Димитър Язов: Появиха се първи признаци за съживяване на строителния отрасъл

- Как може една местна власт да помогне на бизнеса?

Предишното местно ръководство не обръщаше внимание на чуждите инвеститори. Според мен беше от незнание. От Пловдив всичко се разбяга, в това число и местните големи фирми  - работят или в София, или на магистралата, в Стара Загора, Видин, Плевен. Това е резил. Това са и допълнителни разходи, защото в Пловдив никой не си мърда пръста да създаде условия за бизнес.

Не е важна толкова световната криза. Сега сме изпаднали в едно безвремие и то благодарение на властимащите, говоря за местната власт. Добре че сега започнаха магистрали да правят – 20 години никой не обърна внимание на тази инфраструктура. Икономика не може да се развива без нея.

Пред очите ми израсна половината Израел. В Германия и Русия също съм работил. В Германия и Израел първо правят инфраструктурата и едва след това започва строителството. При нас и в Русия обратното. И почва ходенето по мъките – от къде ще прекараме вода, ток, път.

В Израел и Германия – абсурд е да започнеш да строиш жилище, фабрика – първата работа на общината е да докара до твоите граници, газ, ток, вода, път. И чак тогава ти издава разрешителното да строиш. От данъците и таксите на това, което ще се построи, общината ще си възвърне парите за инфраструктура за една година. Нека да са за пет. И ще започне да печели.

В Марково вече пета година бера ядове заради един път, който общината го прави. 60 милиона е инвестицията ни там, като се въведе с акт 16, само таксата за общината от въвеждането е 1,2 милиона лева.

Но няма кой да я направи тази сметка. Докато в Израел и Германия си я правят тази сметка. Двеста апартамента в обекта по 50 хиляди евро са 10 милиона. И върху тях 2 на сто данък за общината. Отделно се започва: такса смет, данък сгради всяка година и т.н. Ортак с дявола ще стана, за да докарам до този блок всичко по най-бързия начин и да започна да му прибирам данъците.

Тук всичко е точно на опаки. В Израел освен инфраструктурата, седмица, преди да завърша сградата общината идва и вече сади палмите. И в момента, в който съм построил сградата и излизам от нея  в същия ден и общината си е свършила цялата работа. И хората пристигат да се настаняват. Паркирането – там да видиш кола върху тротоар?  Изключено! Глобите са убийствени. Тук няма къде да се паркира и никой не мисли.

1 400 имота има община Пловдив. Сигурен съм, че малко хора знаят това. И няма пари! Ненормална работа. Значи не се управляват добре тези имоти. През последните десетина години как печели общината от имотите? Само продава. От имот се печели като го обработиш, сложиш му добавена стойност и спечелиш и върху добавената стойност както се прави в целия свят, както постъпва нормалният бизнес.

- И какво бъдеще се задава от тук нататък за строителството, за икономиката като цяло?

Живот и здраве да е – и това ще го изживеем. Ние, строителите, сме корав народ. Не ни е за първи път, няма да бъде и за последен. Нормално е в нашия бранш да има и възход, и падение. Строителството ще се развие в правилната посока скоро. Даже си мисля, че стартът ще е в края на следващата година – тук говоря за Пловдив. София вече тръгна.

Сега се надяваме новата местна власт да обърне внимание на бизнеса, защото и това има огромно значение. Трябва да намерим начин да вкараме и чужди инвестиции, защото със собствени средства не можем да се оправим.

Една от причините, че не идват инвеститори, е тази велика бюрокрация – не само в Пловдив, тя е в цялата държава. Данъчната ни система е уникална. Инвеститорите трябваше да стоят на опашка по границите и да ги пресяваме. А то се получи обратното. И причините за това според мен са точно лошото име, което има България в чужбина и втората – жестоката бюрокрация. Правосъдието – то не дава сигурност за чуждите инвеститори.