Д. Ганев: Пазарът на имоти в момента е логичен и демонстрира зрялост

Те вече са доста по-активни. През последните 2-3 години повечето работят с агенции, активни са на пазара, предлагат собствеността, разговарят с клиентите, с длъжниците, дори преди да се е тръгнало към процедура по принудително отнемане. Все още обаче имотите на пазара, предлагани от банките, съдебните изпълнители и други институции и органи, не са голям процент спрямо общия пазар и едва ли са повече от 4-5%.

Другият въпрос е дали тези имоти биха били по-изгодни. Биха могли, но не е задължително. Преди да се придобие собственост от търг, клиентите е добре да имат информация какво се случва на пазара в същия район. Странно е схващането, че като не се яви участник на търга и цената пада с 20%. А дали като падне с 20% след това няма да се вдигне с 50% на следващия търг? Не може да се направи точна преценка дали това е най-добрата оферта.

Как се развива пазарът на ваканционни жилища по Черноморието? Основните купувачи остават руснаците, но това е нож с две остриета, защото поставя пазара в доста тежка зависимост. Наблюдава ли се промяна в поведението на руските купувачи заради тази своеобразна антибългарска кампания, която течеше в руски медии?  България беше подредена и сред най-рисковите държави за руски инвестиции в имоти.

Да, имаше такъв случай, беше излязла статия в Комерсант. Тогава направих проучване кой е дал подобна информация и се оказа собственик на компания, която продава имоти в чужбина, но не в България. Има ясни финансови интереси точно в този случай. Иначе официалните данни показват, че България доскоро беше номер 1 в търсенията, а в момента сме в топ 5. Факт е, че руските граждани продължават да купуват. Действително има случаи на измами и проблеми, но с руски граждани, които са искали да избегнат посредника, консултанта. Избягвайки този разход, рисковете за тях се увеличават.

Наблюдава ли се интерес и на други купувачи, освен руснаците, които продължават да са основен двигател на сделките?

Има единични случаи, но те не са тенденция. От време на време купуват румънци, поляци, чехи, норвежци, израелци. Голямата част от клиентите обаче са рускоговорящи, да кажем – 95% от клиентите. Говорим за руснаци, латвийци, казахстанци, украинци, граждани на бившите съветски републики.

Тук можем да кажем и още нещо интересно – руските купувачи се насочват не толкова към чисто курортните райони, а и към градовете – Бургас, Варна, Поморие, Созопол. Това е свързано с профила на купувачите – те не купуват с цел препродажба и доход, а за живеене за някакъв по-продължителен период от време. Ако отидете по морето и зимата, и лятото, ще видите, че повечето руски граждани са жени и деца. Мъжете липсват, те работят и осигуряват на семейството си живот в по-добър климат.

Каква е Вашата прогноза за пазара през следващата една година?

Пазарът е добър, а това, което му липсва, са чуждестранните инвеститори, корпоративните клиенти. Има през последните една – две години спорадични инвестиции, особено в индустриалния сегмент. Все още България, след онзи бум, не е дестинация, която може да осигури добра доходност за чуждестранните инвеститори и фондовете. Надявам се, че през следващата година-две, ако макроикономическите параметри се подобряват ... Важно е, за да има ръст на цените и да се появят инвеститорите, населението да има добри доходи и безработицата да е ниска.

Другото, което липсва, е регламентацията, неяснотата кой участва на този пазар, по какъв начин, каква е неговата компетентност... Това влияе не само на потребителите, но и на фиска.

А що се отнася до пазара – очаквам да бъде по-стабилен, хората да са по-спокойни, очаквам плавно да се увеличава броят на сделките и да станем по-прогнозируеми за външните инвеститори.  Очаквам също така скоро да се сформира работна група съвместно с Агенцията по вписванията и да поработим по структурирането на данните за пазара, за да сме наясно как се движат сделките във всеки сегмент и кой и как купува.

Имахте ли възможност от бранша да водите разговори с представители на правителството във връзка със законопроекта, който да попълни тази липса – на регламентация?

Не, не сме. В момента е почти безсмислено, няма я обективната възможност да продължим разговорите с Народното събрание, с министерствата. Такава е ситуацията. Когато видим обаче някаква стабилност, ще ги подновим. Този бранш не може да продължава да функционира по този начин. Потъпкват се интересите на потребителите и на „светлата“ част от гилдията, както и на фиска.