На широките булеварди в Берлин постери, поставени от отчаяни кандидат-наематели, търсещи подслон, се превръщат в обичайна гледка. Огледите на жилища привличат дълги опашки от кандидати въпреки ръстовете на наемите, които далеч надвишават заплатите през последните години, пише Ройтерс.
Германската столица, където само преди десет години евтините и предлагани в изобилие апартаменти бяха магнит за артисти и работещи младежи, сега има свободни площи под 1%. Цените и затрудненията с намирането на жилища под наем създават пречки пред привличането на таланти и принуждават някои местни жители да напуснат града, въпреки че компаниите имат отчаяна нужда от квалифицирана работна ръка.
И макар че според местните власти Берлин има достатъчно площ за изграждането на над 100 хил. апартамента, няма признаци, че жилищната криза в града ще се успокои.
Ролф Бух, главен изпълнителен директор на Vonovia, най-големия собственик на жилищни имоти в Европа, посочва фактори като рекордните лихви и контрола върху наемите за хроничното несъответствие между предлагането и търсенето на жилища.
„Новото строителство за много проекти почти няма смисъл тези дни, защото с цена от 5000 евро на квадратен метър и лихва от 4% някой трябва да го финансиране“, коментира той.
„Когато отида в банката, ми казват: Господин Бух, върнете се, когато направите повторни сметки, защото не можете да получите дори лихва върху наема“, отбелязва той.
Ръстът на лихвите по заемите вече тласна някои германски строителни компании към несъстоятелност. Той също така задържа потенциални купувачи на жилища на наемния пазар въпреки спада през последно време на цените на жилищата след години на бърз растеж.
В момент, когато строителните планове са в застой, правителството обяви пакет от мерки за подкрепа на сектора на стойност 45 млрд. евро и мерки за насърчаване на жилищното строителство, включително данъчни стимули.
Но в момент, когато най-голямата икономика в Европа се доближава до рецесия, икономисти предупреждават, че високите наеми ще подхранят инфлацията и ще намалят потреблението от домакинствата.
„Повишаването на наемите води до преразпределяне на доходи, тъй като бедните плащат повече, а богатите печелят повече“, коментира Константин Холодилин пред икономическия институт DIW.
В Берлин местната опозиция осуети планове за строителство, докато регулациите създават наемен пазар, който е евтин за някои дългогодишни наематели и скъп за новите наематели.
Разделяне
Около 85% от жителите на Берлин живеят под наем, сочат данни на Международния съюз на наемателите, много над средното ниво от 53% за Германия като цяло и от 30% за Европейския съюз по данни на Евростат.
През последните седем години наемите в Берлин са се повишили с 44%, а средната заплата в града е нараснала само с 30%, показват данни на федералните и на местните власти.
Не винаги е било така.
След падането на Берлинската стена през 1989 г. в града имаше излишък от жилища, който се запази десетилетия наред, наследство от разделянето му след Втората световна война. Правителствата както на Източна Германия, така и на ФРГ наливаха пари в строителството на жилища, отразявайки мястото на града в центъра на конкуриращи се системи по време на Студената война.
„Това беше разделен град и цял Берлин беше субсидиран“, казва Бух.
Очакванията, че новата столица на обединена Германия ще нарасне бързо доведоха до увеличаване на строителството през 90-те години на миналия век, „но не дойдоха толкова много хора, колкото си мислехме“, отбелязва Моника Нюгбауер от асоциацията на жилищните кооперативи Berlin Wohngenossenschafts.
През 2004 г. градските власти в Берлин продадоха задлъжнялото си подразделение за социални жилища GSW и над 65 хил. апартамента, много от които празни и с необходимост от ремонт, на Goldman Sachs и на компанията за частни капиталови инвестиции Cerberus.
Населението на града започна отново да расте през 2005 г. с увеличаването на раждаемостта и продължителността на живота и нарастването на миграцията. Сега чужденците съставляват до 24% от местните жители, като броят им почти се е удвоил между 2011 2022 г., сочат данни на статистическата служба в Берлин.
Нарастващото търсене на имоти накара частни компании да строят луксозни апартаменти, които предлагат по-висока доходност, отчасти защото разрешаването от правителството на строителството на по-достъпни жилищни проекти беше много бавно, отбелязва Бух.
Продажбите на терени на кандидата с най-висока оферта стесниха допълнително възможностите за строителство на социални жилища, коментира Нюгбауер.
Противопоставяне
Оттогава някои строителни проекти се натъкват на противопоставяне на местно равнище, а неотдавнашен опит за ограничаване на ръста на наемите води до противоположни на очакванията резултати.
През 2014 г. планове за изграждане на 4700 апартамента и бизнес сгради на мястото на бившото летище „Темпелхоф“, което затвори врати през 2008 г., а сега е основно обществен парк, бяха отхвърлени на местен референдум.
Жилищни кооперативи, които предлагат някои от най-достъпните апартаменти в Берлин, отмениха две трети от проектите си за ново строителство, след като правителството обяви тавана върху наемите, като заявиха, че той ги е направил нежизнеспособни.
Таванът, който беше въведен през 2020 г., беше обявен за противоконституционен и отменен 14 месеца по-късно. През това време той понижи наемите със 7,8% по данни на имотния портал ImmoScout24, но броят на наличните апартаменти намаля с 30%.
„Това изостри значително конкуренцията за апартаменти“, отбелязва управляващият директор на ImmoScout24 Геза Крокфорд.
Закон в Германия, който ограничава доколко собствениците на имоти могат да повишават цените, държи наемите ниски за дългогодишните наематели спрямо новопристигащите и не ги стимулира да се местят.
„Офертните наеми в Берлин са понякога два пъти по-високи, а в някои случаи и три пъти по-високи от съществуващите заради много ограниченото предлагане“, коментира Мартин Палген, говорител по жилищните въпроси на правителството в Берлин.
Това, от своя страна, означава, че жилищните наличности се използват неефективно, като растящи семейства са принудени да живеят на тясно в малки апартаменти.
27-годишната Ана Хохнрат, която е акаунт мениджър от Валенсия, Испания, се нанесла в апартамента от 36 кв. м на приятеля си през април като временно положение, докато намерят по-голямо жилище.
Търсенето им отнело осем месеца, след като кандидатствали за оглед на над сто апартамента и получили отказ на офертите им за осем.
Започваш да се чудиш дали не бъркаш някъде“, споделя Хохнрат.
преди 11 месеца Гледай ти..Налагането на таван на наемите довело до спад на отдаваните под наем жилища..Ти да видиш., контрол на цените на дадена стока или услуга предизвикали дефицитът и...Колко ли трудно е да се предвиди?Явно за някои хора доста... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 месеца Направих си труда да проверя нещо. В Берлин средната заплата е 40 000 Евро при 5000 Евро Заплата след данъци. В София е подобно съотношението. На към 3000 лева брутна заплата имаме и 3000 лева квадрата по официална статистика. Всичко е въпрос на организация, приоритети и т.н. анъците там са високи, могат например да намалят данъците на тези дето плащат лихви примерно и т.н. Могат да извикат наши фирми в краен случай. Не виждам нищо извънредно. Германците имат достатъчно пари в крайна сметка. отговор Сигнализирай за неуместен коментар