Виновно ли е правителството на САЩ за ипотечната криза?

Хвърлянето на вината за предизвикването на ипотечната криза, заедно с различни идеи за предотвратяване на следваща финансова криза, се превърна в приоритет на политиците и икономическите специалисти. Широкото разпространение на секюритизацията и понижаването на стандартите при отпускане на кредити бяха лесни мишени, върху които се стовариха обвиненията. Но някои коментатори изтъкнаха вероятността, че вината е на правителството на САЩ и неговия стремеж към дерегулация, пише Portfolio.com.

„В момента сме в световна финансова криза поради прекалената дерегулация“, каза наскоро пред Washington Post представителят на демократите Бърни Франк, председател на Комисията по финансовите услуги към Камарата на представителите. Особено внимание в тази насока се отдава на решението отпреди 10 години да бъдат премахнати ограниченията, които разделяха търговските от инвестиционните банки в продължение на повече от 60 години.

През 1999 г. Конгресът, контролиран тогава от републиканците, премахна Закона Glass-Steagall, акт от времето на Великата депресия, който забраняваше на застрахователните компании, търговските банки, държащи депозити, и инвестиционните банки, пласиращи емисии, да навлизат в бизнеса едни на други. Този закон е бил приет в отговор на огромните спекулации през 1920 г. По времето на технологичния бум, породен от широкото разпространение на електричеството и индустриализацията, банките предприемат огромни рискове с надеждата за все по-големи печалби. Конфликтите били често явление, тъй като банките отпускали необмислени кредити на компании, чиито акции пласирали, след което предлагали на своите частни клиенти да купят акциите.

Мотивът за отменянето на Закона Glass-Steagall беше, че днешните по-отговорни и избягващи риска финансови фирми могат значително да намалят разходите чрез обединяване на многото си бизнес подразделения, предоставяйки на клиентите възможността да задоволят всички свои финансови нужди - от банкиране до инвестиране и застраховане, на едно място.

Дерегулацията наистина помогна за образуването на „финансови супермаркети“, най-напред от Citigroup, J.P. Morgan Chase, Bank of America, а после и от други. Но критиците твърдят, че това същевременно е възродило конфликтите на интереси, с които наскоро „освободени“ търговски банки не можеха, или не искаха да се справят.

Дерегулацията помогна освен това на няколко банки да станат толкова големи и толкова взаимозависими, че дори някои верни привърженици на свободния пазар ги считаха за прекалено големи. След премахването на регулациите банките, независимо от големината си, под натиска на инвеститорите да надхвърлят доходностите на своите най-успешни конкуренти, нямаха друг избор освен да навлязат в доходоносния бизнес на пласиране на емисии и търгуване с ценни книжа, обезпечени с ипотеки - инвестициите, стоящи зад настоящата криза.

Тези подобни на облигации инвестиции бяха много доходоносни, особено за инвестиционните банки, които ги издават, но те отслабиха зависимостта между риск и възвръщаемост. Банките можеха да отпускат рискови кредити на рискови длъжници чрез едната страна на бизнеса си, след това да ги преобразуват в дългови инструменти от по-сложен тип, които да продават на инвеститорите чрез другата си дейност. На теория много по-големият брой на добрите кредити би трябвало да неутрализира лошите в тези инструменти. В действителност обаче така се създава система, при която банката печели от таксите при отпускане на кредитите, а не от погасяването им след 15 или 30 години.

Рискът от непогасяване на кредитите в действителност се прехвърля върху инвеститорите, закупили ценни книжа, обезпечени с ипотеки, като тези инвеститори в повечето случаи не са имали ясна предатава какво представляват тези финансови инструменти.

Сега, когато все повече хора просрочват плащанията си и лавина от домове с просрочени плащания дърпат цените на жилищата надолу, несигурността относно това колко от заемите в тези инструменти са лоши или ще станат лоши подкопава доверието на инвеститорите в целия пазар.

Ако следващият президент и Конгресът наложат регулации на Wall Street, което сега изглежда твърде вероятно, какво трябва да се направи? Въвеждането отново в сила на Закона Glass-Steagall би било лесно, но истината е, че дори той да не беше отменен изобщо, най-вероятно ипотечната криза все пак щеше да се разрази.

Проучване, публикувано през 2006 г., разкрива, че приходите, разходите и рискът на банките не са се променили много непосредствено преди и след отмяната на Закона Glass-Steagall. Това означава, че или ползите от премахването на закона са дошли по-рано или синергията между банките и застрахователните компании не е била достатъчна, за да окаже влияние на счетоводните отчети.

Citigroup със своите отписвания за 55 млрд. долара показва добре, че универсалните финансови компании не са успешни. Конкурентът J.P. Morgan Chase, които устоя на спада по-добре от съперниците си, пък е пример за обратното.

Дали има смисъл от нови регулации е спорно и заради данните, че вече има сигнали, показващи началото на разделяне на дейността на банките. Във вторник UBS обяви, че разделя подразделенията си за инвестиционно и частно банкиране; натискът върху Citigroup да раздели бизнеса си също расте. В тази насока са и твърденията, че дори търговските банки да са злоупотребили с новите си права, това е само част от многото причини, довели до ипотечната криза, смятат Адам Ашкрафт и Тил Шуерман от Федералния резерв в Ню Йорк.

Другите фактори, довели до кризата, са отпусканите кредити от ипотечните компании, неспособността на кредитните агенции да дадат правилна оценка на новите финансови продукти и „стадното“ поведение, при което много от инвеститорите не са положили необходимите усилия за проучване.

Ако трябва да се обвиняват политиците, премахнали Закона Glass-Steagall, то това е заради факта, че те не са настоявали за налагане на нови регулации върху пазара на деривативите, който се превърна в бомба с часовников механизъм на стойност 300 трилиона долара.