Проектозакон готви пореден удар срещу ВЕИ сектора

Валентин Стоянов е завършил СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Право“. В периода 2002-2003 г. специализира като стипендиант Право на Европейския съюз и международни икономически организации в Университета в Хамбург. Работил е във финансовия сектор. Понастоящем е главен съветник към парламентарната Комисия по икономическа политика, енергетика и туризъм.

Публикуваме мнението му за проектопромените в Закона за опазване на замеделските земи (ЗОЗЗ).

През декември на миналата година се заговори за налагане на пълен мораториум върху проекти в сферата на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ). Идеята, идваща от изпълнителната власт, беше за приемане на решение от Народното събрание, с което да бъдат спрени на практика всички ВЕИ проекти. Въпросното проекторешение по никой начин не правеше разлика между проекти в рамките на и извън „Натура”; проекти със и без издадено право на строеж; проекти със и без предварителни договори за свързване към електропреносната мрежа; проекти на големи международни компании с осигурено финансиране и проекти, за които няма финансов ресурс и т.н. За щастие, не без усилията на целия ВЕИ сектор, браншови организации и експерти, беше даден отпор на мораториума и последният дори не стигна до Народното събрание.

Много по-страшен ефект за националната икономика и ВЕИ сектора обаче би могло да има приемането на един законопроект, който беше внесен в Парламента преди броени дни. Касае се за поправки в Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ).

Земеделски земи

Един от най-спорните текстове в законопроекта е този на §7, който предлага създаване на нова алинея втора към чл. 23, със следното съдържание:

„Не се допуска изграждането и/или разширението на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници върху земеделски земи от първа до четвърта категория…”.

Тук именно е един от най-сериозните проблеми в предлагания законопроект, тъй като разпоредбата е дискриминационна спрямо ВЕИ проекти, като същевременно няма никакъв проблем върху земеделски земи от първа до четвърта категория да се строят ТЕЦ, АЕЦ, хотели, бензиностанции и каквото друго се сетите. Очевидно текстът е насочен само и единствено против „обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници”. От тази гледна точка е напълно необяснимо квалифицирането на екологичните електроцентрали като враг номер едно на плодородните земеделски земи.

Другият проблем с въпросната разпоредба е, че от Министерство на земеделието и храните (от където идва инициативата за този законопроект) по никой начин не правят разчет колко земеделска земя би била необходима за изграждането на ВЕИ проекти в България.

Истината е, че към момента обработваемите площи в страната са около 30 млн. дка, а около 5 млн. дка са пустеещи земи. Най-масовата категория земеделска земя е именно четвърта, докато първа и втора са само 2%. Според различни оценки дори при реализиране на абсолютно всички заявени проекти (а това е нереалистично) за вятърни и соларни паркове – биха били необходими едва 50-60 хил. дка.

Има и друг важен момент. Самото инсталиране на ветрогенератор не означава, че земята около него не може да се обработва. Напротив – практиката е да продължи използването на земята за селскостопански цели. Подобна е и ситуацията, при фотоволтаичните инсталации, под които масово се садят напр. люцерна или други култури, тъй като в противен случай почвата се нагрява в по-голяма степен и това намалява ефективността на соларните панели с около 20%.

Допълнително – в свое становище от 11.03.2010 г. Българска асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) също се обявява против предлагания §7 от законопроекта с аргумента, че „предлаганата промяна … въвежда ограничение, което би могло да има неблагоприятно влияние върху инвестициите…” и изрично подчертава, че „такава рестрикция не следва да се въвежда”. Значително по-адекватна и разумна е идеята на БАСЗЗ „предлаганото ограничение да се прилага, когато с проект се засягат площи по-големи от 5 дка или 10 дка”.

Сроковете

Друг голям проблем в законопроекта са сроковете, заложени в §8 от законопроекта. В предлаганата ал. 5 към чл. 24 се залага автоматичен механизъм за загуба на правно действие на решението за промяна на предназначението на земеделска земя при неспазване на определени срокове, свързани с издаване на разрешение за строеж и започване на строителни работи. Истината е, че предвидените в законопроекта срокове са крайно недостатъчни за реализиране на ВЕИ проекти, влизат в противоречие със срокове, заложени в други нормативни актове и по никой начин не отчитат спецификите на проектиране и съгласуване на присъединяването към електропреносната система, както и допълнително необходимите административни процедури по изработване и влизане в сила на подробни устройствени планове, парцеларни планове за подстанции и линейни обекти по вътрешното окабеляване на парковете.

С определянето на невъзможни за спазване срокове, в рамките на които трябва да бъде изграден ВЕИ проект, и при въвеждане на автоматично отпадане на промяната в предназначение на земя (без право на обжалване или запазване на преотреждането при представяне на доказателства, че работата по проекта продължава) може да бъдат ликвидирани дори проекти в напреднал инвестиционен стадий. Това на практика създава забранителен режим за ВЕИ като стопански сектор! Именно поради тази причина сроковете, заложени в законопроекта, не кореспондират нито с икономическата логика, нито с реалната продължителност на процедурите, като се остава с впечатление, че са умишлено съкратени с оглед неосъществяването на проекти в сферата на възобновяемите енергийни източници.

Дори не е нужно да се спираме в детайли на няколко други предложения в законопроекта, които също са крайно неудачни и неубедителни. Фундаменталният проблем на предлаганите текстове е, че биха довели само до един резултат – пълна невъзможност за развитие на ВЕИ сектора в страната.

Ангажиментите на България

Министерство на земеделието и храните не отчита и един изключително важен международен ангажимент на България. До 2020 г. поне 16% от брутното крайно енергийно потребление на страната ни трябва да идва от възобновяеми източници. Истината е, че към момента изпълняваме този критерий едва наполовина, а неосъществяването му би довело до внос на „зелена” енергия от чужбина и поставянето на България в допълнителна енергийна зависимост дори, когато не става дума за природен газ, петрол или ядрено гориво. Всичко това се случва в момент, когато основни обществени теми са тези за енергийната независимост на България, за покриване на екологични стандарти и за привличане на чуждестранни инвестиции. Всички тези проблеми в значителна степен се решават именно от интензивното развитие на ВЕИ сектора.

Изводите

Евентуалните последици от приемане на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи в сегашния му вид автоматично би означавало не стотици милиони, а милиарди евро пропуснати ползи за българската икономика. Явно от МЗХ не отчитат и огромния мултиплициращ ефект, който ВЕИ сектора би имал за цялата икономика. В случая се касае за голяма индустрия, която включва не само производство на електроенергия, но и на технологични компоненти, както и дейности по изграждане, експлоатация и поддръжка на хиляди мегавати инсталирани енергийни мощности. На следващо място – ще се стигне до неизпълнение на шестнадесетте процентната референтна стойност е за страната, което ще ни принуди да внасяме „зелена” електроенергия от други страни. Последното означава и изтичане на национален доход в чужбина. Трето, губят се хиляди работни места, при това във високотехнологичен и иновативен отрасъл с голямо бъдеще. Не на последно място – значително се уврежда имиджът на България като инвестиционна дестинация

Затова този път е наистина важно да стане ясно кой точно стои зад подобни законопроекти и дали всъщност не се касае за съвсем ограничен кръг хора, които се възползват от факта, че усилията на правителството и обществото са насочени към справяне с тежката икономическа криза. Когато се четат и самият законопроект, и мотивите към него, възникват съмнения в тяхната искреност и истински цели. Нека не оставяме този случай неизяснен, защото ако и този път няма реакция, ще се стигне и до други законопроекти, които по никой начин не обслужват обществения интерес.