Земетресенията и моето имущество

След природно бедствие като разрушително земетресение някъде по света започваме да се замисляме за това дали имотите, в които живеем, са построени така, че да съхранят живота и собствеността ни при евентуално разлюляване.

Рядко обаче купувачите на жилища у нас базират решението си за покупка на подробен анализ на сеизмичната устойчивост на имота, коментираха пред Investor.bg представители на агенции за имоти.

Ужасът на Хаити и Чили неизбежно навежда на мисълта „Какво ще стане, ако се случи и тук”. „Българите са наплашени повече от безпаричието, отколкото от природната стихия. Затова и хората, които купуват жилища, се водят единствено по цената, а застраховки на имуществото срещу земетресения рядко се правят“, казаха от Ориндж Истейтс.

При сравняване на тарифите на няколко застрахователни компании се вижда, че премията за застраховане на жилища срещу сеизмично въздействие в по-слабо земетръсни райони у нас е между 0,015% и 0,035%, а за районите с висока сеизмична активност – между 0,08% и 0,1%, като тарифните ставки на някои компании достигат и до 0,4% от застрахователната сума. Тоест ако искаме застраховка на жилището си срещу земетресение с покритие 50 хил. лева и ако живеем в невисоко земетръсен район, трябва да платим при най-евтиния вариант 0,015% от 50 000, или 7,5 лева на година.

Закъснели намерения

Ако разбира се след като купи жилище, човек пожелае по-голяма сигурност срещу земетресение, той не е съвсем безсилен. Една сграда може да бъде укрепена против земетресения след строежа си, но това е много тежък процес и е свързан с непривлекателни архитектурни решения, смята ст. н.с. д-р инж. Светослав Симеонов, директор на Централната лаборатория по сеизмична механика и сеизмично инженерство към БАН. Подобна инициатива прави сградата неизползваема за обитателите за дълго време и е доста скъпа. Тук идва и моментът с икономическата целесъобразност. Ако на мястото на 3-етажна сграда според градоустройствен план може да има по-висока сграда, собствениците, които искат да я направят по-висока, трябва да преценят какви са разходите за допълнителното укрепване на имота след надстрояването му и не са ли по-големи от разходите за събарянето на триетажната сграда и изграждането на по-високата отначало.

Нормативна регулация

Устойчивостта на сградите срещу земетресения може да се определи чрез експертно обследване. Не може да се каже, че даден вид строителство обуславя по-голяма защита в сравнение с друг вид строителство, посочва Симеонов. В България има две категории сгради – тези, строени преди 1957 г., годината в която се въвеждат норми за противоземетръсно инженерство, и останалите, строени след това.

За сградите, които не са осигурени срещу земетресение според нормите, не може да се гарантира, че няма да са устойчиви, уточнява Симеонов. Голяма част от имотите в първата категория (строени преди 1957 г.) не са осигурени срещу земетресения, но заради начина на конструирането си и използването на качествени материали при строителството им те притежават голяма сеизмична устойчивост.

Законът от 57-ма година налага осигуряване на всички сгради за един и същ размер на земетръсни сили, независимо от различните конструктивни системи. Всяка една сграда, строена след тази година, би трябвало да има един и същи риск за повреда, пояснява Симеонов.

Различните конструктивни системи обаче крият различни рискове при самото изпълнение. Панелните сгради например са чувствителни на течове. Те могат да нарушат дюбелните връзки между панелите, което би понижило сеизмичната устойчивост на постройката, допълва Симеонов.

Едно наум

Обект на изключителна предпазливост от страна на купувачите при избор на жилища трябва да бъдат две групи имоти, които често не са добре осигурени срещу земетресения.

Първият вид са сградите в централните части на градовете, които представляват изразен търговски интерес. Партерните етажи на много от тези сгради се преустройват в търговски помещения, което значително повишава сеизмичната им уязвимост. Според норма от 1959 г., ако даден имот се преустройва, това трябва да се направи на база на технически проект, който да докаже, че сградата е устойчива независимо дали преди това е била осигурена на земетръсно влияние. Според Симеонов това правило е доста рестриктивно, но е абсолютно необходимо. Подобно изискване съществува все още, но с малки модификации, които правят режима по-лек.

Вторият вид са сградите, строени без проект. Преди години масово се е строяло без контрол, без инженери, без техници, а бетонът се забърквал на улицата на око, самозваните строители не са предвиждали никакви носещи елементи за хоризонтални сеизмични сили. Сгради, строени по този начин, са обречени, посочва Симеонов.

Качествен контрол

Като цяло сигурността на сградите срещу земетресения се свежда до качеството на упражнявания контрол, смята директорът на лабораторията. Разковничето в осигуряването на надеждна земетръсна защита е във фирмите за независим строителен контрол. Не е ясно обаче доколко те са независими от инвеститорите и строителите, коментира Симеонов. Ето тук е и ролята на държавата – да регламентира по такъв начин дейността и възнаграждението на тези фирми, че те да не са изкушени да станат „зависими”, допълва той.

Иновации

В областта на новите технологии, това върху което работи лабораторията в продължение на три години е разработване на български нормативен документ за използване на европейски стандарти или така наречения еврокод 8, който предписва съвременни норми за противоземетръсно строителство. От научна гледна точка всичко необходимо е направено. Предстои утвърждаване на документа от Комитета по стандартизация и издаване на нормативен акт. Новите стандарти касаят методи, моделиране, изчислителните процедури и т.н., които ще действат паралелно със съществуващите наредби.

Що се отнася до новите тенденции в строителство, като например пасивните къщи, опасения за по-висока уязвимост към земетресения не би трябвало да има. Поради това че сеизмичната устойчивост е нормативно регулирана и всяко строителство трябва да спазва изискванията, стандартът пасивна къща или изобщо енергийна ефективност на сградите няма пряко отношение към тази тема, коментира арх. Георги Николов, председател на Информационна група Пасивни сгради България.