Б. Иванова: Пазарът на фасилити услуги нараства с над 20% годишно

Бисера Иванова е с дългогодишен опит в сферата на фасилити мениджмънта. Изпълнителен директор е на “Фасилити Оптимум България”, част от AG Capital, и член на управителния съвет на Българската фасилити мениджмънт асоциация.

С нея разговаряме за развитието и потенциала на пазара на услуги по поддръжката и управлението на сградите, възможностите за пробив на български компании от сектора в чужбина, както и за основните проблеми на фасилити мениджърите в работата им с клиенти

- Г-жо Иванова, нека първо да изясним разликата между пропърти мениджмънт и фасилити мениджмънт като понятия.

Фасилити мениджмънтът е всъщност поддръжката на сградите, като обхваща почистването, поддръжката на съоръженията, безопасността и сигурността на сградата, пожарната и аварийната безопасност. Пропърти мениджмънтът е управлението на самата сграда, в което вече се включват отношенията с наемателите, както и маркетингът на самата сграда.

- Коя от двете услуги е по-застъпена в България?

Според мен по-застъпен е фасилити мениджмънтът. Пропърти мениджмънт се прилага по-скоро в големите бизнес сгради, бизнес парковете, моловете. От фасилити мениджмънт се възползват повече сгради, а на места се ползват дори само част от услугите по поддръжката на сградата, които компаниите от сектора предлагат.

- Това означава ли, че може да се очаква по-бурно развитие на пропърти мениджмънта с оглед да се привлекат повече клиенти?

Мисля, че той също се развива и има достатъчно големи сгради, които не могат без него. Що се отнася до по-малките сгради, тяхното управление и представяне се прави по-скоро от собствениците. Има обаче някаква тенденция все повече инвеститори и строители да търсят компания за пропърти мениджмънт. В сградите, където собствениците са много и различни, обикновено се търси фасилити компания, която да се наеме и със събирането на разходите за текущи нужди.

- Как се развива фасилити мениджмънтът в България в последните години?

В България секторът се разви изключително бурно. В годините на строителния бум се построиха много и всякакви сгради – жилищни, търговски, офиси, хотели. На пазара навлязоха много чужди компании като инвеститори и те започнаха да търсят фасилити услуги. Имаше и международни компании, които работят с конкретна фасилити компания и тя ги обслужва по цял свят. Това беше причината много от фирмите в бранша да стъпят на българския пазар. Така постепенно и ние осъзнахме ползата от добрите световни и европейски практики. Тогава се събрахме няколко колеги и се създаде и Асоциацията за фасилити мениджмънт, тъй като ние осъзнахме, че това, което правим, е важно и предстои да се развива в България.

- Как оценявате потенциала на пазара?

Според наши анализи и данни на колеги пазарът нараства с над 20% на годишна база и се оценява на 1,13 млрд. лева, от които 64% отиват за вътрешни услуги, а останалите се разпределят за аутсорсинг. Това означава, че на много места поддръжката на сградите се извършва от фирми, но тенденцията е все повече от услугите по поддръжката да се аутсорсват. Това е и европейската тенденция. Правят се все повече конкурси за фасилити мениджмънт, като компаниите от бранша се състезават помежду си и за предоставяне на интегриран фасилити пакет, и за изпълнение на единични услуги.

Смятам, че все още българският фасилити пазар е в период на растеж. На пазара оперират все повече компании, правят се все повече конкурси за изпълнители на такива услуги. Мога да дам като пример нашата компания, в която вече работят 750 души. Това означава, че от нас има нужда.

- Какви са най-честите причини за аутсорсването на услугите по поддръжката на една сграда?

От една страна намаляването на разходите, а от друга – поемането на отговорност от страна на фасилити компанията и контрола, който тя осъществява. Аутсорсването дава възможност да се концентрираш върху основния си бизнес. Практиката показва, че хората се чувстват облекчени, че не се занимават с допълнителни процеси, които да организират, следят и контролират. Това дава възможност и за оптимизиране на разходите чрез централизирана организация на всички процеси. Освен това се прехвърля отговорността по поддръжката – някой друг организира и контролира всички тези странични дейности. Давам и пример с пожарната безопасност, където трябва да се спазват стриктни срокове, но обикновено документацията се подготвя в последния момент. Ако друг се грижи за това, всички документи се подготвят в срок и най-важното – няма глоби, т. е. фирмите си спестяват допълнителни разходи.

В момента най-важното за фирмите като че ли е възможността да си оптимизират съпътстващите разходи. Ако основната им дейност се свива, защото такава е пазарната ситуация, веднага се търси начин за оптимизиране, намаляване и даже съкращаване на съпътстващите разходи и поддържащите дейности. При редовни професионални профилактики на сградите обаче бизнесът предотвратява големи аварии и така си спестява по-сериозни разходи за тяхното отстраняване. Затова и изпадането в крайности при преструктурирането на разходите не е добро решение. Много хора забравят, че разходите в рамките на жизнения цикъл на сградата са разпределени по следния начин: около 25% са разходите за строителство, а останалите 75% са оперативни, за експлоатацията на сградата. Много е важна добрата поддръжка, за да се спестят разходи именно от периода на експлоатация на сградата.