Как Германия планира да сложи край на проблема с бездомните?

В продължение на две десетилетия Дирк Димарски е бездомен, понякога живее в приюти, а друг път - на улицата. Това, казва той, "не е нещо, от което можете просто да се отърсите". Но това също променя начина му на мислене, пише Deutsche Welle.

„Да бъда бездомен в продължение на 20 години беше урок за мен във всяко отношение, защото самият аз мислех и действах по дискриминационен, стигматизиращ начин“, казва той в интервю за германската медия. „Но през последните няколко години разбрах, че всеки може да попадне в тази ситуация и е трудно да се излезе от нея“.

Димарски сега е част от Freistätter Online Zeitung , местен вестник, списван от бездомни хора в малкия град Фрайщат, Долна Саксония, и е член на Selbstvertretung Wohnungsloser Menschen („Самопредставителство за бездомни хора“), организация, целяща да даде на бездомните политически глас в Германия.

Най-голямата пречка за бездомните хора, опитващи се да намерят дом, казва той, е стигмата. „Ако искате да се измъкнете от бездомността и да намерите достъпно място за живеене, първият въпрос, който ви задават, е: Къде живеете в момента? И ако кажете на потенциален наемодател, че живеете в приют, ще изгубите шанс да намете жилище много бързо".

Краят на бездомничеството?

Бездомността се е увеличила през последните няколко години , благодарение на продължаващата липса на достъпни жилища. Въпреки че е трудно да се установят точните цифри, германското правителство изчислява, че в страната има около 375 000 бездомни хора, докато Федералната работна група за подпомагане на бездомните (BAG-W) определя броя им на 600 000, около 50 000 от които живеят на улиците. Тези цифри включват всеки, който няма договор за наем или собствен дом.

Германските власти са длъжни да осигурят подслони за хора, живеещи на улицата, но много от тях избират да останат навън, тъй като такива убежища често не могат да гарантират нито уединение, нито безопасност.

За да се пребори с проблема, германското правителство публикува „ Национален план за действие “ в края на април, за да се справи с това, което нарича „важна задача“ да сложи край на бездомността в страната до 2030 г. – първият път, когато германско федерално правителство съставя такова документ.

Планът от 31 точки, публикуван от Федералното министерство на жилищното строителство и градоустройство, предлага идеи като даване на пари на провинциалните власти за изграждане на социални жилища, за борба с дискриминацията на жилищния пазар и подпомагане на хората да получат достъп до здравно осигуряване.

„По-достъпните жилища са в основата на борбата срещу бездомността“, казва в изявление министърът на жилищното строителство и градоустройството Клара Гейвиц. „Съществуването на тази общонационална насока беше изрично пожелано от гражданското общество, от много хора, които се грижат за бездомните“.

Живот на улицата: „Като във война“

Всичко това звучи много добре според благотворителните организации и организациите за бездомни, които са били консултирани преди формулирането на плана.

Димарски и колегите му похвалиха колко добре подготвен и уважителен е бил министър Гейвиц в техните консултации, но той смята, че планът е твърде неясен.

Същото правят и други бездомни организации. „„План за действие“ звучи като: „Ето, сега имаме план и сега ще го приложим в действие“. Но се чудя дали това не е по-скоро документ за позиция“, казва Корина Мюнчо, директор на проекта Housing First. „Хората, които действително трябва да приложат плана – държавата и местните власти – все още не знаят как трябва да го направят“, добавя тя.

Инициативата Housing First помага на бездомните хора да намерят домове – безусловно, защото проектът изхожда от принципа, че да имаш собствено място за живеене е човешко право. Мюнчо е видял какво причинява животът на улицата на хората.

„Един от нашите клиенти веднъж ми каза, че да живееш на улицата е като да си във война“, споделя тя. „Всеки ден сте в режим на битка или в режим на оцеляване. Хората са напълно без защита, постоянно са нащрек, нямат лично пространство, нямат стая, където да имат интимност – всичко, което може да имате като основна нужда, не е покрито".

Липса на достъпни жилища

Планът за действие на правителството е нещо, за което благотворителните организации призовават от дълго време, казва Ларс Шефер, говорител за подпомагане на бездомните в благотворителната организация Diakonie. „Фактът, че политиците дори се занимават с този въпрос, е положителен“, изтъква той пред DW. „Това означава, че можем да продължаваме да напомняме на правителството какви цели е формулирало“.

Но той също така казва, че 31-те точки на плана не са нищо повече от „колекция от мерки, вече договорени по-рано от правителството, и няколко нови, които нито включват големи промени в закона, нито струват пари – и това са двата най-важни лоста".

Пример за това е точка номер едно: Ангажимент от 18,15 млрд. евро, които федералното правителство трябва да даде на провинциите за изграждане на социални жилища за периода от 2022 до 2027 г. Апартаментите с контролиран наем са отчаяно необходими, но този фонд вече беше обявен преди две години - и правителството беше принудено да признае миналата година, че само 22 545 нови бройки са били предоставени през 2022 г., далеч под целта от 100 000 жилища на година.

„Това ме кара да се замисля: Разбира се, можете да го напишете там, но това не помага, защото в крайна сметка всичко, което се прави, не води до намаляване на броя на бездомните“, изтъква Мюнчо.

Шефер смята, че има конкретни мерки, които властите биха могли да предприемат, но от които планът за действие избягва: например, предразсъдъците сред наемодателите могат да бъдат заобиколени, ако местните власти въведат квоти за бездомни хора в новите социални жилища. По същия начин федералното правителство може да предвиди, че определена част от парите, предадени на провинциите за изграждане на социални жилища, могат да бъдат използвани за настаняване на бездомни.

Не става въпрос само за харчене на повече пари, казва Мюнчо – става въпрос за по-добро разпределение. „Парите са налице“, казва тя. „Говорим за дневни цени от 1000 евро за един човек на месец в Берлин. Никой апартамент не трябва да струва толкова много в Берлин. Това дори не включва никакви услуги за поддръжка, абсолютно нищо“.

В момента благотворителните организации казват, че ситуацията на жилищния пазар е толкова отчайваща, че много хора са затворени в масови приюти за години наред. Новият план на правителството е опит да се справи с това - но за активистите той е малко повече от изявление за намерение.