Проблемите на жилищните пазари стимулираха възхода на крайната десница в Европа

Напредването на крайнодесни партии на изборите за Европейски парламент този месец трябва да послужи като напомняне за опасностите от липсата на решение на хроничните проблеми на региона с недостатъчното предлагане на жилища и влошаването на достъпността. Малко други въпроси имат по-голям потенциал да навредят на социалната тъкан и да подкопаят демокрацията, пише Матю Брукър за Bloomberg.

Жилищата не бяха на преден план в предизборната кампания този месец, но можем да сме сигурни, че бяха част от музиката на заден план. Цените и наличностите от жилища предизвикват част от притесненията за икономиката, от които популистки политици се възползваха, като обвиниха имигрантите за проблема, който се дължи повече на десетилетия на недостатъчно строителство и ограничаващи градоустройствени политики. Това на свой ред беше задълбочено от почти перфектна буря с по-високи лихви и растящи разходи за строителство след пандемията от Covid-19 и нашествието на Русия в Украйна.

Предупредителните знаци трудно могат да бъдат пропуснати. В регион с разнообразни жилищни модели и структурни предизвикателства изплуват отново едни и същи теми. Лисабон, Амстердам, Милано и Прага са сред градовете, в които бяха организирани протести, свързани с жилищата, от началото на миналата година. Жилищната криза в Дъблин беше двигател на антиимигрантски безредици в ирландската столица през ноември. В Нидерландия крайнодясната партия начело с Хеерт Вилдерс спечели изборите през 2023 г. с предизборна кампания, в която мигрантите бяха обвинени за недостига на жилища и растящите наеми.

Над половината от най-бедните домакинства в редица европейски страни дават над 40% от доходите си за жилища. Графика: Bloomberg LP

Признаването на мащаба на предизвикателствата се споделя сред инвеститори, държавни ръководители, организации на гражданското общество и наднационални органи. Недостатъчното жилищно строителство в Германия, Франция и Великобритания ще се влоши, преди да се подобри, прогнозира консултантската компания JLL в коментар миналата година, в който се посочваше недостиг на 2,7 млн. строителни работници, необходими до 2030 г.

Ако жилищната криза не бъде решена, това би било „истинска заплаха“ за демокрацията в Германия, предупреди съпредседателят на Германската социалдемократическа партия (ГСДП) на канцлера Олаф Шолц.

Специалният докладчик на ООН относно правото на адекватни жилища заяви миналия месец, че социалните пропасти, създадени от недостатъчното инвестиции и неадекватното държавно планиране позволяват на крайнодесните партии да просперират.

В Германия, където крайнодясната „Алтернатива за Германия“ победи социалдемократите и зае второ място на изборите за Европейски парламент, завършените апартаменти са били 294 400 миналата година, много под целта на правителството от 400 хил. Базираният в Мюнхен институт Ifo прогнозира, че те ще спаднат до 175 хил. през 2025 г. Строителните разходи нараснаха с над една трета през последните три години, а лихвите по ипотечните кредити се утроиха. Това изключва много бъдещи собственици на жилища от пазара, като засилва търсенето и повишава цените на наемния пазар.

Особено тревожно е, че предизвикателствата пред достъпността на жилищата се разширяват към хората със средни доходи. CBRE Investment Management счита, че 57% от европейските домакинства (без групите с ниски доходи, които са в социални и субсидирани жилища) не могат да си позволят сегашните месечни пазарни наеми, без да заделят над 30% от разполагаемите си доходи. Много такива наематели са в риск да бъдат изключени от пазара в градовете, където работят, заради „изкривена структура на жилищния пазар“, допълва американският инвеститор в недвижими имоти.

Наемът на едностаен апартамент в Лисабон се е увеличил над два пъти до 1350 евро миналата година спрямо 600 евро през 2014 г., сочат данни на Евростат. В Дъблин наемите са се повишили до 2050 евро спрямо 1150 евро.

Средните наеми в някои европейски градове нараснаха през последните десет години. Графика: Bloomberg LP

Не е трудно да разберем как такова затруднение може да предизвика недоволство и да подкопае доверието в традиционните политически партии. Изключени от възможността да станат собственици на жилище, младите служители със средни заплати ще бъдат принудени вместо това да дават голяма част от доходите си само за да останат в градовете. Това подкопаване на доверието е много разяждащо. Тези хора може да се запитат с основание дали системата работи за тях и да потърсят политици, които обещават радикални решения.

Популистките политици, разбира се, ще направят точно обратното на това, което обещават, и ще влошат нещата, вместо да ги подобрят. Берлин въведе контрол върху наемите през 2020 г., който, макар и популярен сред съществуващите наематели, предвидимо задуши предлагането, преди да бъде отменен от съда. Невъзмутими, активистите полагат оттогава усилия да принудят града да отнеме хиляди жилища, притежавани от големи компании за инвестиции в имоти.

Нидерландският парламент започна тази седмица разисквания за разширяване на контрола върху наемите, което вероятно ще има същото въздействие.

По-логично, страни като Португалия, Испания и Ирландия обявиха край на т. нар. програми „златна виза“, които предлагат местожителство срещу покупки на имоти. Португалия въведе и ограничения за краткосрочните наеми – проблем в много градове, където отдаването на имоти под наем в платформи като Airbnb може да е по-доходоносно от отдаването им на дългосрочни наематели.

Трайно решение може да дойде само чрез увеличаване на предлагането. Трудно е да очакваме, че това може да се случи в достатъчен мащаб без по-голяма намеса от държавата след десетилетия, в които тя като цяло се оттегли от осигуряването на жилища.

Но частният капитал също може да изиграе голяма роля, ако му бъде позволено. Достъпните жилища за хора със средни доходи са „привлекателна възможност“ освен социален императив, отбелязва CBRE Investment Management, която миналата година купи около 2500 апартамента в Берлин, Мюнхен и Франкфурт от затъналия в дългове германски собственик Vonovia за малко над 900 млн. евро.

Повече строителство изглежда стабилен залог за инвеститорите в имоти. Ако имат достъп до работници и разрешения за строеж. И не им изземат имотите.