Защо исторически сгради продължават да горят при ремонти?

Катедралата „Нотр Дам“, Уиндзорският замък, Училището по изкуства в Глазгоу – списъкът с исторически сгради в Европа, които са пострадали тежко от пожар при ремонт, се увеличи с още една миналата седмица, след като историческата бивша фондова борса в Копенхаген бе изпепелена от пламъци, пише Financial Times.

Култовата в Дания сграда Børsen с отличителния ѝ меден шпил, оформен като сплетени опашки на четири дракона, беше облечена в скеле в подготовка на честванията за 400-годишнината ѝ тази есен. Тя е една от първите фондови борси в Европа.

Датските власти все още не са установили причината за пожара, който избухна във вторник сутринта, като изпепели медния шпил и унижощи половината сграда. Но пожарникари в датската столица съобщиха, че огънят изглежда е тръгнал от участък, където работници ремонтирали усилено.

„Ремонтите застрашават тези стари сгради паметници. Имаме тежки дървени структури, които са на стотици години и те са сухи като кости“, казва Ед Люис, който работел по реставрацията на исторически сгради във Великобритания. „Те се доближават най-много до огнивото и само чакат една искра, за да пламнат. После идва човешкият елемент“, допълва той.

Всеки ден около една историческа сграда в света е засегната от пожар, сочат изчисления на Ингвал Максуел, шотландски консултант по опазване на архитектурното наследство.

Докато днес сградите са проектирани с мисъл за защита от пожар чрез специални врати и разпределение, така че да спират разпространението на огъня от стая в стая или от етаж на етаж, преди векове е нямало такива съображения.

„Историческите сгради са много уязвими от пожар. В самата сграда има много взаимносвързани кухини, особено в покривните пространства, а това означава, че огънят може да се разпространи бързо“, коментира Максуел, който ръководи паневропейска група, проучила пожарната безопасност в исторически сгради през 90-те години на миналия век и първото десетилетие на 21 век.

Мнозина направиха паралели между пожара в Копенхаген миналата седмица и този в „Нотр Дам“ през 2019 г. Представители на местната власт в датската столица ще заминат за Париж, за да научат как се реставрират такива исторически сгради, а двамата кметове вече са разговаряли за това как сградата може да бъде използвана за вдъхване на нов живот в по-широк район на столицата.

Точната причина за пожара в Париж все още не е установена, но двете основни теории са, че той се дължи на късо съединение на електрически кабели или на хвърлена цигара. Поради проблеми с алармената система и човешка грешка беше необходим повече от половин час за известяване на противопожарната служба, когато огънят вече се беше разгорял силно.

„Не е нужно много време, за да достигне огънят температура от 1000 градуса по Целзий, това става за минути“, коментира Максуел.

Мадс Дамсбо, ръководител на двореца Кристиансборг, историческата сграда на парламента в съседство със старата фондова борса, коментира, че Børsen е дълга, ниска сграда с „огромен меден покрив“. „Това е като да пуснете печка с огъня вътре“, отбелязва той.

Експерти казват, че пожарите обикновено разкриват дълбоко вкоренени пропуски в системите за засичане на пожари и превенция, както и в практиките за безопасност. През 1992 г. Уиндзорският замък беше обхванат от пожар, причинен от прожектор, който запали завеси.

„На практика нямаше система за разпръскване на вода, защото никой не искаше да има в такава историческа сграда. Пожарът се разгоря, преди да могат да го овладеят. Човек се пита дали е можело да бъде предотвратен“, казва Люис, който сега работи в колежа „Дартмут“ в САЩ.

Той допълва, че в „Дартмут“, университет от Бръшляновата лига, основан през 1769 г., всеки път, когато се използва уред за запалване на огън, някой трябва да остава в сградата осем часа след това, за да е сигурно, че няма опасност да избухне пожар. За всяка „гореща дейност“, например заваряване или използване на уред за запалване на огън, се изисква разрешение.

Специалната преценка на риска преди ремонтните дейности – какви аларми и системи за разпръскване на вода са нужни за справяне с пожар, както и процедури за това какво трябва да се направи, ако възникне пожар, също са препоръчителни.

Въпреки широкото медийно отразяване на пожари като в „Нотр Дам“, Уиндзорския замък и Børsen, експерти казват, че спазването на правилата остава огромен проблем.

„Много е жалко, но понякога е нужно да стане наистина голям пожар, за да забележат хората. И продължаваме да наблюдаваме наистина големи пожари“, казва Максуел.

Датската търговска камара, която е сегашният собственик на Børsen, съобщи, че ще възстанови сградата „на всяка цена“, като се смята, че разходите ще достигнат 1 млрд. датски крони (142 млн. долара) или повече. След пожара датските пожарникари призоваха да се направи повече за обезопасяването на историческите сгради. Франция работи усилено за това след пожара в „Нотр Дам“.

Но се смята също, че дори изгоряла сграда да бъде точно възстановена, нещо нематериално и много ценно изчезва с огъня.

„След като оригиналът си отиде, се губи значителна част от наследството на една страна“, казва Максуел.