Димитър Язов: Появиха се първи признаци за съживяване на строителния отрасъл

Димитър Язов е завършил Висшия институт за строителство и архитектура в София, специалност „Промишлено и гражданско строителство”. Кариерата му започва от изграждането на Стоманолеярния завод в Шишманци край Пловдив, където сега се намира първият завод за преработка на битови отпадъци в България.  Строил е ТЕЦ „Север” в Пловдив, комбината за мотокари „Рекорд”, Обединените заводи за запаметяващи устройства.

От 1994 до 2006 г. компанията му Язов ООД изгражда редица обекти в Ашдод, Тел Авив и Йерусалим - Израел. Това са  около 150 хиляди кв. метра жилища и офиси, театърът  на Тел Авив, сградата на израелското министерство на отбраната, един затвор, няколко мола. След 2006 г. разгръща строителната си дейност в България, където построява бизнес сградата „Рилон център”, комплекса „Ори-билдингс” – с 300 апартамента и офиси. В София е построил около 160 хил. кв. метра жилища.

- Строителният отрасъл отнесе пръв сред всички останали жестокия удар на кризата. Логично е да се мисли, че и първи ще излезете от нея. Има ли признаци за това?

По принцип досега поне историята показва това, че строителството първо влиза и първо излиза от кризите. Лошото е, че светът вече е много глобализиран  и старите принципи в икономиката не важат със същата сила, както преди. Точно почнахме да излизаме от кризата и виждаме какво става в Гърция, Италия, Испания, а ние малко или много сме навързани за тях.

Така че тези трусове в европейските страни ще окажат някакво влияние в една или друга посока.  Но се надявам, че българската икономика не е чак толкова зависима, защото ние нямаме кой знае колко голям износ – за съжаление.

- Но това означава, че нямаме и читава индустрия, кое тогава може да ни помогне ?

Ние нямаме индустрия вече от 20 години. Това, което го имахме до 1990 година, се зачеркна с лека ръка. От септември тази година обаче има някакви надежди – поне за нашия бранш. Започна да се проявява интерес към строителството от български клиенти.

В предишните години, когато строителството беше във възход  - и особено жилищното строителство, ръстовете дойдоха от това, че предимно чужди инвеститори влагаха много пари и чуждестранни граждани закупуваха по-голямата част от жилищата. През последните 2-2,5 години беше трагедия. Особено през 2010 г. - едно телефонно обаждане съм нямал – някой дори само да попита имам ли нещо за продаване, нямам ли.

- От момента, в който светът и България влязоха в кризата – какъв обем незавършено строителство остана и какъв е обемът на непродаденото, но завършено строителство?

В медиите се пускат разни данни, които според  мен са измислени и стряскащи. Не знам кой и с каква цел ги пускаше. Примерно, че София имала 1 милион и 400 хиляди квадрата завършено с акт 16 жилищно строителство, пък непродадено. Това е абсурд. Толкова не е построено в София за 20 години. Също за Пловдив – колко много незавършено и колко висящо.

За Пловдив цифрите ги следя и са ми ясни. В момента в Пловдив с акт 16 – завършени и непродадени има не повече от 450 апартамента. Това е нищо. Когато беше бумът в строителството най-много жилища  - 1800 апартамента, бяха построени през 2007-2008 г. От тях две трети са продадени веднага.

След това през 2009 започна жестокият спад. Миналата година новите строителни разрешения бяха 250. Но това е нищо, тъй като 90 на сто от тези разрешителни са за някакви преустройства, за някакви допълнения. През последните две години нови сгради никой не е започвал. Малко по малко обаче това, което беше извадено на пазара, започна да се купува. Хората все пак искат нови жилища. Има нови семейства, които искат да се отделят от родителите.