Европа може да поднови високото жилищно строителство

Поради редица демографски фактори и тенденцията към урбанизация е възможно в средносрочен до дългосрочен план в Европа да се поднови строителството на високи сгради с апартаменти, прогнозират експерти от сектора на имотите.

„Възможно е да преживеят ренесанс жизнени пространства, които консумират възможно най-малко площ, като високи блокове с апартаменти. Това ще се случи обаче само ако има промяна на имиджа. Към момента понятието „висок блок с апартаменти“ основно се асоциира с райони с недобри условия за живот“, смята Маркус Цилебак, директор на отдела за проучвания на немската компания за имоти Patrizia Immoblien AG и автор на доклад за състоянието на жилищния пазар в Европа.

Анализът се опира на специфични структурни характеристики на пазарите на жилища в Европа като дял на собственост и жилища под наем, кредитиране, демографски тенденции, процеси на урбанизация и обем завършени строителни проекти.

В средносрочна до дългосрочна перспектива търсенето на жилища основно се определя от демографски фактори, които варират между различните страни, но като цяло за Европа се очаква застаряване на населението за периода до 2050 г., обобщава анализът.

Развитието на средния размер на домакинствата оказва стабилизиращ ефект върху търсенето на жилища в страните, засегнати от намаляване на населението и води до увеличаване на търсенето на жилищни площи на човек от населението. Това е процес, който се очаква да окаже положително влияние върху търсенето на жилища в идните години и да смекчи последствията от намаляването на населението, особено в Централна и Източна Европа.

Успоредно с демографските промени протича и глобалният процес на урбанизация. В много страни градското население продължава да нараства в резултат на вътрешна миграция въпреки факта, че общото население намалява. Градското население в Европа се очаква да намалее само в Балтийските страни, Полша и Чехия.

Въпреки това дори и в тези страни намалението на градското население ще бъде значително по-слабо в сравнение с това на общото население. Така темпът на урбанизация ще продължи да расте във всички страни в Европа до 2050 г., което съответно ще се отрази на развитието на градовете, които ще трябва да се справят с растящо търсене при почти същата площ земя.

„В резултат на финансовата криза жилищният пазар се върна във фокуса на институционалните инвеститори“, коментира Волфганг Егер, изпълнителен директор на компанията.

Пазарите на жилищни наеми в Швеция, Дания, Франция и Германия предлагат по-висока от средната атрактивност за институционалните инвеститори в жилищни имоти, докато тези в Литва, Унгария, Полша, Естония и Австрия имат под средната, сочат още данни от доклада.

„Когато се тълкуват резултатите, не трябва да се забравя, че става въпрос за средни стойности в национален мащаб. Би трябвало да се подразбира, че отделните региони в страните може да се отклоняват от тях“, казва Цилебак.

Анализът разкрива, че жилищните пазари с висок дял на собственост (като Испания, Ирландия и Великобритания) регистрират най-големи увеличения на цените в периода между 2003 и 2007. В някои страни в Европа резултатът от това е огромна, предимно спекулативна строителна активност.

Броят на завършените жилищни единици достига пик през 2007 г. с над 2,6 млн. броя в Европа. Около една трета от тях се намират в Испания. Затова не е изненадващо, че пазарът на имоти там отчете най-големите ценови корекции, докато жилищните пазари с голям дял на жилища под наем (Германия, Швейцария) се развиват стабилно.

„Високият дял на собственост на жилищните пазари определено може да забави икономическото развитие. От една страна, спекулативните ценови балони са по-изразени при тях, а освен това притежаването на дом намалява гъвкавостта на трудовия пазар. В този контекст също фокусът се връща по-силно към пазарите на жилища под наем. Във Великобритания например вече има признаци колко важни могат да бъдат активните пазари на наеми за националната икономика“, казва Цилебак.