Купуването на земя в чужбина – неоколониализъм или добра сделка за всички?

Либийският лидер Муамар Кадафи нарича изкупуването на земя в бедни страни „новия феодализъм”, а фермерски организации - „заграбване на земя”. В официалните документи, разпространени тази седмица по време на срещата на върха на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО), се използва определението „преки чуждестранни инвестиции“.

Преди година и половина от ФАО обаче не се изразяваха точно така, пише в материал на канадското издание Globe and Mail. Тогава рекордните цени на храните доведоха до размирици в няколко страни и заплашиха с глад някои от най-бедните нации. По това време генералният директор на ФАО Жак Диуф определи изкупуването на земеделска земя в бедните страни като форма на „неоколониализъм“.

Оттогава обаче ФАО смекчи позицията си. От организацията признават, че закупуването на земеделска земя в бедните страни от чуждестранни инвеститори не винаги носи полза на местните фермери и пазари на храна. Според ФАО обаче такива сделки може да са изгодни и за двете страни, ако свежият капитал се използва за нови технологии, които да увеличат реколтата, за осигуряване на заетост и подобряване на сигурността на производство.

Както и да се нарече обаче, това стана най-обсъжданият проблем на срещата. В изказването си в понеделник, първият ден от тридневното събитие, Кадафи предупреди, че дребните земеделци „са лишени от собствената си земя заради новите феодални сили, които идват в Африка и изкупуват земята много евтино“.

От различни фермерски организации изразиха мнение, че новата позиция на ФАО отразява общото виждане, че сделките за земя не може да бъдат спрени и затова ООН трябва да се научи да работи с инвеститорите, а не срещу тях. Има и мнения, че организацията не може „да ухапе ръката, която я храни“. Саудитска Арабия например е както един от най-големите купувачи на земя в чужбина, така и един от най-големите спонсори на ФАО и други подобни агенции на ООН. Страната подкрепя финансово дори и сегашната среща на ФАО.

От неправителствени организации се опасяват, че изкупуването на земята може да допринесе за недостига на храна в съответната страна, тъй като в повечето случаи продукцията се изнася директно за към страната инвеститор, без да стига до международните пазари на храна.

Организацията Grain разследва сделки за земя от година и половина и по нейни оценки 40 млн. хектара земеделска земя на стойност 100 млрд. долара са били купени или наети в Африка, Азия и Латинска Америка. По данни на ООН пък чуждестранни инвеститори – правителства, държавни фондове, фондове за дялови инвестиции, са купили или наели 20 млн. хка земя само в Африка през последните три години.

Сред най-големите купувачи на земеделска земя в чужбина са Саудитска Арабия, страните от Персийския залив, Китай и Южна Корея. Сред купувачите се открояват също Индия, Япония, Израел и Йордания. Судан, където ФАО изхранва милиони хора, е една от страните, които подкрепят продажбата на земеделска земя на чужденци.

Друга такава страна е Грузия. На срещата посланикът на Грузия в Италия Константин Габашвили е заявил, че страната му продава земеделска земя на саудитци, израелци и китайци. „Ние сме много отворени към процеса на глобализация“, е заявил той.

От ФАО, заедно с други подобни агенции и Световната банка, се опитват да разработят доброволен международен модел на поведение при сделките за земя, който да осигурява прозрачност и устойчиво развитие.

Такъв модел няма да проработи, смята обаче Рене Велве от Grain, поради самия факт, че няма задължителен характер. Много от страните инвеститори нямат достатъчно земеделска земя и биха направили на практика всичко, за да осигурят храна за населението си, смята тя. „Става дума за страх. Саудитска Арабия се страхува за сигурността на снабдяването си с храна“, казва Велве.

Саудитска Арабия е особено агресивна в закупуването на земеделска земя, откакто преди две години прекрати политиката си за осигуряване на достатъчно за страната количество пшеница. Тази политика включваше използването на огромно количество вода за превръщане на пустинята в обработваема земя, но се оказа твърде скъпа, тъй като фермерите получаваха субсидия от 1000 долара на тон пшеница.

Според Стивън Джонстън, партньор в канадския фонд за дялови инвестиции Agcapita, който купува земеделска земя в Канада за местни инвеститори, стремежът за осигуряване на доставките на храна чрез изкупуване на земя в чужбина в крайна сметка е обречен. При нова хранителна криза местното население няма да толерира износа на храна, смята той. „Мисля, че Саудитска Арабия и Китай ще се отдръпнат от закупуването на земеделска земя в чужбина, когато осъзнаят политическия риск. При недостиг на храна правителствата ще национализират фермите“, изказва мнение Джонстън.