Жилищата у нас: Не само необходимост, а и емблема за социален статус

Концептуалните жилищни проекти, които предлагат добавена стойност отвъд квадратните метри и стандартната визия, стават все по-търсени у нас, стана ясно по време на строителна конференция, организирана от сп. "Мениджър".

 Често хората заменят стари жилища за нови в по-модерни сгради, които предлагат добра среда на живот и модерна визия, съобщи Ралица Ценова, директор „Продажби“ в Home2U. Такива проекти, предлагани включително на добре познати и пренаситени локации в София като „Манастирски ливади“, „Малинова долина“ и „Овча купел“, се продават на драстично по-високи цени и често пъти са по-търсени от средностатистическите сгради, съобщи Ценова.

Тя открои и още една нова тенденция на пазара – жилището вече не е само необходимост, а се превръща в емблема на социалния статус. Това според нея се дължи на културата, създадена от социалните мрежи. „Много хора притежават повече от един имот, не защото имат реална необходимост от него, а за да подобрят социалния си статус“, отбеляза Ценова.

Голяма част от обществото търси бягство от града, сочат наблюденията на Явор Пердухов, мениджър на Forton Homes. Заради желанието си да подобрят качеството си на живот и да живеят в по-добра среда, голям процент от клиентите на компанията му се насочват към затворени комплекси около София. Спадът на сделките, видим от данните на Агенцията по вписванията за последните четири тримесечия, Пердухов определи като нормализация на пазара.

„Хората, които не искаха да изпуснат момента за изгодна сделка, вече похарчиха парите си, а в момента в жилища инвестират хора, които търсят статут – бягство от града, замяна на неугледни сгради с имоти с добри общи части, каквито купуват и професионалните инвеститори“, обобщи той.

Според Георги Шопов от Националната асоциация на строителните предприемачи, хората, купуващи имот, за да подобрят социалния си статус, не са масовият случай на пазара, а повечето купувачи с придобиването на имот задоволяват нуждата си от жилище.

Той определи жилищния пазар от началото на годината като изключително динамичен. „Огромната инфлация не подмина и строителния сектор, като повиши строителната себестойност, но доходите на клиентите ни не се увеличиха. В резултат на това интересът към закупуване на жилище в големите градове остана висок, но подписаните предварителни договори намаляха с над 50%“, съобщи Шопов, говорейки за т. нар. продажби „на зелено“.

Тенденцията цените на жилищата да растат по-бързо от доходите на хората е довела до спад с 20% на покупателната способност що се отнася до придобиване на недвижима собственост, измервана чрез съотношението между средната заплата в града към цената на квадратен метър, каза още предприемачът.

Той определи тенденцията като изключително негативна, но изрази увереност, че тя е само временна, тъй като при предишни периоди на висока инфлация са били нужни една-две години покупателната способност да се върне към нивата преди началото на инфлационните процеси. Когато това се случи, пазарът ще се нормализира, убеден е Шопов.

Той разкритикува нарасналата административна тежест при издаването на строителни разрешения и по-големия брой рестрикции към урегулирането на нови територии за строителство и предупреди, че те допринасят страната ни постепенно да се насочва към западноевропейския модел, при който под 20% от хората в големите градове имат възможност да закупят собствено жилище и са осъдени цял живот да живеят под наем.

Според Шопов цените на жилищата ще се нормализират, само когато се увеличи предлагането. „За един производител има два кошмара – обществото да няма нужда от стоката, която произвежда, което не е налице. И тя да стане скъпа и непродаваема. Ние искаме да печелим от оборот, а не от бутикови сгради, които  малка част от хората купуват“, отбеляза той.

Ценова посочи, че купувачите са станали много по-предпазливи към покупките на имоти „на зелено“. Ако преди година новите сгради са се разпродавали на 80% в периода от началото на строителството до завършването на грубия строеж, сега тенденцията е точно обратната – оптимистични са плановете, при които инвеститорите очакват да продадат 20% от имотите в сградата до завършването на грубия строеж, каза тя.

Според нея една от причините за спада на покупките на имоти „на зелено“ са опасенията на хората, че след време може да не успяват да обслужват кредита си. Другата причина е несигурността, която самите инвеститори са предизвикали у купувачите при поскъпването на строителните материали миналата година, когато някои от тях повишиха цените при вече подписани предварителни договори, допълни тя. В сегашната ситуация на пазара Ценова посъветва инвеститорите да помислят каква добавена стойност извън квадратните метри и строителните материали да предложат в проектите си, за да привлекат клиенти.

Санирането – от 100% държавни средства до самоучастие

Интересът на българите към санирането на жилищни сгради сега е много висок за разлика отпреди пет-шест години, когато хората не са вярвали в цялостното обновяване на сградите, стана ясно по време на дискусия за санирането.

„След като стартираха няколко публични проекта, гражданите видяха ефекта от цялостното обновяване на сградите. Повишаването на интереса към санирането беше свързано и с използването на сто процента безвъзмездна помощ“, коментира Добромир Василев, директор на дирекция „Жилищна политика“ към Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и допълни, че тя е изкривила пазара, както и очакванията на гражданите.

Василев посочи, че използването на изцяло публични средства за обновяване на сградите създава невъзможност за постигане на голям обем обновени сгради. Средствата за саниране, с които страната ни разполага по Плана за възстановяване и устойчивост в размер на 1,5 млрд. лв., ще стигнат за обновяването на 700 до 1000 жилищни сгради, равняващи се на близо 3,6 млн. кв. м РЗП, съобщи Василев и допълни, че това не е много. Като друг проблем той посочи, че много граждани не чакат организирането на цялата сграда и пристъпват към енергийно обновяване на дома си сами, като така се стига само до частично саниране, което е видимо от външния вид на сградите, осеяни с отделни петна. 

Василев отбеляза, че миналата седмица е приключила първата реформа, свързана с промени в Закона за етажната собственост, които да улеснят вземането на решения от обитателите на сградите.

Следващата важна реформа, свързана със санирането, е създаването на Националния декарбонизационен фонд, като идеята е в него да бъдат съсредоточени публични и частни средства за енергийна ефективност и той да организира и ръководи програмите за енергийно обновяване на сградния фонд – публични и частни сгради. Фондът трябва да е инструментът, който да финансира бъдещите програми за обновяване на сградния фонд, като се премине към голямо намаляване на безвъзмездната помощ, каза Василев.

Той посочи, че има граждани, които не могат да си позволят енергийно обновяване и сега получават помощи за отопление. Идеята е те да получават обща помощ, която да се използва за обновяване на жилищната сграда, подобряване на комфорта им и понижаване на разходите.

Едва 7% от сградите у нас отговарят на съвременните изисквания за енергийна ефективност, съобщи Тодор Андонов от Камарата на строителите в България. Той изтъкна необходимостта програмите за саниране да станат постоянни, а не кампанийни, каквито са до момента. „За да има качествен продукт, трябва да има висококвалифицирани кадри с постоянна заетост“, каза Андонов и допълни, че след последното спиране на процесите по саниране, наетите специалисти – инженери, строителни бригади, проектанти, са се преквалифицирали или са заминали за чужбина.