Покупката на жилище в САЩ беше трудна за бейби бумърите, за поколението Y е още по-трудна

Обичайни купувачи

Друг признак, че жилищният пазар в средата на 80-те години на миналия век е бил по-лек, отколкото сега, е, че купувачите на жилища са били по-млади.

Обичайният купувач на първи дом през 1984 г. е бил на 29 години, сочи допитване на NAR по онова време. В допитването на асоциацията през 2023 г. средната възраст на купувачите на първо жилище е била 35 години.

Представителите на поколението Y, които представляват много от днешните купувачи на първо жилище, се женят и имат деца по-късно в живота си от предишни поколения. Три четвърти от купувачите на първо жилище през 1984 г. са били женени двойки, а около половината са имали деца. В допитването от 2023 г. 52% от купувачите на първо жилище са били женени двойки и 36% са имали деца.

Повтарящи се купувачи

Почти 60% от хората от бейби бум поколението са били собственици на жилище на възраст от 33 години спрямо около 40% от представителите на поколението Y на същата възраст, сочи анализ на Виктория Грегъри, икономист във Федералния резерв в Сейнт Луис.

Представителите на поколението Y наваксват с напредването на годините си и много от тях навлязоха на пазара по време на жилищния бум от пандемията. Около 55% от представителите на поколението Y са били жилищни собственици през 2023 г., сочат данни на компанията Redfin.

Купувачите през 80-те години на миналия век са се възползвали и от заеми, които са им помогнали да избягат от високите лихви по ипотеките. Малко над половината от обичайните заеми за еднофамилни жилища, отпуснати през 1985 г., са били с плаващи лихви, които в исторически план са по-ниски, отколкото заемите с фиксиран лихвен процент, сочат данни на Федералната агенция за жилищно финансиране.

Заемите с плаващи лихви днес не са привлекателни за купувачите. Те са съставлявали само 5,6% от отпуснатите жилищни заеми през първите пет месеца на 2024 г., сочат данни на Intercontinental Exchange.

Освен това през 80-те години на миналия век е било по-лесно да получиш лихва под пазарното ниво чрез поемането на нечий друг заем.

Днешните купувачи се възползват от по-широка гама от програми за подкрепа с първоначалната вноска, казват брокери на недвижими имоти.

Но промени в политиките, въведени след финансовата криза през 2008 г., затегнаха стандартите за кредитиране. Това намалява вероятността от нова голяма ипотечна криза, но също така затруднява някои потенциални собственици на жилища да навлязат на пазара.

Недостиг на предлагане

През 80-те години на миналия век достъпността на жилищата за покупка се е подобрила с намаляването на лихвите по жилищните заеми. Същото решение няма да е толкова просто днес, казват икономисти, тъй като ниското предлагане на домове се очаква да задържи цените високи.

Новото жилищно строителство намаля по време на финансовата криза и бяха нужни години, за да се възстанови. Компаниите за жилищно строителство са изградили 1,4 млн. жилища миналата година спрямо 1,7 млн. през 1985 г., сочат данни на Бюрото за преброяване на населението. А доставките на предварително произведени жилища, един от най-достъпните видове жилищни имоти, са били малко под 90 хил. миналата година спрямо над 280 хил. през 1985 г.

Освен цялостния недостиг, много собственици на жилища, които са си осигурили ниски лихви по жилищните заеми през последните години, избират да не се местят.

Наличностите започнаха да растат през последните месеци, особено на пазара на ново жилищно строителство. Но общото предлагане на нови и съществуващи еднофамилни жилища за продажба през юни все още е било с 12,5% под средното равнище от 2017 до 2019 г.