За пет години проптех компаниите у нас са привлекли външно финансиране за 88 млн. долара

Българските проптех компании са успели да привлекат външно финансиране на обща стойност малко над 88 млн. долара за петгодишен период от 2019 до 2023 г. Това показват данни на PropTech Bulgaria на база анализ на 294 от всички 300 български проптех решения, които са били проверени в три международни бази данни и редица публикации.

Голямото мнозинство (77%) от българските проптех компании са самофинансиращи се, а останалите 23% разчитат на VC (рисков капитал) или CVC (от Corporate Venture Capital, когато компания-майка инвестира в новосъздаваща се компания, която обичайно е отделно юридическо лице от основната компания) финансиране. През последните пет години общо 64 български проптех решения са успели да привлекат външно финансиране.

66% от финансирането на български проптех компании e от фондове в България, като предоставените средства за петгодишния период до 2023 г. достигат 57,8 млн. долара. Останалите 34%, или 30,2 млн. долара, се падат на външно финансиране от фондове извън България, предоставено на проптех компании с български основатели, които или са регистрирани извън България, или изцяло оперират извън страната ни.

В данните не са включени CVC финансирането и стойността на сделките за придобиване или сливане и изкупуване, тъй като тези стойности рядко се разкриват, уточняват от PropTech Bulgaria. За петгодишния период до 2023 г. са регистрирани седем сделки по придобиване или сливане и изкупуване основно сред проптех компании, които са регистрирани или оперират изцяло извън България. 20 български фирми от проптех сектора са регистрирани във Великобритания, САЩ, Русия, Германия, Нидерландия и Франция.

Повечето български проптех компании са частни. За петгодишния период на борсата са излезли само две компании, сочат данните на Proptech Bulgaria.

Ниско външно финансиране, нисък дял на фалитите

Оказва се обаче, че между броя на технологичните решения, които се генерират в дадена страна, и наличното външно финансиране няма пряка връзка. А дори изобилното външно финансиране да води до регистриране на повече технологични решения, те фалират скоро след като са изчерпали предоставените им суми.

Привлеченото от българските проптех компании външно финансиране за петгодишния период се равнява на финансирането, което датски компании от проптех сектора са получили за 3,5 месеца през 2022 г., или на получените средства от испански проптех компании за три месеца през слабата за тях 2022 г., показва съпоставка на PropTech Bulgaria с двете страни.

В същото време България е пета в Европа сред 35 европейски страни по най-голям брой и качествени проптех решения. А делът на фалиралите компании в проптех сектора у нас е много нисък – само 16, или 5%, от 2019 г. до началото на април тази година. За сравнение, в Швейцария 25% от проптех компаниите са фалирали през 2022 г., както и 10% през 2023 г. въпреки наличието на значително външно финансиране.

Ако се погледне размерът на наличното външно финансиране за всякакви, предимно технологични, но не само проптех, решения, на човек от населението през 2022 г., в България той също е нисък – едва 8 долара на човек, но проптех решенията в страната ни са над 300. В Испания външното финансиране на човек от населението достига 40 долара, а наличните проптех решения в страната са 395. В Дания показателят достига 125 долара на човек, но функциониращите проптех решения са едва 181. Първа по този показател в Европа е Естония със 750 долара на човек от населението, но в страната има едва 48 проптех решения. В Швейцария, където наличното външно финансиране е 42,5 пъти по-високо от това в България, съществуват 285 проптех решения, като броят им е близък до този у нас.

Тенденцията външното финансиране да е в пъти по-ниско от това в Западна Европа е валидна за всички държави от Централна и Югоизточна Европа. През 2022-2023 г. общият обем на външното финансиране, инвестирано в компании, е достигнал 181 млн. долара в Чехия, както и 67 млн. долара в Словакия и 186 млн. долара в Румъния. През същия период българските стартъпи са привлекли външно финансиране за 70 млн. долара.

