А. Ангелов: Банките ще се самоунищожат, ако изхвърлят рязко активите си на пазара

- Вие участвате и в гражданското обединение "Граждани управляват България", което настоява за промени в Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК) във връзка с принудителната продажба на имоти. Не смятате ли обаче, че финансирането на такива сделки е по-скоро въпрос на желание от страна на банките и необходими ли са изобщо промени?

В момента, когато се каже „търг“, всеки си представя съдебен изпълнител. Има обаче и друг тип търгове, които са доброволни и при тях нещата се случват. Трябва да има промяна що се отнася до търговете на съдебните изпълнители. Тази промяна няма как да не стане, защото това ще помогне на банките да участват по-активно в този пазар. Ще помогне и на частните съдебни изпълнители, а най-много ще помогне на собствениците. Когато има хора с възможност да финансират една такава покупка, а не задължително да разполагат с кеш, тогава много по-спокойно и разумно би се участвало на търг.

В момента на търговете играят т. нар. „лешояди“. Има такива хора, има и такива фирми с достатъчно пари. Те изчакват, внимателно наблюдават и придобиват имоти на много ниска стойност. Това е напълно законна дейност със спекулативна цел. Тези „лешояди“ биха намалели, ако на търговете има възможност да участват и други хора и да си финансират сделките.

- В момента също има финансиране на търгове от банки, поне в някакви начални форми...

Който закъснее, той ще вземе по-малка част от пазара. Надпреварата едно време беше за раздаване на кредити за всеки, който има пулс, както в едно интервю каза Ренета Инджова за кредитирането в Америка, което важи и за България. Сега обаче банките трябва да започнат да дават пари на хората, които имат желания, намерения и възможности. Човек, който е отишъл на търг, той си е направил много внимателно сметката докъде може да стигне.

- Като заговорихте за „лешоядите“, в края на 2010 г. бяха приети едни изменения на ГПК във връзка с офертите. Вече участниците в търговете не могат да оттеглят офертите си до намирането на купувач. Така се елиминира възможността за подаването и оттеглянето на нереално високи оферти, така че купувач да бъде някой участник с нереално ниска оферта. Това не отдръпна ли една част от тези „лешояди“?

Честно казано търговете от страната на купувача за мен не са детайлно познати и не бих могъл да коментирам. Мога да коментирам обаче личен опит. Преди три години държавното изпълнение правеше един търг, на който за първи път видях как с 5 хил. лева в брой се отказва наддавател. Ставаше въпрос за един промишлен имот във времето, когато търговете бяха екзотика. Ако има и други хора, ако има пазарност, нещата ще са по-добре и за собствениците, и за банките.

В момента съдебните изпълнители няма на кого да продават, правят първо, второ, трето обявяване, но никой не може или не иска да купи. Ние пътуваме само с лична карта, смятаме, че нямаме граници, а същевременно поставяме граници между себе си и добрите практики. Не става въпрос само за търговете. Трябва да престане да съществува тезата, че където започва България, свършва логиката.

- Да минем и на темата за измамите с имоти. Какви са най-популярните схеми за измами?

Смея да кажа, че не знам какво означава това „имотна измама“. Имотната измама най-общо казано е да придобиеш по измамен или незаконен начин имот. Най-масовата имотна измама е отчуждаването на земите на собствениците от държавата. Това е отнемане за смешни цени, но то не се нарича имотна измама.

Много често се срещат измами между роднини и съсобственици. Най-много се лъжат роднините. Най-често обаче четем във вестниците и гледаме по телевизиите за възрастни хора, които са подписали нещо и то е довело до това да им бъде отнет имота. Може да ви скандализирам, но в голяма част от тези случаи жертвите много добре са знаели какво подписват. Ако се проследят част от много тиражираните случаи, разкрива се че всъщност „жертвата“ е взела няколко хиляди долара или евро и после мисли да се откаже от ангажимента, който е поела, защото парите или ги е похарчила, или дала на роднини.

В България освен това много лесно се фалшифицират документи. Всеки може да си купи лична карта за часове, лесно се правят удостоверения за наследници. По-лесно се правят новите нотариални актове, при старите е по-трудно, защото по-трудно се намира хартията. Виждал съм така добре направени документи, че по никакъв начин това не може да се разкрие. Последната стена, в която се удрят поредицата от фалшиви документи, е нотариусът. Бяха обвинявани много нотариуси, че участват в подобни схеми за имотни измами, за голяма радост на част от тях са им отнети правата. Другите започнаха много да внимават и взеха сериозни мерки. Рязко намаля възможността различни фалшиви документи да се приемат, но други документи се проверяват трудно. Например, пълномощно, което е направено от кмета на някое село.