Жилищната криза в испанските градове увеличава редиците на хората без дом

Франсиско Карийо плаче от облекчение, докато ляга на леглото в новия си апартамент в Мадрид, осигурен му от благотворителна организация, след като три години спал в задната стая на театър, пише Ройтерс.

62-годишният пенсионер установил, че не може да си позволи цените на наемите в столицата, когато се установил в града от Хаен, Южна Испания, за да търси лечение на рак на гърлото.

„Тази нощ ще спя като бебе“, споделя той.

Карийо е един от все повечето испанци, които се оказват изключени от пазара заради високите цени на фона на недостига на социални жилища и регулациите, които възпират дългосрочното отдаване на жилища под наем.

Положението е задълбочено от бума на ваканционните имоти под наем на платформи като Airbnb и Booking.com, който предизвика вълна от протести в страната през последните седмици.

Равнището на бездомничеството е нараснало с 24% от 2012 г. насам до 28 хил. души, сочат официални статистически данни, докато според доклад на Испанската централна банка около 45% от хората, живеещи в жилища под наем, са застрашени от бедност или социално изключване, най-високия дял в Европа.

Бездомничеството е нараснало значително на Стария континент през последните десет години, съобщи Европейската комисия, но мащабът на проблема в Испания е прикрит от младите испанци, които избират да живеят с родителите си за по-дълго време.

Над 60% от испанците на възраст между 18 и 34 години живеят в семейното си жилище и Испания има най-бързо растящия брой млади хора, живеещи с родителите си, сред големите европейски икономики между 2008 и 2022 г.

Наличностите от социални жилища в Испания са само 1,5% от всички домове спрямо средно 9% в Европа, показва още докладът.

Конкуренцията за частни квартири е ожесточена. Около 40 души откликват на всяка обява, която излиза на пазара в Мадрид, сочат данни на сайта за имотни обяви Idealista.

Сегашният план на социалистическото правителство за общински жилища ще добави 184 хил. домове през идните три години. Премиерът Педро Санчес заяви през май, че би искал наличностите от социални жилища да отговарят на средноевропейското ниво в края на мандата му през 2027 г.

Но Испанската централна банка счита, че са нужни допълнителни 1,5 млн. жилища, за да се изпълни тази цел.

Темпът на строителство на 90 хил. жилища годишно изостава от ръста на търсенето и е много под построените 650 хил. жилища през 2008 г., сочат официални данни.

Министърът за жилищната политика Исабел Родригес заяви във вторник, че правителството е започнало да работи по нов план, за да изпълни тази цел.

Запълване на празнотата

За да запълнят част от празнотата, оставена от държавата, благотворителни организации се обръщат към частния капитал, въпреки че той може да осигури само малка част от необходимите средства.

Апартаментът, предоставен на Карийо от Mundo Justo (Справедлив свят), принадлежи на Techo, фонд за социални инвестиции, който предоставят жилища под наем на благотворителни групи, работещи с бездомниците. През април той се листна на испанската фондова борса с подкрепата на 33 бизнес партньора, включително глобални компании като EY и CBRE.

Techo притежава около 230 апартамента и работи с 50 неправителствени организации, които определят с 30% по-ниски наеми от пазарните цени. За инвеститорите това е добра възможност да си осигурят възвръщаемост, като в същото време подобрява рейтинга им за екологична, социална и корпоративна отговорност (ESG), казва Бланка Ернандес, председател на тръста за инвестиции в недвижими имоти.

Друга благотворителна организация, Hogar Si, отдава под наем 400 апартамента на бездомници. Преди две години тя започнала да търси инвеститори, за да купи някои от тези апартаменти като начин да намали разходите.

Хосе Мануел Кабалол, ръководител на фондация Hogar Si, казва, че жилищната криза изисква микс от частни и публични инициативи за социални наеми. „Трябва да бъдем много по-амбициозни“, допълва той.

Големи градове като Мадрид трябва да се справят и с миграцията от провинцията към градските центрове, където са работните места, отбелязва Диего Лосано, главен изпълнителен директор на жилищната служба на града.

Цели 48 хил. души са в списък с чакащи за социални жилища в Мадрид. Лосано казва, че градът работи, за да увеличи почти три пъти наличностите от социални жилища до 15 хил. до 2030 г., но признава, че това пак няма да отговори на търсенето.

Той също така обвини неотдавнашен закон за защита на правата на наемателите, позволяващ на уязвими хора да остават в имота до две години, без да плащат наем, което според него има охлаждащ ефект върху собствениците, обмислящи да отдават дългосрочно жилището си под наем.

Собствениците искат гаранции за плащане на наема от наемателите, каквито най-бедните хора не могат да предоставят, отбелязват три неправителствени организации, с които Ройтерс се е консултирала.

Други се пренасочват към доходоносния пазар на краткосрочни наеми, който не се управлява от същите регулации. Предлагането на дългосрочни наеми е намаляло с 15% за една година, а краткосрочните наеми, основно за туристи, са се увеличили с 56% в годината до март, сочат данни на Idealista.

67-годишната пенсионерка Кармен Кахамарка получила писмо, че има едномесечен срок да напусне апартамента си под наем в квартал „Лавапиес“ в Мадрид, след като сградата, в която живяла 25 години, била продадена на аржентински фонд, който преустройва апартаментите в нея във ваканционни жилища под наем.

Кахамарка казва, че ще напусне Мадрид, но отлага колкото се може повече, докато търси нов дом. „Това е само за туристи... , а хората, които винаги са живели тук, къде ще живеем?“, пита тя.

Кризата е толкова остра, че испанските градове се опитват да ограничат или елиминират ваканционните апартаменти.

В Кадис Ева Ориуела се присъединила към местно движение за забрана на ваканционните имоти под наем, след като 88-годишната ѝ майка Мария получила уведомление за скорошно изгонване от дома ѝ, преди местният футболен клуб да се намеси, за да купи жилището ѝ и да продължи да ѝ го отдава при същия наем.

Ориуела била успокоена, че майка ѝ ще продължи да има покрив над главата си. „Но има още много Марии“, предупреждава тя.