Кризата с достъпните жилища става световна

В световен план коригираните към инфлацията цени на жилищата са се повишили с 32% в десетилетието до 2021 г., сочат данни на Международния валутен фонд.

„Когато прокарвате линии около места и казвате, че не могат да се разширяват извън тях, тогава налагате повишение на цените. Проблемът е, че градските жилищни пазари нямат възможността да се представят органично, да увеличават площта си, докато растат“, коментира Уендел Кокс, бивш представител по градоустройствената политика в Лос Анджелис, който служи като транспортен консултант.

Политиците в Канада, Великобритания, Австралия, Германия и Южна Корея се опитват да повишат строителството, като смекчават правилата, включително отварят незастроени терени за строителство. Но националните правителства са ограничени от национални и местни правила в полза на съществуващите собственици на жилища спрямо наемателите, казват Хюс и Хилбър. Собствениците на жилища все повече се мобилизират да използват тези правила, за да блокират строителството поради страх от понижаване на цените на имотите, пренаселване на пътищата и на училищата и други рискове, отбелязват те.

Жилищното строителство в САЩ процъфтя в началото на 21-и век, но намаля рязко след жилищната криза и така и не се възстанови напълно. Freddie Mac счита, че недостигът на предлагане в САЩ е от близо четири милиона жилища.

Очертаването на Дъблин като световен икономически център датира от 90-те години на миналия век, когато Ирландия, търсеща чуждестранни инвеститори, понижи корпоративните данъци. Американски и други международни компании навлязоха в страната и чуждестранни инвеститори я заляха с ликвидни средства. По време на жилищния бум, породен от кредитирането, жилищното строителство и цените нараснаха повече, отколкото в други страни.

Когато жилищните пазари в света се сринаха през 2007 г., ирландската икономика отбеляза по-голям спад от повечето други. Банковата система се срина на следващата година и това в крайна сметка наложи спасителна помощ от Европейския съюз и Международния валутен фонд.

Строителните компании внезапно изгубиха достъп до финансиране и жилищното строителство почти замръзна. Само 10 500 жилища са били построени за една година в десетилетието до 2018 г., което е спад с 83% спрямо бума предходното десетилетие, сочат данни на Ирландската централна банка.

С отшумяването на финансората криза чуждестранните инвестиции се върнаха, а международни компании като Apple и Amazon.com се разшириха в Дъблин. Населението нарасна бързо, отчасти чрез имиграция, и страната с пет милиона души население стана най-бързо растящата икономика в Европа.

Но строителните компании засилват строителството. Днес близо до центъра на Дъблин покрай реката се появяват нови сгради в квартал „Докландс“. Луксозни апартаменти с наеми, започващи от 2500 евро, гледат към каналите.

Строителните компании трябва да определят високи цени, за да гарантират, че могат да покрият собствените си високи разходи и да получат прилична възвръщаемост за инвеститорите, коментира Брин Грифитс, директор на компанията Turner & Townsend, една от най-големите в света за управление на строителни проекти.

Строителните компании се оплакват, че новите регулации и други фактори повишават разходите им. Ирландия прие правила след срива, за да подобри качеството на жилищното строителство. Covid предизвика недостиг на материали и работна ръка, а нашествието на Русия в Украйна повиши цените на енергията. Противниците на строителството се обърнаха към съдилищата, за да блокират проекти.

Много млади хора напускат Ирландия. Въпреки ниската безработица, емиграцията достигна 9-годишен връх в 12-те месеца до април.

Учителят Кълън казва, че партитата за заминаване се превръщат в нещо обичайно. „Те не виждат живот за тях в Дъблин. Обичаме града, той е нашият дом, но не се отнася добре с нас“, отбелязва той.

В много градове по света недостигът на жилища създава разделение между поколенията. Дългогодишни собственици на жилища остават в домовете си, тъй като те повишават стойността си. По-младите работещи хора заделят по-голяма част от доходите си за наем или живеят в детските си стаи.

„Много хора не достигат пълния си потенциал на пълнолетни хора“, казва Джон-Марк Маккафърти, главен изпълнителен директор на организацията с идеална цел Threshold, която консултира наематели и лобира за правата на наемателите на достъпни жилища.

Ирландия харчи повече за жилищна помощ чрез притежавани от правителството апартаменти и парични субсидии за изплащане на наема. Броят на местните жители, които отговарят на критериите за помощта, и изплащаната сума на човек нарастват.

Правителството съобщи, че предприема стъпки да разреши жилищния проблем и че строителството се е увеличило през последните години. Депутатите въведоха данъчни облекчения и гарантирани от правителството заеми, за да помогнат на купувачите да направят първоначалните си вноски и да получат ипотечен кредит.

Високите цени на жилищата обаче се превръщат в политически лозунги. В Дъблин опозиционната партия Шин Фейн покри неотдавна по-голямата част от пететажна сграда с гледка към обществен парк с надпис: „Шин Фейн ще направи жилищата достъпни“.