаква част от данъците, които събират, да се насочват към строителство и обновяване на съществуващи жилища, дали веднъж годишно от бюджетен излишък или от други източници да се разпределя целево някакъв бюджет за строеж на социални жилища и подобряване на съществуващия жилищен фонд, който общините нямат възможност да поддържат и поправят.

А публично-частното партньорство като такъв инструмент?

Коментирали сме възможност една община да се включи в наш строителен проект с предоставяне на терен, върху който да се строи, чрез публично-частно партньорство. Направихме и един правен анализ, който показа, че това е най-трудният начин нещата да се слушат поради спецификата на публично-частното партньорство. То предполага общината да влезе с материален актив, а частният партньор да дофинансира и да извършва дейност, която да е от полза и на двете страни.

Моделът за нас е сравнително нов, правилникът за прилагането на закона е отскоро.