На първо място в региона е Полша с привлечени 282 млн. долара от местни компании, но това отново е значително по-малко от сумата от 20 млрд. долара, инвестирана в стартъпи във Великобритания през същия период, или 9 млрд. долара във Франция и 8 млрд. долара в Германия.

„Неблагоприятната среда в България създава устойчиви технологични решения с фокус върху предоставянето на работещи решения и намирането на реални, платежоспособни клиенти. За сравнение, фокусът на западноевропейските технологични решения е в намирането на VC фонд, за да им отпусне следващия транш със средства, които да похарчат в идните 1-2 години“, коментира Силвия Георгиева, основател на PropTech Bulgaria. „Хоризонтът на вземане на решения е също толкова тесен, което влияе пряко върху конкурентоспособността на дадената технологична фирма. Като конкурентно предимство се разглежда не толкова иновативността на решението и стратегическото му позициониране в средно- до дългосрочен план, колкото популярността чрез медийно и събитийно позициониране“, допълва тя.

Пета в Европа

България вече е на пето място в Европа по брой и качество на проптех решенията, като отстъпва само на Германия, Великобритания, Франция и Испания, сочат данните от последните два доклада на PropTech Bulgaria за 2024 г. Те са издавани ежегодно от 2019 г. насам.

Тази година страната ни измества Швейцария от петото място, а основната причина за това е значително нарасналата интензивност, с която се създават нови проптех стартъпи в България. Докладът 2024 BULGARIA & CSEE: PropTech Mapping Report, 6-то годишно издание, отчита 75 нови български PropTech решения в допълнение към 240-те от изданието за 2023 г.

В същото време делът на фалитите при швейцарските проптех фирми е постоянно висок, като само през 2023 г. са фалирали 29 швейцарски компании от сектора. Тенденция за висок дял на фалитите сред проптех решенията се наблюдава и във Великобритания и Франция.

В същото време проптех компаниите в България се характеризират с висока степен на иновативност и фокус върху реални клиенти, а не върху осигуряването на следващия транш от външно финансиране, отбелязват от PropTech Bulgaria.

85,33%, или 256 от 300 български проптех компании, са учредени през последните десет години от 2014 до 2023 г., а 170, или 56,67% са създадени в петгодишния период от 2018 до 2022 г.

36 са чуждестранните проптех фирми, които са навлезли на българския пазар в периода от 1995 до 2023 г., девет от които само през миналата година. Четири от тях са с германски произход.

Четири от осемте новосъздадени български проптех решения през 2023 г. са в нишата на управлението на етажна собственост и на многофамилни жилищни сгради или затворени жилищни комплекси, което е следствие от жилищния бум в България, отчитат от PropTech Bulgaria. В същата ниша обаче са и два от фалитите в проптех сектора у нас през 2018 и 2021 г. Други три случая на фалит са на решения, свързани с намирането или предлагането на жилищни имоти. Една от тези фирми е фалирала през 2020 г., а друга – през 2023 г.

Сред новосъздадените проптех компании миналата година има е-платформа за кръгово строителство и друга за оценка доколко даден жилищен проект отговаря на стандартни сертификационни критерии за устойчивост. Трето новосъздадено PropTech решение е продукт за автоматизация, дигитализация и оптимизация на процесите по банково кредитиране.

Технологичните решения в строителството са нараснали с 15% на годишна база и към 2024 г. те вече са 53. Най-многобройни са технологичните решения в областта на инженеринга и проптех управлението, доставките и строителството и строителни материали и системи.

Решенията на ниво умен град също бележат ръст с 29% на годишна база до 97, като тук не влизат тези за умни домове. И през 2023 г. най-голям дял имат проптех решенията, обслужващи жилищния клас недвижими имоти, с 35%, следвани от решенията на градско ниво със 17 на сто, решенията за всички класове имоти с 14% и решенията за офиси и активи със смесено предназначение с дял от 12%.