Наскоро екип от специалисти – архитекти, инженери и ландшафтни архитекти, учреди Българска асоциация за строителството на зелени покриви. Основната задача на организацията е да популяризира все още слабо познатото в България покривно озеленяване, изградено по всички стандарти за качество и безопасност.
За дейността на организацията, видовете зелени покриви и ползите от тях разговаряме със Светослав Стойнев, ландшафтен архитект, практикувал в Италия, Румъния и САЩ.
- Г-н Стойнев, разкажете повече за дейността и приоритетите на новоучредената асоциация за строителство на зелени покриви.
Българската асоциация за строителството на зелени покриви е форум на специалисти – архитекти, инженери, ландшафтни архитекти, които имат пряко отношение към конструкцията и архитектурата на сградата, към хидроизолацията и методите за изграждане на зелени покриви.
Основните цели на асоциацията са свързани с постигане на широко разпространение на зелени покриви и фасади в България и създаване на технически стандарти за изграждането им. За постигането на тези цели асоциацията ще провежда информационни кампании относно начините за изграждане и предимствата на зелените покриви и фасади. Ще установим контакти с организации със сходни цели от страната и чужбина и ще създадем работни групи за разработване на строителни правила и норми за изграждане на зелени покриви и фасади в съответствие с добрите световни практики.
Не на последно място организацията ще работи в тясно сътрудничество с университети, които обучават студенти по специалностите „Ландшафтна архитектура“, „Архитектура“, „Строителство на сгради и съоръжения“ и други. Планираме да провеждаме обучения и презентации, за да запознаем студентите с най-новите практики в тази област.
- По какви стандарти за качество ще се работи, ще се създадат ли български или ще се следват общоприети международни стандарти?
Има редица европейски стандарти за качество и безопасност, които е необходимо да се въведат и тук. Материалите, които се използват за изграждането на зелени покриви, трябва да имат необходимите европейски сертификати за качество и безопасност. Има изисквания за това какви материали и растителност да се използват и къде и как трябва да се поставят според височината на сградата.
От гледна точка на пожаробезопасността зелените покриви трябва да са проектирани и изпълнени с висококачествени материали и изолирани по правилния начин, необходимо е да се използват системи за безопасност и мълниезащита, които от своя страна не трябва да нараняват хидро- и топлоизолационните слоеве. Също така, трябва да се спазват съответните изисквания за работа „на високо“.
От гледна точка на дебелината на почвения субстрат, необходим за покривно озеленяване, в наредбата на дирекция „Зелени системи“ в Столична община има две изисквания: едното гласи, че зелената площ се приема за такава, ако почвеният слой е не по-малък от 60 см в дълбочина, а при другото - ако почвеният слой е между 30 и 60 см, като дебелината се умножава по коефициент 0,8 – получава се процент на зелена площ. В случай, че дебелината на субстрата е под 30 см, зеленият покрив не се признава за зелена площ.
Трябва да се има в предвид, че с дебелина на почвения слой 60-70 см, теглото при водонаситено състояние може да достигне 1 тон на м². Екстензивните зелени покриви са с дебелина 10 см. и тегло 150 кг. /м², които обаче от дирекция „Зелени системи“ не се признават за зелени площи.