Б. Иванова: Пазарът на фасилити услуги нараства с над 20% годишно

- Има и много агенции за недвижими имоти, които предоставят фасилити услуги. До каква степен те предлагат качествена услуга, тъй като тяхната основна дейност е друга и по-скоро са се ориентирали според ситуацията на пазара?

Според мен те предлагат услугата за удовлетворяването на техните клиенти. Чувала съм дори за случаи, в които от такива агенции пазаруват за свои клиенти. Много от тези фирми са насочени към жилищния сектор, други разширяват дейността си, което за мен означава, че ръстът и потенциалът на пазара са големи.

- Като споменахте за жилищния сектор, има ли интерес от жилищни сгради към фасилити услугите и доколко една фасилити компания би могла да се впише в представата за домоуправител на блок или комплекс?

Има интерес предимно от жилищните комплекси, които търсят професионална поддръжка. По-скоро услугата се търси от новите и големите комплекси, а за блоковете е изключително рядко, поне аз не съм чула. Една фасилити компания би могла да се справи успешно и да сложи ред в жилищните сгради, още повече, че има колеги от бранша, които са се насочили изцяло към жилищния сегмент. Основният проблем при жилищните блокове остава събираемостта на таксите за поддръжка и многото собственици, които са на различно мнение и често възникват разногласия между тях.

- Какъв вид сгради преобладават в портфейлите на фасилити мениджърите?

На първо място това са административни и офис сгради. Те съставляват 71% от портфейлите на фасилити компаниите. Обясним е високият им дял, защото собствениците имат по-голям интерес да се възползват от професионални услуги, още повече, че самите наематели търсят външни изпълнители на фасилити услугите. На второ място са жилищните сгради (53%), като голямата част са комплекси в градовете и в курортите. Следват бизнес парковете и донякъде моловете, но те си имат свои пропърти компании, които избират външни доставчици на определени услуги. На последно място са индустриалните сгради, и нови, и стари индустриални площи. В последно време много зачестиха организираните конкурси от индустриални сгради, което означава, че в сегмента има потенциал. При тези сгради обаче процесът е по-бавен заради чисто организационни причини и липсата на осъзнаване на ползите от аутсорсването на услуги по поддръжката, както и по-трудното отделяне на услугите по поддръжката от основното производство.

- Каква е средната РЗП и средният брой сгради, която управлява една фирма за фасилити мениджмънт?

Повече от една трета от фасилити компаниите управляват между 10 и 50 хил. кв. м. Между 50 и 100 хил. кв. м се управляват от 24 на сто от фирмите. Близо 30% от фасилити компаниите управляват между 100 и 250 хил. кв. м, а 12% се грижат за над 250 хил. кв. м.

41% от фирмите управляват от 2 до 10 обекта, 29% от тях се грижат за от 11 до 25 обекта, 12% поддържат от 26 до 50 обекта и с повече от 50 обекта са се нагърбили 18% от компаниите. Обектите обаче са много различни по мащаб.

- Какъв пазарен дял заема фасилити мениджмънта от бизнеса с недвижими имоти в страната?

Този аспект не мога да го коментирам, защото не мога да свържа този широк спектър от услуги с пазара на имоти.

- Как се развива този сегмент от пазара на имоти в сравнение с Европа, Северна Америка, Азия?

В сравнение с Европа, както казах, сме в групата на развиващите се пазари, където са Румъния, Словакия, бившия Източен блок като цяло. Развитите пазари са Холандия, Франция, Германия, Великобритания, Испания, Италия, според официални данни на европейската асоциация за фасилити мениджмънт. Общият обем на европейския пазар се изчислява на приблизително 655 млрд. евро, от които 331 млрд. евро са за вътрешни услуги, а 324 млрд. евро - за външни, т. е. вижда се един баланс с аутсорсинга. Това ще се случи и на българския пазар в един следващ момент.

На около 422 млрд. евро (над 64% от общия пазар) се оценява пазарът на водещите 5 страни в Европа (Великобритания, Германия, Франция, Италия и Испания). От тях приблизително 232 млрд. евро, или 55%, са за външни услуги (аутсорсинг). За тези страни това представлява около 5% от общия им БВП.

САЩ също са много напред като пазар, но заради географската отдалеченост и по-ограничените контакти разполагаме с по-малко данни. Сред най-развитите пазари е Австралия. Прави впечатление обаче бурното развитие на пазара в азиатските страни с по-оживено строителство, като Дубай например. Това може да го потвърдят и колеги от българската асоциация, които често пътуват до тези региони.

Не може да не се отбележи и напредъкът на Африка. Те издирват колеги от други страни, включително преди две години и аз бях поканена на една конференция за фасилити мениджмънт в Южна Африка, но тя така и не се състоя. Бях впечатлена и смятах да отида, но мероприятието се провали. Те все още са по-назад от нас, представителите на бранша не могат да се съберат, но се опитват и има някакво развитие.

- На кой пазар България има най-голям шанс да пробие с фасилити услугите?

Със сигурност имаме шансове в близките държави, защото сме много близки не само от географска гледна точка, а и по манталитет и организация на работа. Естествено във всяка страна действа специфична нормативна уредба, която трябва да се познава. По-лесно е да пробием на близките до нас пазари, защото всички спазваме европейските директиви и принципи. Освен това със съседните страни сме на едно и също ниво. На една конференция например се запознах с представители на румънска компания, с която си приличахме изключително много, тъй като държавите ни са на един и същи етап на развитие и са разположени географски една до друга. Единствено техният пазар е по-голям. На други пазари може би имаме шанс като консултанти в началото.

Мисля обаче, че ние много се подценяваме. Истината е, че колегите в България прилагат решения, възприети като добри практики от европейските специалисти още преди да са чули или прочели, че тези същите решения се дават като примери за добри практики. Имам и пример от моята работа. Преди време четох интервю на един австрийски професор за добрите практики във фасилити мениджмънта и синергията между отделните дейности. Същото нещо го бях приложила много отдавна в сградите, които съм управлявала и не съм го считала за някаква добра практика, с която да се хваля. Става въпрос за въвеждането на един дневник, в който хигиенистката отбелязва повредите, които е забелязвала, докато е обхождала обекта. Техникът пък като прави инспекцията прави справка и с този дневник. Та това беше добрата европейска практика, за която говореше професора.