П. Мастиков: Не очаквам нов бум в строителството

Строителният бранш успя да привлече най-много инвестиции в годините преди кризата, но световните сътресения буквално сринаха активността, а целият бранш в последно време разчита основно на обществените поръчки по линия на различни европейски проекти.

Каква е ситуацията в строителния сектор и какви са перспективите - обсъждаме с Петър Мастиков, анализатор в Националния регистър за ново строителство и реконструкции. От 9 години той работи в сферата на строително-инвестиционния бранш и анализира строителния пазар, участниците в него, тенденциите, както и развитието на проектите в България и региона.

В последните месеци се наблюдава леко оживление на пазара на имоти и повече динамика при търсенето. Брокери на имоти непрекъснато алармират, че има сериозен недостиг на качествено ново строителство на добри цени, което се търси от потенциалните купувачи на имоти. Това търсене, доколкото го има, породи ли според Вас някакво раздвижване и в строителния бранш?

Националният регистър за ново строителство и реконструкции включва всеки обект на етап проект в България и го проследява през етапите строеж и разрешително за ползване. Така участниците и търговците на строително инвестиционния пазар са информирани за процесите в страната. За изминалата 2012 година според данни на BCC.bg в страната се наблюдава значителен спад на сградното строителство спрямо предходната година. Този спад е продиктуван както от макроикономическата среда, така и от последиците на големия строителен бум от периода 2005 – 2008 година, когато нивата на предлагане изпревариха значително търсенето.

Скоро очакваме спадът да спре и обемите на строителството да се нормализират. Получилият се дисбаланс през строителния бум и голямото предлагане доведе до спад на цените и наемите, но равновесието започва да се възстановява. Смятам, че в средносрочна преспектива цените също ще започнат да се повишават.

Какви темпове на растеж на жилищното строителство очаквате и смятате ли, че можем отново да станем свидетели на обемите ново жилищно строителство от годините на бума в сектора?

Темповете на растеж, ако са положителни, няма да са високи, поне при жилищното строителство. Като цяло общият обем на стартирало строителство, отчетен през 2012 г., ще се запази и през следващите 2-3 години, като в София вероятно на година ще стартират жилищни проекти с общ обем между 180 хил. и 250 хил. кв. м РЗП. Не очаквам скоро да има подобен бум във високото строителство, както през периода 2005 – 2008 г. Условията за постигане на подобен ръст на строителството са драстично увеличение на жизнения стандарт и на населението.

Какви тенденции отчитате в жилищното строителство, строителството на административни сгради и на ваканционни имоти?

Според данните на Националния регистър за ново строителство и реконструкции за изминалата 2012 година в област София-град са започнати с 32% по-малко жилищни сгради спрямо предходната 2011 година. В другите големи градове в страната тенденцията е подобна.

Значителен е спадът при стартиралите нови административни сгради през изминалата година. Това е и съвсем очаквано при настоящата пазарна ситуация с големия обем незаети офис площи.

През 2012 г. при започнатите нови ваканционни имоти също се регистрира слаб спад спрямо 2011 година. Но в областите Бургас и Варна общия обем на новостроящите се сгради с апартаменти от типа „втори дом“ запазва най-висок дял от общото строителство.

Открояват ли се някакви тенденции по градове и/или региони?

В София продължават да стартират нови търговски площи, но големият дял на търговските сгради се обуславя предимно от големите проекти за молове и експанзията на компании от сферата на търговията с хранителни стоки. Тенденцията за следващите години е да намаляват стартиралите проекти от този сегмент.

Въпреки отчетения лек спад при стартиралите нови промишлени и складови проекти в Пловдив, регионът запазва големия обем на строителство в този сегмент. Тенденцията е в този район да се обособи голяма част от леката промишленост в България.

Също така има и тенденция за увеличаващ се дял от общото строителството в цялата страна на спортните съоръжения, както и на специализираните публични сгради – болници, училища, детски градини и музеи. До голяма степен това се дължи на финансираните от държавата и европейските фондове проекти.