Хабип Япар се почувствал късметлия, че домът му в Южна Турция издържал на опустошителното земетресение миналата година. След това на телефона му се появил есемес през октомври, който го уведомявал, че правителството поема собствеността върху апартамента, пише Ройтерс.
В съобщението до 61-годишния Япар се казвало, че документите за имота му в провинция Хатай били предадени на министерството на финансите съгласно поправка в градоустройствен закон, която трябвало да засегне хиляди оцелели от земетресението.
Министърът на урбанизацията Мехмет Йозхасеки заяви в началото на февруари, че правителството се нуждаело от нови правомощия, включени в поправката, за ускоряване на преустройството на квартали в градове, които са пострадали сериозно от земетресението. То изравни със земята част от Югоизточна Турция на 6 февруари 2023 г.
Южната област Хатай, граничеща със Сирия, понесе най-големи щети при най-смъртоносното земетресение в съвременната история на страната. Оттогава възстановяването изостава от амбициозните крайни срокове, определени от президента Реджеп Ердоган.
Според регулацията, приета през ноември, иззетите имоти трябваше да създадат „резервни райони за строителство – временна мярка за ускоряване на възстановяването. Засегнатите щели да получат имот, след като платят строителните разходи, без да разкрива подробности за финансовото бреме.
Макар че застраховките при земетресение са задължителни в Турция, правилото не се прилага винаги, а застраховката често покрива само малка част от разходите за възстановяване или купуване на нов имот.
Интервюта с близо двайсет местни жители, адвокати и представители на местните власти показват, че хиляди собственици на жилища са били в неведение за плановете за изземването, като много от тях са научили от социалните мрежи, че имотът им ще бъде засегнат.
Подобно на Япар десетки хора в крайбрежния му роден град Самандаг получили тестови съобщения още преди поправката да бъде приета през ноември.
Пет месеца по-късно правителството все още не е уведомило засегнатите хора колко ще платят, какво ще стане, ако не успеят, на какви компенсации имат право и кога точно и колко време правата им на собственост ще бъдат в ръцете на правителството, казват хората, с които Ройтерс е разговаряла.
„Това е като да отидете в ресторант, да ви донесат храна, но да не знаете цената. Трябва да платите, каквато и да е сметката“, казва Еджевит Алкан, президент на Комисията по околна среда и градски закони в Адвокатската асоциация на Хатай.
Ройтерс е разговаряла с четирима собственици на жилища и двама адвокати в областите на провинция Хатай Самандаг, Дефне и Антакия, които са завели дела пред Административния съд в Хатай за блокиране на заповедите.
Министерството на урбанизацията и канцеларията на Ердоган не са отговорили на въпроси на Ройтерс. Редица опозиционни партии са изпратили парламентарни въпроси с молба за повече информация от министерството за новия закон, но те остават без отговор.
Япар живее със съпругата си и големите си син и дъщеря във временно палатково убежище. Най-малко 215 хил. души, оцелели при земетресението в Хатай, живеят в лагери с контейнерни жилища или палатки.
Пенсионираният инженер спестявал пари, за да ремонтира двуетажния си дом. Сега, когато собствеността е предадена на правителството, той не може да започне работа. Къщата е планирана за разрушаване.
Япар, който е сред завелите дело хора, не смята, че сградата не може да бъде поправена. „Можем да възстановим сами жилищата си и не искаме нито цент от държавата“, казва той.
Бездомен в Хатай
Малко повече от година откакто опустошителното земетресение отне живота на над 53 хил. души в Турция, стотици хиляди оцелели остават във временни жилища като контейнери или палатки.
Повечето засегнати собственици живеят с познати или във временни корабни контейнери, откакто земетресението изравни със земята или повреди апартаментите им. Те все още не знаят кога ще бъдат готови новите сгради, казват местни жители и адвокати.
Други са станали бездомни след уведомленията за изземване на имотите им. Хатидже Алтиньоз казва, че с големия ѝ син Ахмет трябвало да се преместят от повредения им апартамент в Антакия, провинция Хатай, защото сградата е в резервния район, по-голямата част от който е почистен за реконструкция.
