Ройтерс: Кризата спука балона на българския пазар на имоти

Някога идиличното градче с къщи с червени покриви Банско днес е изпълнено с празни апартаменти, незавършени хотели и бездействащи кранове, които загрозяват великолепната гледка към Пирин, пише Ройтерс.

Най-големият зимен курорт в страната процъфтяваше през последното десетилетие заради бума на пазара на имоти, провокиран главно от британски и ирландски инвеститори, но този разцвет свърши с глобалната икономическа криза, която сложи край на кредитирането и срина стойността на някога печелившите сделки.

Сега чужденците, които вече не разчитат на сигурността от покачващите се цени и евтините ипотеки в собствените си страни, се намират в ситуация, която се разиграва в другите региони от бившия социалистически лагер, където голямата зависимост от външни капитали и дефицитът по текущата сметка са повишили рисковете от криза.

По данни на брокерските агенции поне една трета от 2200 ваканционни апартамента в Банско, собственост на чужденци, са отново на пазара, в някои случаи на половин цена. Някои от тях са били купени по интернет без собствениците дори да са стъпвали в тях.

„Много купувачи, които живеят във Великобритания и са купили в България, сега се опитват да препродадат (имотите си)“, казва Кристоф Гейтър от базираната в Лондон New Estate Consultancy, специализирана в българския пазар. „Те не могат да си позволят да покриват разходите си в родината си.“

Самите българи, най-бедното население в ЕС, също се борят с много трудности, коментира агенцията. Според публикации в медиите някои собственици на хотели по Черноморието са обявили за продан потъналите си в дългове бизнеси за едно евро – мрачна новина за туризма, който е най-големият сектор за чуждестранни инвестиции в България, пише изданието.

Те не са единствените. На север балтийските републики Литва, Латвия и Естония също станаха свидетели на голям срив на пазара на имоти, който разчиташе на чуждестранни купувачи. Средните цени на имотите там са се понижили с 30-40%.

Крахът на пазара на имоти е началото на това, което икономистите смятат, че може да бъде дълга и дълбока рецесия в региона, която може да доведе до вълна от банкови и валутни кризи.

Международният валутен фонд и ЕС вече отпуснаха спасителна помощ на Унгария от 25 млрд. долара, а чуждестранните инвеститори изоставиха форинта поради опасения за неговата голяма зависимост от чуждестранно финансиране.

Сега икономистите смятат, че България, Румъния, Литва, Латвия и Естония също може да имат нужда от помощ.

Горчива цена

Според анализаторите България ще плати за това, че не е използвала кредитния бум, за да даде тласък на производството и да увеличи износа си. Подобно на други места в Европа строителните предприемачи използваха кредити за строежа на молове, а не фабрики, а потребителите купуваха луксозни коли и модерни телевизори с плосък екран, пише Ройтерс.

С изчерпването на кредитния ресурс и някои западни банки, които вероятно ще ограничат финансирането за своите подразделения в България, ръстът на икономиката в страната ще спадне под 3% през следващата година от 7% в момента, смятат анализатори.

Това не може да бъде илюстрирано по-добре от никъде другаде от Банско.

Градът има само две големи производствени предприятия, които осигуряват около 500 работни места. Повечето от неговите 14 хил. жители през последното десетилетие разчитаха на бума на пазара на имоти, търговията и туризма.

„Бумът на пазара на имоти беше просто подарък. Това не е реална икономика. Нужно е да се работи и произвежда“, казва Николай Проев, собственик на малка компания за производство на мебели в Банско. „Тази глобална криза може да изиграе съществена роля за отрезвяване на хората.“

Строителството и пазарът на имоти, които заедно със съпътстващите ги финансови услуги привличат по-голямата част от 6-те млрд. евро чуждестранни инвестиции годишно, бяха първите сектори, които усетиха кризата.

Строителите в Банско и по черноморското крайбрежие вече намаляват своя персонал заради пониженото търсене. В Банско цените на имотите спаднаха с до 40% до 600-900 евро на кв. м.

Базираният в Лондон инвестиционен фонд Black Sea Property Fund замрази жилищен проект в София, а брокерските агенции съобщават за голям брой непродадени апартаменти в столицата.

„Никой не купува. Всичко е замръзнало“, казва Ася Кавръкова от британската агенция Ski Property в Банско.

Анализаторите обаче смятат, че най-лошото за пазара на имоти все още не е дошло, като може да се очакват ръст в безработицата и възможни фалити.

„Риск в резултат на това би било, че една вълна от случаи на несъстоятелност в сектора на имотите и свързаните бизнеси ще сложи сериозно ограничение върху портфолиото на банките – малко от това се е случило досега, но рискът все още съществува“, казва Габор Амбрус от компанията за пазарни анализи 4Cast.

Валутен натиск

Някои анализатори казват, че пресъхването на кредитния ресурс и спадът на пазара на имоти може да тласне страната, подобно на балтийските държави, директно към рецесия.

Дефицитът по текущата сметка на България е над 20%, а големият обем на дълг в частния сектор означава, че страната трябва да продължава да привлича чуждестранен капитал, за да запази темповете на развитие на икономиката си. Дали ще успее зависи до голяма степен от състоянието на глобалната икономика и от това дали западните банки може да продължат инвестициите си.

Както България, така и балтийските републики, са фиксирали националните си валути към еврото, което досега ги предпази от хиперинфлация, но също така окуражи потребителите да ползват кредити в чужди валути като долар и евро.

С повишението на инфлацията отново до двуцифрени стойности и забавянето на чуждестранното кредитиране се засилват и опасенията дали страните ще могат да удържат валутите си прикрепени към еврото. Девалвация не е много вероятна, но не може да бъде напълно изключена.

„Опасността е там, че ако продължаваме да сме свидетели на влошаване ... в страните от Г7, финансовата криза ще засегне зависимите икономики в Балтийския регион и на Балканите, до голяма степен чрез банковите сектори“, казва Ивайло Веселинов от консултантската компания Dresdner Kleinwort. „Засега не смятаме, че ще се стигне до отмяна на валутния борд като наш основен сценарий, но вероятността това да се случи значително нарасна“, добавя той.