К. Джигов: Трябва да се търси баланс при лихвите и риска от кредитирането

- Как оценявате предложените промени в Закона за кредитните институции? Доколко едни подобни промени биха защитили и балансирали интересите на кредиторите и кредитополучателите? Доколко са и съвместими с евродирективата за ипотечното кредитиране?

Европейските правила са по-скоро в насока да бъде ясно на длъжника какви рискове крие самото кредитиране. Това считам, че и досега с една нормална консултация всеки човек може да си го изясни. Тези промени биха довели до яснота, но има нужда банките да променят самата политика на кредитиране. Нормализацията в бизнеса ще се постигне, когато станат ясни отношенията между кредитора и кредитополучателя – те трябва да са партньори.

Ще дам и пример – през 2009 г. всички кредитни линии за малките фирми бяха спрени. Банките първоначално поискаха бизнесът да внесе минималните суми за револвиране на кредитите, а в последствие кредитните институция поискаха фирмите да си погасят цялата сума. Много фирми останаха без оборотни средства и фалираха.

От коментарите около закона усещам, че има доста голям натиск от банковия сектор. Трябва обаче да се търси баланс, защото банковата система е система, която трябва да генерира печалба за инвеститорите си. Смятам, че за момента могат да бъдат направени някои отстъпки. Основната стъпка според мен е намаляването на лихвите по старите дългове.

Като служител на банка през 2009 г. направих едно изследване  което да отрази ефекта от първите две увеличения на лихвите по ипотечните кредити. Те се случиха през 2008 г. Оказа се, че за да получи банката 1 лев допълнителен приход от лихви, тя получаваше 10 лева нов проблем. Логиката сочеше, че това не е правилният начин.

Ако банките бяха намалили лихвите по ипотечните кредити за всички клиенти, това щеше да доведе до по-бързо намаляване на главницата по дълговете, което да компенсира спада на цената на ипотеките. Така, когато банката изкара една ипотека на пазара на дългове, загубата й ще бъде минимална. Това нещо обаче не се случи.

Вместо това банките се превърнаха във фирми за проблемни кредити – те не отпускат кредити, а събират дългове, което им коства по-големи разходи. Ако бяха свалили лихвите, щяха да овладеят проблема и да намалят разхода по управление на лошия портфейл. Вярно, щеше да падне и печалбата, но пък лошите кредити щяха да са оптимизирани и банките щяха да могат спокойно да търсят нови клиенти.

Банките тръгнаха по втория път – вдигнаха лихвите, за да си покрият загубите по влошаващите се кредити, но влошиха стария портфейл. Последва увеличаване на персонала, който да събира проблемните дългове, а за тях е необходимо много по-сериозно обучение, отколкото за служителите по продажбите – т. е. това са нови разходи. И тези разходи се “покриват” от увеличения на таксите, защото приходите от лихви са затормозени.

Абсолютната давност също няма да има ефект и държавата трябва да знае, че ако това се приеме – сивият сектор в икономиката ще се увеличи. Длъжниците, които имат да доплащат дългове, започват да работят „на черно“, за да не им се правят удръжки от доходите. Те стоят в “сивия” сектор, докато не си изплатят дълга, докато не изтече абсолютната му давност или докато не видят промяна в правилата. Увеличаването на “сивия” сектор обаче ще намали приходите в осигурителната система, данъчните постъпления и т. н.

Що се отнася до формирането на лихвените нива... Всички се оправдават, че сме рисков пазар, но България е във валутен борд. За мен оправданията, че пазарът е рисков, нямат място. Банките трябва да осъществяват печалба и за мен нагласите на западните инвеститори в банковия сектор е, че тук може да се правят по-високи печалби. Те задават на банките едни очаквани резултати, които са непосилни за изпълнение. И мога да попитам всеки инвеститор дали политиката му е същата, каквато е в Гърция, в Австрия или в Унгария? За мен лично рискът е покрит.

Ще дам и пример. Българи, които работят в Германия, се консултираха за покупка на второ жилище в България. Те обмисляха откъде да вземат кредит – дали от България, или от Германия. Лихвата по ипотечен кредит, която им дават в Германия, е 3,99% при положение, че те са във високите прагове на лихвените нива, защото са чужденци. Логично те решиха да вземат кредит от Германия, след като разбраха какви са условията в България.
Въпросът е колко дълго банките могат да правят по-високи печалби. Според мен нивата трябва да се свалят и системата да се балансира.

Друг проблем, който трябва да адресират законодателите, но не знам дали ще стане, е свързан със събирането на фирмени дългове. Фирмите много лесно се препродават на лица, които нямат възможност да плащат. Трябва да се въведат регулации – например, една фирма да може да бъде продадена само със съгласието на кредиторите. В момента ние оценяваме един дълг на компания – подизпълнител по един от инфраструктурните проекти. Дългът за нея е много голям, тъй като компанията е малка, а е поела голяма поръчка. Новият й собственик обаче е от гр. Девня и на неговото име има още поне 30 фирми. Схемата вече е ясна и този дълг е несъбираем.

Фирмите в България не умеят и да оценяват риска. Те трябва да поемат такива рискове, че да могат да ги преглътнат и да поемат загубите от тях. Освен това в балансите „токсични дългове“ не трябва да има и ако са минали три месеца след крайния срок за плащане, по-добре тези дългове да се обявяват за продажба. Събирането на този дълг коства разходи, които бизнесът вади от оборотния капитал.