Колко „струват“ царските имоти?*

Според харвардски историк царското семейство е компенсирано с 20 млн. долара за собствеността си в България

По повод възникналите коментари относно настоящата публикация Investor.bg държи да уточни, че тя не защитава едно или друго твърдение, а разглежда историческа хипотеза и базови варианти за реализация на определен капитал. В отговор на материала от пресслужбата на НДСВ заявиха, че въпросната теза не отговаря на истината, като я окачествиха като “мит”. След текста, в който се цитира дискусионното твърдение на г-н Робърт Лий Улф, публикуваме в оригиналния му вид полученото в редакцията ни изявление, като категорично се разграничаваме от намеците за обслужване на партийни интереси.

В своята книга „Балканите в нашето време“ харвардският историк Робърт Лий Улф (Wolff, Robert Lee. The Balkans in Our Time. Cambridge, Massachusetts: Harvard University Press, 1974) пише, че след референдума за монархията през 1946 година царица Йоана и невръстният все още цар Симеон са изгонени от страната, но биват компенсирани с 20 млн. долара за собствеността си в България.

Има различни методи за изчисляване на сегашната стойност на сумата, но дори и при най-консервативните днешната стойност на 20 млн. долара от 1946 г. е внушителна сума. Нещо повече, сумата би била по-голяма (или поне съизмерима) с днешната стойност на царските имоти в България.

За много този привидно благороден акт от страна на българските комунисти би бил меко казано изненадващ, но внимателен анализ на политическата ситуация през периода 1945-47 г. разкрива дипломатическия резон зад тази компенсация.

През 1945 г. на конференцията в Ялта Съветският Съюз, Англия и САЩ се съгласяват в България да бъдат проведени демократични избори без вмешателство на великите сили.

Българските комунисти обаче съвсем не възнамеряват да толерират опозиционни лидери. Като професионални революционери, те прегръщат максимата, че целта оправдава средствата и започват една от „кървавите“ политически кампании в новата история на България. Преследвайки популярните сред голямата част от българското население земеделски лидери, комунистите участват на изборите заедно със земеделците и Звено (група генерали) в коалиция наречена Отечествен Фронт.

Лидерът на земеделците Георги Димитров – Гемето от страх за живота си напуска политическия живот на страната, след като получава политическо убежище от американския посланик в София. Неговият наследник, печално известният Никола Петков, след множество заплахи бива съден и екзекутиран за предателство.

Тези действия на българските комунисти не остават незабелязани и предизвикват остри критики на запад. Противно на разпространеното мнение, именно Сталин е човекът, който се опитва да „осмири“ жадните за власт български комунисти. Съветският лидер се опитва да спази, поне привидно, уговорката си в Ялта и най-вече не иска да създава впечатление, че той оркестрира създаването на антизападен блок в Източна Европа, нещо, което българските (и гръцките) комунисти не се опитват да скрият с кървавите си методи и с антикапиталистическата/антиимпериалистичната/антизападна реторика. Сталин знае, че агресивните действия на балканските комунисти (и особено изказванията на българския комунистически лидер Георги Димитров за сформирането на балканска комунистическа федерация между Югославия и България) неизбежно ще имат отзвук в западната преса, което, от своя страна, ще принуди Конгреса на САЩ към някаква антисъветска линия.

Именно в такава международна обстановка на 8 септември 1946 г. се провежда референдумът за премахване на монархията, на който се решава България да бъде република и царското семейство да напусне страната. Въпреки данни за не изцяло коректното провеждане на референдума повечето историци сега са на мнение, че до голяма степен резултатите са реални. Българите съвсем не са прегърнали комунизма все още, но отдавна не са монархисти през 1946 г. Царската династия, в очите на много българи, носи голяма отговорност за двете деструктивни войни, в които, за жалост, България се сражава на губещата страна.

След референдума върху монархията българските комунисти решават да не изгонят директно царското семейство, нещо, което би предизвикало изключително негативен отзвук на запад, а да национализират имотите му, като компенсират династията с около 20 млн. долара според харвардския балканист Робърт Лии Улф. За щастие на българските комунисти, национализацията на имоти срещу адекватна компенсация на собственика не е в разрез с международното право тогава.

Ако г-н Улф е прав и българската държава, под натиска на Сталин за по-умерен подход, е платила на царското семейство 20 млн. долара през 1946 г. за имотите им в България, то това би било доста щедра компенсация.

През 1946 г. 20 млн. долара са представлявали 0,009 на сто от държавния бюджет на САЩ. Този дял от сегашния бюджет представлява около 1,2 млрд. долара.

Ако отчетем традиционния бенчмарк за стойност – златото, през 1950 година 20 млн. долара биха закупили около 15,5 тона злато. Днешната стойност на такова количество злато би била около 342 млн. долара.

