Голямата жилищна криза в Европа едва сега започва

Тенденциите не са мрачни навсякъде. В Португалия и Испания новозапочнатите жилища са много над нивата през 2015 г., когато след дълговата криза строителството на тези пазари почти замръзна. Но все пак има остър недостиг, който показва колко труден за разрешаване е проблемът, а инициативите за привличане на инвеститори, като програмата „златна виза“ в Португалия водят до ръст на цените на жилищата.

Затрудненията пред строителството на достатъчно достъпни жилища в крайна сметка произтичат от лошите политики на правителствата. Жилищата попадат някъде по средата между движен от пазара актив и регулирано публично благо. Тази комбинация тласка надолу инвестициите и в същото време води до нестабилност в сектора и сегашните сътресения в разходите за финансиране и строителство често правят строителството нерентабилно с изключение на луксозните жилища.

Цените на основни строителни материали нарастнаха. Графика: Bloomberg LP

Преди правителствата играеха по-активна роля на жилищния пазар. Значителен дял от съществуващите жилища в Швеция бяха построени като част от държавна инициатива за прибавяне на един милион жилища между 1965 и 1974 г. В Германия градове като Берлин построиха огромни жилищни комплекси за служители, мигриращи към градски центрове след края на Първата световна война.

Но това се промени. В Германия преходът към зависимост от частния сектор беше засилен от обединението, което изстиска държавната хазна и принуди много градове да продават притежаваните си имоти. В края на 80-те години на миналия век Германия все още имаше около 4 млн. социални жилища, но броят им намаля до малко над 1 млн. през 2020 г. Сходно е положението във Великобритания, където общинските жилища бяха разпродадени на наематели през 80-те години на миналия век.

„Държавите обичайно подкрепят индивида, а не общността и в повечето случаи оставят на частни собственици да осигуряват адекватни жилища“, коментира историкът Керстин Брюквех от Европейския университет „Виадрина“ във Франкфурт на Одер.

Доходите на хората в ЕС не се променят, докато цените на жилищата и лихвите по ипотечните кредити растат. Графика: Bloomberg LP

В Източна Германия, където крайнодясната „Алтернатива за Германия“ има най-силната подкрепа, безпокойството за жилищата е особено остро. След обединението мнозина изгубиха правото да живеят в жилищата, които преди това осигуряваше комунистическият режим. Днес източногерманците все още имат по-малка вероятност да притежават имот, отколкото жителите на Западна Германия.

Временни жилища за служители на Northvolt близо до Скелефтеа, Швеция. Плановете за разширяване на компанията може да бъдат забавени заради липсата на жилища. Снимка: Микаел Зьоберг/Bloomberg

В Скелефтеа, Северна Швеция, парадигмата може да забави плановете на компанията Northvolt да увеличи капацитета на първия си завод за батерийни клетки. Компанията наема над сто души на месец, но спадът на строителството прави почти невъзможно за града с 36 хил. души население да отговори на темпа на търсенето.

„Може да се натъкнем на съществено препятствие по пътя. Това е огромно предизвикателство“, казва Патрик Ларсен, ръководител на отдела за строителство в общинската администрация.

Сривът на строителството предизвика призиви за стимули и подкрепа на индустрията, но правителствата имат ограничен апетит към допълнителни разходи след пандемията от COVID-19 и усилията за овладяване на инфлацията. Резултатът е вълна от корпоративни фалити и преструктуриране, които може да намалят капацитета за строителство в дългосрочен план.

Във Великобритания около 45 хил. компании за жилищно строителство са затворили през последните пет години. В Швеция 1145 компании в строителната индустрия са фалирали през първите десет месеца на тази година, ръст с 35% спрямо 2022 г., сочат данни на компанията Creditsafe.

Вековната сграда на полицейския участък в центъра на Франкфурт, чиято строителна компания изпадна в несъстоятелност. Снимка: Бен Килб/Bloomberg

Съдбата на стария полицейски участък във Франкфурт е емблематична за натиска върху системата, който оставя предлагането на жилища в частни ръце. Теренът от 15 хектара в центъра на града бил изоставен над 15 години, преди компанията Gerchgroup да го придобие с обещанието да възстанови голямата структура от 1914 г. и да построи над 440 частично субсидирани апартамента.

Но през август строителната компания подаде заявление за обявяване в несъстоятелност, оставяйки дупка в центъра на града, където са нужни жилища. За петте години, в които Gerch притежавала ключовия терен, нито един багер не бил изпратен да работи там.

Политиците са предпазливи в преценките си. Лейбъристката партия във Великобритания обещава пакет от реформи за ускоряване на вялата градоустройствена система в страната и за строителството на 1,5 млн. жилища през мандата на следващия парламент. Португалското правителство цели да увеличи наличните имоти за жилищни нужди и да опрости процедурите по лицензиране. Германия обеща да опрости строителните правила и да подкрепи публичните инвестиции, но вялите действия едва ли ще донесат съществено облекчение.

Палети с тухли на обект за жилищно строителство в Хамбург. Жилищното строителство се срива с повишаването на цените. Снимка: Мария Фек/Bloomberg

„Тези бавни промени създават обща несигурност сред строителните компании“, казва Волфганг Шуберт-Рааб, президент на лобистката група ZDB в строителния сектор. Вместо да започват проекти незабавно, те изчакват още по-добри субсидии следващата година, „когато положението ще бъде още по-мрачно“, допълва той.

Семейство Дейвид се надява, че ако промени етажните плочи, ако се откаже от приземния етаж и получи по-голямо държавно финансиране, все пак може да успее да започне строителството, но не възлага твърде много очаквания.

„Честно казано, вече не съм оптимистка, че нещата ще се наредят, за да започнем действително строителството“, казва Милена.