Б. Иванова: Пазарът на фасилити услуги нараства с над 20% годишно

- Има ли стандарти за фасилити услугите, които да действат в България, по подобие на стандарта за брокерските услуги?

Първите два стандарта за фасилити мениджмънт вече са публикувани на сайта на Българския институт по стандартизация на английски език. Обсъждаме в асоциацията как да се осъществи максимално коректен превод на български, но предстоят срещи с института по стандартизация. Наскоро Европейският институт по стандартизация прие следващите четири стандарта и ги чакаме да се появят в България.

- Колко време и какви средства се изискват за превода на стандартите?

Предстои обсъждането както казах. Процедурата явно е по-сложна. Не е само въпроса в превеждането, а как да ги направим официални стандарти. Стъпка по стъпка стигнахме и до организирането на магистърската програма по фасилити мениджмънт, както и приеха професията.

Ние така или иначе си спазваме съществуващата нормативна уредба, каквито са наредбите за пожарна безопасност, различни наредби за опазване на околната среда и изпускането на парникови газове, строителни нормативни актове и т. н.

- Има ли интерес към магистърската програма?

Има интерес вече, но първите две години студентите бяха малко, защото не разбираха какво означава фасилити мениджмънт. Стават все повече обаче, миналата година направихме и среща със студенти, разяснихме самата магистратура и вече има по-голям интерес. Излязоха и първите завършили. Предполагам, че ще направим промени в програмата, ще поканим повече лектори и ще засилим практическите занимания в компаниите.

В нашата компания има служителка, която в момента е записана в магистърската програма, дойде и стажант – българин, който в Холандия учи фасилити мениджмънт. Искрено вярвам, че обучението трябва да се развие, защото има нужда от такива специалисти. При нас идват много студенти и от университета по архитектура.

- Понеже магистратурата е няколко семестъра, а това е дейност с много широк обхват, един специалист от университета по архитектура и строителство не би ли бил по-полезен за фасилити компаниите, отколкото човек, който се е обучавал в основните принципи на тази дейност в продължение на няколко месеца?

Да, със сигурност ще е полезен, но фасилити мениджмънтът не е само строителството. Услугите са всъщност насочени към хората в сградата, а не само към самата сграда. Като че ли у нас все още нещата се възприемат повече от техническата им страна, поправките по сградата, техниката и съоръженията. Това е нормално, защото и в Европа погледът беше точно такъв. Промяната в бранша е да сме ориентирани към клиента и към ползвателите на услугата.

За фасилити мениджъра е необходимо да има подходящите знания и умения и той може да е такъв и без да е инженер. Най-важното е да може да забелязва в детайли какво се случва в сградата и какво очакват хората, които ползват същата тази сграда. Клиентът ни обикновено е собственика или инвеститора, но реалните ползватели са наемателите и обитателите. Обикновено аз се срещам с всеки един от тях, за да знам кое е важното за тях.

- Как се отрази кризата на имотния пазар върху фасилити и пропърти мениджмънта?

Много компании оптимизираха и направо съкратиха съпътстващите разходи. Някои услуги започнаха да се извършват в определени много наложителни моменти, но това се случи в много браншове. Редица фирми решиха да отложат подмяната на някои съоръжения в сградите, а да удължат живота на съществуващите. Имаме свиване в обхвата на услугите, но същевременно все повече се организират конкурси за изпълнители на услуги по поддръжката. Това доказва и обратното – че този бизнес носи ползи.

- Какви са очакванията ви за фасилити бизнеса през настоящата година?

Очаквам развитието да продължи, да има нови клиенти и активизиране сред производствените компании. Повече фирми ще търсят не само оптимизация на разходите, но и добавена стойност на фасилити услугите. Надявам се, че професионалните фасилити компании ще навлизат повече и в жилищния сектор. Надявам се стандартите да внесат още яснота и възможности за развитие.

- Колко са вече компаниите, които членуват в асоциацията?

За една млада асоциация членовете са много - около 40 и може би повече. Последно приехме поне 7-8 фирми накуп. Това мен лично ме радва. В асоциацията членуват не само фасилити компании, а и мениджъри, физически лица.

- Планира ли се с възприемането на стандартите да се създаде етична комисия, която да налага санкции на фасилити компании и мениджъри при причинени щети?

Вече имаме етичен кодекс на асоциацията. По отношение на отговорността към момента има застраховка “Професионална отговорност”, което е една от гаранциите за клиентите. В етичния кодекс по-скоро сме разглеждали взаимоотношенията между компаниите и спазването на нормите, но в един следващ момент вероятно ще дискутираме и този въпрос – за поставянето на изисквания към фасилити компаниите.

- Клиентите обаче също имат своите отговорности. С какви проблеми най-често се сблъскват фасилити компаниите в работата им с клиентите?

Тяхна отговорност е да спазват срокове, свързани с голяма част от работата на фасилити компанията. Например много често строителните компании не са готови навреме, за да се почисти обекта преди официалното му откриване. Обикновено виновен в такава ситуация е последният, който е работил по нея, т. е. фасилити компанията.

Много често собствениците нямат документацията на сградата, нямат договори, нямат гаранции за съоръженията. Имахме случай, в който хората бяха много любезни и ни донесоха 3 папки, в които пишеше основно за якостта на стоманата, но това не ни вършеше кой знае каква работа и нямаше информация за всичко останало в тази сграда. За друга сграда се твърдеше, че има сертификат BREEAM, но аз не вярвам, че това е така. Някой е казал това на хората, а всъщност няма документ.

При големите клиенти има много структури и процесът тече бавно, защото винаги нещата трябва да се прегледат от отделните дирекции, да се съгласуват и накрая нещо да се случи.

Имахме и клиент, който твърдеше, че не е доволен от нас, защото сме пропуснали обект за профилактика, но ние дори не бяхме подписали договор за такава, въпреки че той беше изпратен към тях. Нямаше и одобрен график на работата ни, който също многократно им беше предлаган, така че да можем да пропуснем каквото и да било.

Много пъти клиентите не посочват контактно лице, пред което да се отчитаме. Понякога това се оказва изключително трудно, защото нямаш представа нито кой ти приема работата, нито кой ти дава оценката. Има случаи, в които контактното лице не работи отдавна във фирмата и негов заместник така и не се е намерил.

Много клиенти очакват да посочим веднага някаква цена за услугата. Всъщност цената зависи от много фактори – от обхвата на услугите и от честотата, с която ще се предоставят. Не можем просто така еднозначно да определяме. Клиентите първо трябва да знаят какво искат или поне да позволят да им се помогне да разберат от какво имат нужда и кое е важно за тях. Тогава вече може да се тръгне към определянето на цени. Първо трябва да се намерят адекватните решения.