„Властите не ни предоставиха контейнер, в който да останем, защото сградата ни не рухна, затова се преместих с дъщеря ми в контейнерна къща“, казва Алтиньоз.
Жителите на Антакия Омер и Дилай Долар казват, че са разбрали от социалните мрежи, че петте им имота са били в определения район, където остават малко сгради.
„Със семейството ми работихме толкова усилено, за да придобием тези активи. Но сега не е ясно какво ще стане в бъдеще“, казва 57-годишният предприемач Дилай Долар.
Канцеларията на губернатора на провинция Хатай съобщи на сайта си през февруари, че близо 44 хил. жилища ще заменят прехвърлените имоти. Тя не даде данни имотите на колко хора ще бъдат иззети в процеса и не е отговорила на въпроси на Ройтерс.
Ердоган обеща общо 254 хил. нови жилища за провинцията, но до момента е завършило строителството на под 7300 домове, сочат данни на канцеларията на губернатора. Миналата година представител на местните власти е заявил пред Ройтерс, че ограничения за финансирането и растящите цени са виновни за забавянията.
Алкан казва, че близо 50 хил. души ще бъдат засегнати от изземването на имоти въз основа на населението в кварталите, определени като резервни райони в провинцията.
В Самандаг кметът Рефик Ерилмаз приветства плана на правителството за съвременен пазар и нови жилища в обявените резервни райони. Но определя като грешка, че правителството е изпратило текстови съобщения до собствениците на имоти в града, без да обясни проекта или правните и финансови разпоредби.
„Правителството не успява да предостави задоволително обяснение на обществото, а това е проблем“, казва Ерилмаз от основната опозиционна Народнорепубликанска партия.
Някои местни жители смятат, че става въпрос за политика. Хатай е ръководен от опозицията район, където Ердоган иска да постигне успех на местните избори на 31 март.
Негова реч в провинцията за първата годишнина от земетресението до голяма степен беше възприета като прикрито послание, че помощта за възстановяването ще тече по-безпроблемно с управляваща партия.
По-късно Ердоган подчерта, че усилията за възстановяване не се различават между поддръжници и противници на правителството.
Дела
Заради оскъдната информация собствениците на жилища и адвокатите, с които Ройтерс е разговаряла, са изразили недоверие и страх, че държавата може да задържи имотите, ако собствениците не успеят да платят.
Новата поправка в Закона за трансформацията на райони, застрашени от риск, предостави на Дирекцията за градска трансформация към министерството широка власт да определя частни имоти като резервни райони за строителство без получаването на съгласие от собствениците.
Орхан Йозен, адвокат в Самандаг, отбелязва, че законът нарушава правата на собственост и не конкретизира как ще бъдат защитени собствениците, след като имотите им бъдат предадени на министерството на финансите въпреки обещанията за гладък процес по възстановяване.
До момента Дирекцията за градска трансформация е обявила над 200 хектара земя за резервни райони в провинция Хатай, сочат официални данни. Йозен, който завел дела за два парцела в Самандаг, казва, че за такива райони са определени най-скъпите имоти в града.
„Балансът между обществения интерес и гражданите е игнориран“, счита Йозен и допълва, че липсата на подробности в закона е посяла несигурност, включително какво ще стане с нов имот, ако собственикът почине преди да го изплати.
В една от жалбите, видени от Ройтерс, министерството на урбанизацията отбелязва, че искане за престой трябва да бъде отхвърлено по съображения, че ищците имат права само върху отделни имоти, не върху по-широкия район, определен чрез решението на министерството.
Централният базар в Самандаг влиза в приблизително 1,6 хектара в района, които са иззети от правителството за реновиране съгласно плановете. Али Тас, който управлява магазин за играчки в базара, казва, че е съгласен да работи в контейнер за известно време, ако базарът в крайна сметка бъде възстановен.
Но 56-годишният лекар Хасан Фехми Чили казва, че нито той, нито съседите му, чиито офиси и магазини работят в базара, но са планирани за преустройство, са дали съгласието си. Той е сред хората, които са завели дело.
„Има много несигурност. Ще ни даде ли държавата имот на същото място, на същия терен и със същия размер?“, пита видимо гневният Фехми Чили.