Сривът на жилищното строителство в Германия застрашава по-широката икономика

Волфганг Шуберт-Рааб си спомня времето на бума на пазара на имоти, когато компанията му не смогвала да строи жилища достатъчно бързо, пише Financial Times.

„През 2021 г., още преди да сме излели първия кубичен метър бетон, вече имахме оферти за над половината от комплекса“, казва управляващият директор на строителната компания Raab. Две години по-късно пазарът на еднофамилни жилища е в състояние на „пълен срив“, както го определя Шуберт-Рааб.

В цяла Германия компаниите за жилищно строителство са изправени пред рязък обрат в бизнеса им, а забавянето на жилищното строителство може да има по-широки последици за най-голямата икономика в Европа.

Много компании изпаднаха в несъстоятелност, подкопавайки целта на канцлера Олаф Шолц за строителство на 400 хил. нови жилища на година в отговор на кризата с достъпността на жилищата в редица от най-големите градове в страната.

Миналата седмица федералното правителство се обедини с парламентите в отделните провинции, за да се намесят в сектора с пакет от мерки, целящ да ускори жилищното строителство чрез намаляване на бюрокрацията. Представители на индустрията смятат отговора за стъпка в правилната посока, но са притеснени, че мерките не са достатъчно силни, а задействането им ще бъде твърде бавно.

„Предвид опита от миналото не смятаме, че те ще бъдат приложени бързо. Федералните структури са много по-сложни за това“, коментира Тим Оливер-Мюлер, управляващ директор на Германската строителна федерация.

След 10-годишен бум, стимулиран от силното търсене, евтиното кредитиране и ниските разходи за суровини, германските строителни компании са изправени сега пред „перфектна буря“, както казва Гереон Фрауенрат, управляващ директор на строителната компания Frauenrath Group.

Суровините сега са с 40% по-скъпи, отколкото преди пандемията, което е най-силният ръст в Европа. Разчитащият на кредитиране сектор трябва също да се справя с десет поредни повишения на лихвите от Европейската централна банка (ЕЦБ). Макар че страната все още има недостиг на подходящи жилища, особено в големите градове, по-високите лихви по заемите изключват много купувачи от пазара.

Резултатът е опустошителна загуба на доверие, заради която жилищният пазар в страната е сред най-слабо представящите се в Европа.

Цените на жилищата са намалели с 10% на годишна база през второто тримесечие, а броят на издадените строителни разрешения спада далеч по-бързо, отколкото в региона като цяло. През октомври 22,2% от компаниите са съобщили за отменени проекти, най-големият брой, откакто институтът Ifo е започнал да води статистика през 1991 г.

„През цялото време става по-зле“, коментира Клаус Волрабе, ръководител на допитванията в Ifo. „В жилищното строителство новият бизнес остава в малък обем, а списъкът с поръчки на компаниите намалява“, допълва той.

Строителната продукция нарасна с над 16% между първото тримесечие на 2015 г. и началото на 2022 г. Търсенето се увеличи на фона на ниските лихви и относително разхлабените стандарти за кредитиране, а цените на жилищата нараснаха с 66% по данни на европейската статистическа служба Евростат.

Сега проблемите в сектора, който съставляваше над 5% от БВП през 2021 г., допринасят за влошаването на перспективите, заради което Германия остана на дъното на класацията на МВФ за водещите икономики.

„Предвид факта, че имотният сектор е двигател на растежа в Германия, [проблемите в сектора] не са добра новина“, коментира Зузана Щреетер, старши инвестиционен анализатор в компанията за управление на активи Hargreaves Lansdown.

Компаниите, чийто просперитет е свързан с жилищното строителство, също усещат натиска.

Сабине Брокшнайдер, управляващ директор на Baumann Group, която прави баните и кухните на германците от над един век, казва, че времената рядко са били по-тежки.

„По-малките компании ще имат сериозни затруднения заради спада на продажбите и нарасналите разходи“, очаква тя и допълва, че поръчките са намалели с 15% спрямо година по-рано.

Очаква се растящите разходи и намалялото търсене да принудят Baumann да съкрати част своите 1200 служители и да постави други в програма за принудителен отпуск.

„За съжаление, ще трябва да се разделим с временните си служители, защото очакваме следващата година да е още по-лоша“, отбелязва Брокшнайдер.

Индустрията смята, че правителството трябва да се намеси, за да коригира срива на пазара, както го определят много компании за жилищно строителство.

Те твърдят, че за разлика от предишни кризи през 90-те години на миналия век и началото на новия век, жителите на големи градове като Берлин, Мюнхен, Хамбург, Кьолн и Франкфурт все още изпитват недостиг на достъпни жилища.

„Сегашната среда – много по-високи строителни разходи и ръст на лихвите, плаши инвеститорите и строителните компании“, казва Йорг Хегествейлер, главен изпълнителен директор на компанията BKL Baukran Logistik, която продава и отдава под наем кранове на строителния сектор.

През септември индустрията договори план за действие от 14 точки с федералното правителство, който включваше комбинация от данъчни облекчения, привлекателна програма за субсидии, понижаване на стандартите за пестене на енергия и опростяване на градоустройствените и одобрителните процедури.

Строителният министър Клара Гейвиц заяви, че пакетът от мерки ще ускори съживяването на сектора чрез намаляване на бюрокрацията и на правните препятствия пред строителните компании.

„За да строим по-бързо достъпни жилища, ни е нужна по-висока скорост в градоустройството, одобряването и строителството. Споразумението с федералното и провинциалните правителства вече е факт и ще осигури нужното ускоряване“, допълни тя.

Феликс Пакепа, управляващ директор на асоциацията ZDB, представляваща 35 хил. строителни компании, казва, че пакетът от мерки дава „малка надежда“, но е нужно повече.

„За да превключите в режим на ускоряване, първо ви трябват нови поръчки. А те стават все по-малко“, отбелязва той и призовава правителството да одобри още от договорените през септември мерки.

Шуберт-Рааб, който е президент на ZDB, казва, че компаниите все още нямат сигурност.

„Нашата индустрия не се развива бързо – нужни са между две и три години имотът да премине от фаза на планиране в готовност за приемане на обитатели. Хората, които искат да строят, се нуждаят от сигурност. Без нея никой няма да инвестира“, отбелязва той.