Жилищната криза в Европа подхранва подкрепата за крайната десница

Силният ръст на наемите и високите цени на жилищата може да се превърнат в ключово бойно поле в европейската политика в момент, когато крайнодесни и популистки партии се възползват от растящия гняв на обществото заради жилищната криза на Стария континент, предупреждават експерти, цитирани от британския вестник Guardian.

Седмици преди изборите за Европейски парламент, на които според прогнозите крайнодесни партии ще завършат на първо място в девет страни членки и на второ и трето място в други девет, жилищата може да станат силен двигател на подкрепа за крайната десница подобно на имиграцията.

„Крайнодесните партии просперират, когато могат да се възползват от социални неравенства, произтичащи от недостатъчното инвестиции и недоброто планиране от правителствата – и когато могат да хвърлят вината на другите“, казва специалният докладчик на ООН по правото на достойно жилище Балакришнан Раджагопал.

„Това е положението, в което се намират много страни от ЕС в момента. Жилищната криза вече не засяга само хората с ниски доходи, мигрантите, семействата със самотен родител, а и средната класа. Това е социалният проблем на 21-и век“, допълва той.

Недостигът на достъпни жилища поражда протести в Лисабон, Амстердам, Прага, Милано и извън ЕС – Лондон, където младите хора са особено гневни заради растящите наеми, които поглъщат половината от доходите им, и ипотечните кредити, които се равняват на средната годишна заплата, умножена по десет.

Проблемът беше основно притеснение на избирателите на миналогодишните избори в Нидерландия, спечелени от крайнодясната Партия на свободата на антиислямиста Херт Вилдерс, и изигра роля за ръста на подкрепата за партия „Чега“ в Португалия, която почти утрои гласовете си през март.

„Това е тема, която е съвършена по много показатели“ за крайнодесните партии, казва Катрин Фесчи от European University Institute. „Тя лесно може да бъде представена като част от противопоставянето на елитите срещу народа и да се заяви, че мигрантите са третирани по-добре от местното население“, допълва тя.

Данни на Евростат показват, че в 27-те страни членки на ЕС цените на жилищата са нараснали с 47% между 2010 г. и 2022 г., а наемите са се повишили с 18% през същия период. В някои страни пад половината от домакинствата заделят 40% или повече от нетните си доходи за жилището.

Неотдавнашно университетско проучване установи ясна връзка между растящите наеми и гласовете за крайната десница, дори без силно антиимигрантско послание.

Тарик Абу-Чади, специалист по политиките на ЕС и съавтор на изследване, което установило, че растящите наеми се отразяват на местна почва в растяща подкрепа за „Алтернатива за Германия“, отбелязва, че „страхът от загуба на статут“ е ключов фактор.

„Данните показват, че сега жилищата са част от по-широк пакет от икономически и обществени заплахи и несигурността подхранва безпокойство“, посочва Абу-Чади. „Страхът, който може да изпитвате от смяна на жилището, защото не можете да си го позволите, води до ръст на подкрепата за радикалната десница“, допълва той.

Изследването е комбинирало подробни данни за наемите с местни отговори в годишно допитване сред домакинствата на германския Социално-икономически панел и е установило, че растящите наеми са свързани с по-голяма подкрепа за крайнодясната „Алтернатива за Германия“, особено сред наемателите с ниски доходи.

Голяма част от подкрепата за „Алтернатива за Германия“ е съсредоточена в селските райони, където наемите остават относително ниски, а ефектът е още по-силен в градските райони, отбелязва Абу-Чади, давайки възможно обяснение за рястащята подкрепа на партията в градовете.

„Интересното е, че връзката съществува, дори когато наемите на хората всъщност не са нараснали. Въпросът не е само в действителните затруднения, а и в притеснението, заплахата за социалния и икономически статут.

До момента „Алтернатива за Германия“ не е направила сериозен опит да използва жилищната карта, а португалската „Чега“ се съсредоточи повече върху корупцията, отколкото върху кризата, задълбочена в градове като Лисабон и Порто от огромния ръст на ваканционните жилища под наем и от добре платените дигитални номади.

„Но възможността жилищата да станат значим фактор в гласовете за крайната десница е много явна и само ще нараства в бъдеще“, коментира Винсънт Валентим, специалист по крайната десница в Европа в Оксфордския университет.

Традиционните партии започват да се събуждат за заплахата. През януари кметове на големи градове призоваха да се обърне неотложно внимание на по-достъпни, качествени и устойчиви жилища, а евродепутати и министри по жилищната политика в страни от ЕС поискаха жилищата, които не са в компетенциите на съюза, да станат водещ приоритет.

Раджагопал, който неотдавна докладвал по жилищната криза в Нидерландия, казва, че първата крачка трябва да бъде включването на достъпните, достойни и сигурни жилища като законно право.

„Страните членки на ЕС имат дълга и похвална традиция на социална защита. Но когато става дума за признаването на жилищата за законно човешко право, Европа изостава от международното право. Гражданите на ЕС не могат да се обръщат към националните си съдилища по жилищни въпроси. Европейските страни признават това, но не правят нищо по въпроса“, допълва той.

Отвъд това жилищната криза в Европа, включително Великобритания, е продукт на „третирането на жилищата като всяка друга стока, която се купува и продава“ и на отказа от държавно планиране, счита Раджагопал.

„Пазарите се интересуват само от себе си. Ако се откажете от държавното планиране, никой няма да доставя жилища. И това позволява на Партията на свободата например да обвинява мигрантите за кризата в Нидерландия, когато няма никакви данни, че мигрантите са виновни“, коментира той.

„Ако искаме да спрем възхода на крайната десница, трябва да я лишим от известен кислород, неща като жилищата трябва да бъдат считани за основни права“, казва Раджагопал.

Сорча Едуардс, генерален секретар на неправителствената организация Housing Europe, е съгласна. „Явно е, че трябва да строим повече. Но предлагането не е единственият отговор, а и какви жилища строим и с какво финансиране“, допълва тя.

Подходът „пазарът на първо място“ към жилищата – да се разчита на частен капитал, движен от печалбата, и на благотворителни организации за смекчаване на проблемите, сега трябва да отстъпи пред „търпеливо финансиране в обществен интерес“ с „добавени социални условия“, казва Едуард.

„Нужен е истински културен преход. Гръбнакът трябва да е ограничената печалба в сектора. Не само общински жилища, а и алтернативни форми на собственост като кооперативи. Със сигурност трябва да строим с правилните пари“, счита той.