Когато съдия-изпълнител неочаквано заплашил да смени ключалките ѝ, първата мисъл на Елизабет била да се обади на собственика на имота ѝ за помощ, пише Financial Times. Но се оказало, че собственикът не е изплатил ипотечния си кредит, затова самотната майка на три деца била принудена да напусне жилището и била настанена във временен дом от местния съвет в Олдъм, край Манчестър.
„Стресиращо е“ да нямащ постоянно жилище, казва 49-годишната жена и допълва, че макар временният ѝ дом да е пълен с мухи и неприятни миризми, „е по-добър, отколкото да сме на улицата“.
Историята на Елизабет става все по-обичайна, тъй като Великобритания изпитва недостиг на достъпни жилища, който противоречи на нарастващото търсене, повишава жилищните разходи и стеснява маржовете за собствениците на имоти.
Наемите в страната са на най-високото си ниво от началото на воденето на статистика от британския Национален статистически институт през 2016 г. след години на стагнация на жилищното строителство и растящо търсене.
Заради поскъпването области, които не са имали значителен проблем с бездомничеството, изневиделица се сблъскват с растящ брой на хората, които няма къде да живеят.
В исторически план Олдъм е сравнително достъпно място за наемане на жилище, но броят на бездомниците там сега е почти два пъти по-висок от средното национално равнище, а ръстът на наемите е достигнал 80% на годишна база между януари и април. Сходен ръст се отчита и в броя на децата, които живеят в извънредно жилище.
„За съжаление тенденциите не са изненадващи и отразяват общата жилищна криза, която засяга всички части на страната, особено места, които традиционно не са се сблъсквали с такъв проблем“, коментира Жасмин Басран, пиар мениджър в благотворителната организация Crisis, специализирана в проблема с бездомничеството. Тя допълва, че хроничният недостиг на социални жилища е отнел важна предпазна мрежа.
Нови данни на правителството за бездомничеството показват растящ брой хора, изпаднали в тежка криза – децата, живеещи във временен дом, са се увеличили с 10% на годишна база през първите три месеца на тази година.
Експерти отбелязват, че недостигът на жилища във Великобритания е в основата на кризата. „Това е огромен проблем“, казва Бен Бийдъл, главен изпълнителен директор на Националната асоциация на собствениците на недвижими имоти. Отговорът е „да се намери решение за недостига на жилища“, допълва той.
Недостигът на жилища под наем е задълбочен и от предизвикателствата пред собствениците на имоти, които трябва да се справят с растящи лихви и по-високи вноски по жилищните заеми през последната година. Това намалява привлекателността на инвестициите в жилища с цел отдаване под наем.
„Обичайно хората, които са бездомни или са застрашени да останат без дом, търсят достъпни жилища в рамките на сектора на частни жилища под наем. Но виждаме по-голяма конкуренция в този сегмент, тъй като доходите на хората се свиват, а собствениците на имоти премислят вариантите си и в интерес на истината изпитват затруднения“, отбелязва Басран.
Данни на консултантската компания Savills по-рано тази година показаха, че нетната печалба за инвеститорите в сектора на частните жилища под наем е намаляла до най-ниските ѝ нива от 2007 г. насам заради по-високите лихви и данъчни промени.
Бийдъл добавя, че все повече собственици на имоти сега са в „незавидна позиция“ от финансова гледна точки. Дори ръстовете на лихвите по ипотечните кредити от миналата година да бъдат „извадени от уравнението“, възвръщаемостта е „доста малка от известно време насам“, допълва той.
Макар че все още няма признаци за бягство на собственици на имоти от пазара, „повече хора продават, отколкото купуват и повече хора казват, че ще продадат вместо да инвестират“, отбелязва още Бийдъл. „Тъкмо говорих с човек, чиято вноска по ипотечния кредит е нараснала от 800 паунда на 1500 паунда, той няма как да го прехвърли на наемателите, като повиши наема със 700 паунда…, може да му се наложи да продаде“, допълва Бийдъл.
Тези решения вече намират отражение в статистиката. През първото тримесечие на 2023 г. броят на домакинствата, които са останали без дом, тъй като собствениците на имоти или са продали жилището, или са повишили наема, е нараснал с 27% спрямо предишната година, сочат данни на правителството.
Принудителните извеждания от дома „без ничия вина“ по глава 21 от Закона на жилищата, при които наематели като Елизабет са принудени да напуснат дома си, въпреки че не са нарушили наемния си договор, също са нараснали с 41% през същия период.
Принудителните извеждания бяха забранени по време на коронавирусната пандемия, но от 2021 г. съдилищата в Англия и Уелс постепенно изчистиха натрупаните молби.
За семейства, които са напълно изключени от наемния пазар заради високите цени, местните власти се намесват, за да осигурят временни места за настаняване, понякога в много лошо състояние.
Доктор Лаура Нелсън, главен изпълнителен директор на благотворителната организация Shared Health Foundation в Манчестър, казва, че местните власти често се въздържат да прилагат твърде строги стандарти за временните жилища в случаите, когато това би накарало „много собственици на имоти да продадат“.
Експерти отбелязват, че замразяването през 2016 г. на програмата Local Housing Allowance, целяща да помага с наема на по-бедни домакинства, живеещи в частни имоти под наем, е задълбочило проблема.
Анализ на Института за фискални изследвания, използващ данни от онлайн агенцията Zoopla, установи, че във Великобритания само 5% от частните жилища под наем, обявени през първото тримесечие на 2023 г., могат да бъдат обхванати от Local Housing Allowance.
В Манчестър силното търсене на жилища води до остра криза с бездомни семейства през последните години. Средният наем на тристайно жилище в града е нараснал с 13% между 2022 и 2023 г., а хората, които са останали без дом заради повишаване на наемите или продажби на жилищата от собствениците им, са се увеличили с 500% за година към първото тримесечие на тази година.
Луиз Емот от имотната агенция Kingsdene в града казва, че след пандемията ръстът на хората, живеещи в Манчестър, които периодично пътуват до Лондон, е повишил допълнително търсенето. Тя допълва, че „големият недостиг на предлагане на студентски жилища“ също засилва натиска.
В Олдъм Елизабет казва, че въпреки миризмата във временното ѝ жилище тя и децата ѝ „затворили прозорците за две седмици, за да се опитат да се отърват от многобройните мухи, които се появявали постоянно. „Не знаехме откъде идваха“, допълва тя.
В крайна сметка Елизабет открила, че идвали от тоалетна, която била блокирана от седмици преди да се нанесат.
Арудж Шах, ръководител на съвета в Олдъм, се извинява за проблемите на Елизабет и допълва: „Наблюдаваме наистина тревожен ръст в броя на семействата от Олдъм, които имат нужда от временно място за настаняване“, като цифрите са нараснали над два пъти през последните три години.
Шах отдава увеличението на „провала в сектора на частните жилища под наем“.