Климатът се променя, но жилищният застрахователен модел в Америка - не

Не е тайна, че в Америка има жилищна криза. Подслонът представляваше по-голямата част от базовата инфлация (без храните и енергията – бел. прев.) през последните няколко години. Но дори и да можете да си позволите жилище, може да не сте в състояние да го застраховате, пише бизнес колумнистката на Financial Times Рана Форухар.

Цената на тези застраховки в САЩ се е повишила с 23% от януари 2023 г. до февруари 2024 г., докато застрахователното покритие на много места намалява. В страдащата от урагани Луизиана застрахователните премии са нараснали с 63 процента. Щати като Флорида стават незастраховаеми, тъй като застрахователите се оттеглят напълно от пазара.

Очевидният двигател тук е изменението на климата и рискът от по-тежки метеорологични явления, като наводнения, пожари, бури и торнада. Но има и други фактори. Те включват бавното възприемане на технологии за намаляване на риска, неуспеха на застрахователите, банките и държавните служители да предложат съвместни подходи за споделяне на разходите, както и огромната непрозрачност на застрахователния пазар - поне за потребителите.

Аз съм сред многото, които са преживели това, споделя авторката. Преди няколко месеца моята застрахователна компания реши да повиши цената на застраховката за дома ми в Бруклин (един от петте основни квартала на Ню Йорк, разположен на острова Лонг Айлънд – бел. прев.) с 51 процента в рамките на следващия тригодишен период, след повече от удвояване на очакваните разходи за възстановяване, ако той изгори до основи или бъде отнесен от ураган.

Въпреки че нищо от това не изглежда вероятно за каменна градска къща, която се намира на хълм на повече от миля и половина от най-близката зона на наводнение, застрахователят ми излезе с оценка, която е повече от два пъти по-висока от пазарната цена на къщата, което прави застрахователното покритие едновременно раздуто и недостъпно. След като изтъкнах тези аргументи в имейл до оценителя на риска, който беше инспектирал дома ми, не получих отговор.

В търсене на нов застраховател се натъкнах на изключително раздвоения и неефективен пазар, с който американците в момента се мъчат. Никой не пожела да ни продаде застраховка за пазарната стойност на нашия дом и същевременно да е готов да ни напише чек за тази стойност в случай на тотална щета. Имахме два избора. Да сключим полица с някои от луксозните застрахователи, които биха ни продали много по-голямо покритие, отколкото искаме, за много повече, отколкото можем да си позволим. Или да се задоволим с бюджетна полица, предлагаща приблизително една трета от това, което би струвало закупуването на подобен дом в случай на пълна загуба.

По същество това означава, че ако къщата ни изгори, ще останем само със стойността на парцела (не нищо, но не и идеалния вариант). За съжаление, това не е необичайно в Ню Йорк и много други места в Америка. И двата застрахователни варианта изглеждаха непрактични, като само единият беше достъпен. Приехме евтината полица, купихме четири пожарогасителя и се примирихме с факта, че ако домът ни някога бъде разрушен, ще продадем парцела и ще се преместим на място, където жилищата са много по-евтини.

Всичко това беше особено вбесяващо, защото имаме много приятели с подобни домове, които плащат много по-малка застраховка. Когато попитах нашата брокерка как е възможно, или дори законно, съсед при същия застраховател и сходна къща на три врати от нас да плаща почти два пъти по-малко от новата ни оферта, тя ни каза, че премията му много вероятно ще бъдат вдигната. И въпреки че можехме да отнесем въпроса до щатските регулатори, тя подозира, че те действат предпазливо, тъй като Ню Йорк е изложен на риск да се превърне в новата Флорида (т.е. незастраховаем), ако служителите притиснат застрахователите твърде силно.

Как може да има толкова малко възможности, толкова малко прозрачност и такава толерантност към инфлацията и неефективността на толкова голям пазар като Ню Йорк? Защо домът ми, който никога не е бил сериозно повреждан от природни стихии, беше оценен с риск като в зона на потенциално наводнение от ураган, която е на повече от миля и половина? Защо застрахователната индустрия е толкова лоша в ценообразуването на риска в града и всъщност в голяма част от страната?

Няма ли технология, която би могла правилно да оцени подобни разлики, може би чрез сензори, поставени в дома, за да се прецени дали даден имот е изложен на риск от щети от вятъра или редовно има вода в мазето? „Не знам“, каза нашата брокерка и добави, че задава такива въпроси всеки ден. „Може би трябва да се обадите в лондонския Лойдс.“

Така и направих. Лойдс е най-старият застрахователен пазар в света и неговият главен изпълнителен директор Джон Нийл ми каза, че пазарът на жилищно застраховане, особено в крайбрежна Америка, „е достигнал повратна точка“. Макар високотехнологичните системи за оценяване на риска от наводнение да стават достъпни, те не са широко въведени (и вероятно ще бъдат само за тези, които са достатъчно богати, за да си ги позволят).

По-важното е, каза той, че „банки, застрахователи, регулатори и правителства не са седнали и обсъдили как да споделят отговорността за риска“. Докато климатът се променя, застрахователният модел - не. Премиите на болшинството все още плащат за загубите на малцина. Но тези загуби се увеличават и нито публичният, нито частният сектор се е справил засега с пълните последици от това. Хората са оставени да се борят сами.

Като се има предвид цената на премиите, нещо трябва да се промени. Разбира се, има пазарна възможност за по-иновативни и ефективни застрахователи. Но подозирам, че крайбрежните щати, подкрепени от презастрахователи, ще трябва да намалят рисковете за домовете чрез изграждане на стени срещу наводнения и по-добри дренажни системи в уязвимите зони. Финансирането на това обаче ще изисква налагането на по-високи застраховки.

Докато това се случи, собствениците на жилища ще трябва да се примирят с избора между големи застрахователни премии и големи потенциални щети, завършва Форухар.