Средната възвръщаемост на щатския фондов пазар за периода между 1950 и 2006 г. би превърнал инвестиция от 20 млн. долара в над 1 млрд. долара днес. Това обаче би било оптимистично изчисление, тъй като американският фондов пазар крие известни рискове, а и се развиваше с бурни темпове през втората половина на 20-ти век.

Според данни на щатското бюро по икономически анализи към щатското министерство на търговията стойността на 1 долар през 1946 г., ако бъде отчетена само инфлацията, през 2000 г. би била 7,14 долара, т.е. за 54 години цените на основната кошница от продукти в САЩ са се повишили над седем пъти. Така стойността на 20 млн. долара от 1946 през 2000 г. би била около 143 млн. долара. Това обаче е възможно най-консервативното изчисление, тъй като пренебрегва способността на капитала да носи възвръщаемост.

Може би най-адекватното приравняване на тези пари би било, ако приемем средна лихва от 4,5 на сто при считаните за безрискови държавни ценни книжа на САЩ. То тогава 20 млн. долара през 1946 г. днес биха се равнявали на около 297 млн. долара.

Според различни оценки днешната доларова равностойност на царските имоти е между 170 и 260 млн. долара. По информация на независими експерти, цитирани в испанския вестник ABC, стойността на тези имоти е около 200 млн. долара.

Уточнение

Във връзка с публикувания коментар под заглавие „Колко „струват” царските имоти”, е необходимо да направя няколко уточнения. Коментарът се гради върху твърдение на американския историк Робърт Лий Улф от 1974 г., че царското семейство било компенсирано с 20 милиона долара за собствеността си в България. Статии на този учен, свързани с България, се появяват още през 1956 г. Можем само да си представим каква „обективна” информация за царското семейство е получил от институциите у нас по онова време.

Налага се за пореден път да припомня, че митът за компенсация от 20 млн. долара е създаден през 1946 г. от новата власт с единствената цел - пропаганда. Това изрично е записано в книгата на италианската журналистка Кристина Сикарди, която изследва живота на Царица Иоанна. Тя пише: „Съобщават й, че правителството ще отпусне сумата от 20 милиона долара за образованието на Мария Луиза и Симеон – една лъжа, която служи само, за да се вдигне шум около щедростта на властите в София. В действителност Иоанна напуска България, носейки със себе си само 200 американски долара. Помага й финансово майка й - кралица Елена.” Както е известно от историята, не случайно Царицата се отправя с двете си деца към Египет, където са нейните родители –италианската кралска двойка. Нещо повече - в архивите до днес има запазена кореспонденция между Царица Иоанна и регента Тодор Павлов. Показателно е, че писмата са разменени много по-късно – през пролетта на 1947 г. В едно от тях Царицата пише: “Вие бяхте натоварен от г-н Г.Димитров и от г-н мин. К.Георгиев да ми кажете, че ще получа една „глобална сума” като обезщетение на всички частни и лични имущества, които оставих в ръцете на Българското правителство. Вие знаете, че те бяха много. Тия обещания, както знаете, не бяха изпълнени.” Тя неколкократно го моли да изпълни поетия ангажимент да й върне поне книгите и някои ценни вещи. Уви, и това не се случва.

Известно е също, че през 1946 г. по нареждане на премиера Кимон Георгиев се прави нарочен списък на частното имущество на царското семейство, което подлежи на национализация. В този списък от общо 18 имота са и резиденция „Врана”, и Царска Бистрица. Приема се и специален закон за национализацията на частното имущество на българските царе и техните наследници. Ще припомня, че през 1998г. Конституционния съд обяви, че този закон е противоконституционен. На практика с това беше отменена национализацията им.

Единственото, което Царицата получава от новата власт, е дипломатически паспорт с валидност три месеца. По този повод тя пише в мемоарите си следното: „Така Георги Димитров се отплащаше за спасения си живот, благодарение на директната намеса на моя съпруг”. Що се отнася до имуществото на царското семейство, голяма част е разграбено или унищожено. Всеизвестно как и от кого са ползвани и „Врана”, и Царска Бистрица, а и другите незаконно отнети частни обекти. Ще спра дотук с изброяването на историческите свидетелства от онова време - в архивите има достатъчно документи за тогавашните събития, за съдбата на частното им имущество, за многото благотворителни фондове, които членовете на царското семейство поддържат с лични средства, за мащабната дарителска дейност, която развиват през всичките години до 1946. Много от тази информация вече беше публикувана в различни издания

Държа обаче да подчертая, че поредното повдигане на темата за т.нар. царски имоти по този начин и то в период на предизборна кампания е некоректно и напомня на някои остарели методи. Убедена съм, че колегите от авторитетния икономически сайт Investor.bg няма да позволят досегашната им политика на обективност да бъде поставена под съмнение и да бъдат въвлечени да обслужват нечии партийни интереси.

Цветелина Узунова, прессекретар на Симеон Сакскобургготски

----------
*Актуализирано към 12:50 часа на 1 май 2007 г.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.