К. Джигов: Трябва да се търси баланс при лихвите и риска от кредитирането

- Освен, че много фирми не умеят да оценяват риска, много от тях, въпреки че са притеснени за бъдещето си, са оптимистично настроени, че все някога ще си съберат дълговете. Защо се получава този парадокс според Вас?

Защото в нашата държава бизнесът се прави с дългогодишни партньори и повечето фирми се опитват да запазят добрите взаимоотношения. Много фирми предпочитат да си понесат загубите, отколкото да продадат дълга, но в един момент опират до тези пари, а не успяват да ги съберат. Много е трудно да се промени мисленето на бизнеса и фирмите да започнат да продават навреме дълговете, за да търпят минимални загуби.

При нас са идвали представители на дъщерни дружества на чужди компании с молба веднага да продадем дългове, защото самите компании-майки не им позволяват да държат в балансите си неплатени задължения. Балансите им трябва да са абсолютно чисти, за да не им се свалят рейтингите и да не им се увеличават разходите по кредитите заради неправилна политика по оценка на риска.

Тук обаче бизнесът се учи в движение и все още фирмите не могат да оценяват риска. Предприемачите допреди кризата се движиха от крайност в крайност и всеки правеше това, което не разбира, но от което можеше да има печалба. Кризата отрезви малко нещата, но не можахме на сто процента да извлечем ползите от нея.

При нашите консултанти продължават да идват хора, които искат да им дадем съвет как да намерят още пари при положение, че те не могат да поемат нови дългове и рисковете стават прекомерни. Много от тези хора отиват и в заложни къщи или пък се насочват към високолихвени кредити, които много скоро след това спират да обслужват и загубват имуществото и бизнеса си. Има още много работа по подобряването на финансовата култура на българите.

Какво е търсенето и какво – предлагането на дългове на българския пазар?

Търсене в момента има на дългове на общински и държавни предприятия. Цените, които ни оферират купувачите, са около 30-50 на сто от стойността на дълга. Смятам, че е възможно да се постигне и цена от порядъка на 60-70% от стойността на такъв дълг.

Дълговете на фирми в момента се оферират от продавачите на цена 50-70% от дълга, докато продавачите предлагат цена 3-5%. Голямото разминаване се дължи на това, че дълговете обикновено са много стари – 3-4-5-годишни. Ако се появят дългове на 6-8 месеца на работещи компании, там цената би могла да стигне 30-40% от стойността им.

Пазарът е много труден. Това обаче е единственият правилен път за търговия с дългове – публичен пазар, който се следи от бизнеса, от медиите, да се вижда какво се случва на него. Трябва бизнесът да се научи, че дълговете са актив, който трябва да се управлява. Ако ги трупаш, в един момент те се превръщат в пасив, защото генерират огромни разходи.