М. Бенов: Отговорност на държавата е да създаде рамката на жилищния пазар

Доколко според Вас проблемите в жилищния сектор се обуславят точно от високия дял на частната собственост?

Високият дял на собствеността не обуславя точно проблемите, а затруднява решаването им. Действително процентът е много висок, но и наблюдаваме наличието на много големи дисбаланси от гледна точка на наличието на жилищния фонд главно в големите градове и най-вече – в най-големите (София, Пловдив, Варна, Бургас) и наличието на жилищен фонд в другите региони на страната. Съвсем друга е статистиката по отношение съотношението брой на домакинствата/наличие на жилищен фонд. Ако съпоставим тези две неща, вижда се, че жилищният фонд е недостатъчен за броя на домакинствата. Това обяснява една друга статистика – относително малък дял на домакинствата в България обитават жилище, в което са само те, само едно домакинство. Сравнително голям е броят на жилищата, обитавани от две домакинства, голям е броят на жилищата, обитавани от три и четири семейства.

Що се отнася до проблемите – един от най-големите проблеми на жилищния фонд в България е неговата голяма енергоемкост от една страна и състоянието, в което се намира, от друга. Проблемът е още по-сериозен, ако отчетем и факта, че голяма част от тези жилища – това са основно панелните жилища, наближават края на експлоатационния си срок от гледна точка на конструктивна устойчивост.

За да се решат тези проблеми – още нещо, което е констатирано в стратегията от 2004 г. и е направен опит да се предприемат конкретни действия, имаше една ограничена по мащаб пилотна програма на Министерството на регионалното развитие и Програмата за развитие на ООН (ПРООН) за реновиране на 50 сгради. На базата на този пилотен проект се направи втори, пак пилотен проект, само че вече в национален мащаб – програмата за обновяване на многофамилните жилищни сгради. Отдели се ресурс за покриване на грантова компонента и за фонд за капитализиране на финансов инструмент, който да позволи на домакинствата да финансират самоучастието си.

Вижда се към днешна дата, че проектът не сработва. Много е трудно да се постигне съгласие между всички собственици в една сграда, особено в голяма, панелна сграда, където домакинствата са повече на брой. Трудно е всички да се обединят около един такъв проект, процесът на вземане на решения е изключително тежък. Голяма част от собствениците вече са предприели някакви действия и са си решили сами за себе си проблема, като са си сменили дограмата, направили са си някаква частична изолация на тяхната част от фасадата. Други собственици не живеят в сградата и не могат да бъдат намерени. Трети нямат необходимите доходи или пък ако имат доходи – не са кредитоспособни, защото вече обслужват текущи задължения. Някои пък просто не искат. Виждате как големия брой на частно притежавани апартаменти затруднява изпълнението на един такъв проект. Съвсем друг щеше да бъде казусът ако държавата като инициатор на проекта и проектните мениджъри преговаряха с един собственик, да кажем – общината.

Направи се опит да се намери представителство на всички тези частни собственици със Закона за етажната собственост, но пак се сблъскваме с едно неприлагане на закона. Постави се срок за регистрация на етажните собствености в общините, да си изберат управление, но очевидно нищо не се случва. Тези прословути мнозинства за взимане на решение, което да е задължително за всички, очевидно не сработват. От гледна точка за тази програма за обновяване на многофамилните сгради се получи следното. Първо, тя е направена така, че да адресира точно нуждата от енергоефективно подобряване на сградите. Второ, грантовата компонента беше предвидена, защото се смята, че в панелните жилищни сгради, където най-много се разхищава енергия, живеят домакинства със сравнително по-ниски доходи. Ако видите заявленията, които до момента са подадени, една много голяма част от тях са в идеалния център на София. Там апартаментите в една сграда са по-малко на брой, семействата са с по-друг профил чисто от финансова гледна точка и прочие.

Какъв е според Вас пътят да се реши този проблем – да се тръгне по пътя на задълженията и санкциите, да се засили контрола, да се забранят частичните ремонти?

Според мен са възможни различни решения, включително да се въведе и практика, каквато съществува в много държави – на собствениците да им бъде вменено задължение на определен период да правят обновяване на фасадата и да изпълняват други мерки. Едно такова решение обаче е много тежко политическо решение и ако някой кмет го вземе, той най-вероятно няма да бъде избран отново.