Причините за ножицата в цените на имотите в различните региони са дисбалансите в икономиката, които за три десетилетия политиците не успяха да тушират. Този коментар пред БНР направи Добромир Ганев, председател на Националното сдружение "Недвижими имоти".
„11 областни града в страната са с цифри под 1000 евро на квадратен метър. 12 областни града са с цифри от 1000 до 1300. Само два областни града са над 1400 – София с 2400 евро и Варна, а Пловдив е до 1300 евро на квадратен метър“, обясни той. По думите му имотният пазар е пряко свързан с макроикономическите фактори и е „огледало на това, което се случва в нашата икономика“.
Експертът обясни, че ръстът на цените се дължи на съвсем реални фактори и посочи ниските лихвени проценти по жилищните кредити, не само в Европа, но и по света, както и обема на сделките – в София ръстът за 2024 г. е 10%, във Варна – 6%, а в Бургас – 21%.
„Ръстът на брутното възнаграждение в тези региони, където има най-голямо увеличение, е със 72%“, отбеляза Ганев. Според него вътрешната миграция също влияе на дисбалансите и е сред факторите за продължаващото нарастване на цените на имотите.В София например 6500 човека са официално новорегистрираните за миналата година.
Добромир Ганев отчете, че слабото предлагане от продавачите на жилища е на фона на значително търсене и предпазливост на инвеститорите, които са консервативни в очакванията си. От думите му стана ясно, че това е сред основните движещи фактори, които държат цените високи.
Той отчете, че освен консервативното отношение на инвеститорите влияние на пазара оказва и броят на разрешителните за строителство, които спадат. Председателят на браншовата организация съобщи, че офертите в столицата за шест месеца са намалели с 10%. По думите му това се дължи на очаквания за ръст на цените на имотите при влизане в еврозоната, но смята, че има вероятност това да не се изпълни, ако на пазара излязат оферти, които са били спрени, и това повлияе на предлагането.
„На този фон тенденцията да се закупуват имоти в по-малки населени места не е отмряла, но не е толкова силна както по време на Covid пандемията“, подчерта той. И предположи, че мерките на БНБ за ограничаване на кредитирането ще покажат намаление в ръстовете и обема на сделки за четвъртото тримесечие.
Като нова тенденция, която трябва да се следи, Добромир Ганев открои съотношението между ръста на цените на имотите и покачването на брутното трудово възнаграждение и изтъкна, че за първи път се регистрира отрицателно съотношение – в София например при 18% ръст на цените на жилищата има 8% ръст на възнагражденията.
„Българите са доста консервативни относно инвестирането в други инструменти освен в недвижима собственост“, напомни експертът. По показател брой собственици на глава от населението обаче страната ни е изпреварена от Словения, Хърватска и Румъния.