Недостигът на жилища превръща апартаментите под наем в оскъдна стока в Европа

В Цюрих хора, търсещи апартаменти, носят вино и шоколад на огледите, за да се отличат от множеството. В Амстердам студенти се опитват месеци наред да намерят подслон преди началото на семестъра им. В Дъблин и Лисабон работещи младежи се отказват и се връщат при родителите си, пише Bloomberg.

В най-големите градове в Европа наемателите се сблъскват с остър недостиг на предлагане, който тласка цените до рекордни върхове. Растящите лихви по ипотечните кредити принуждават хората да се отказват от покупката на имот точно когато инфлацията увеличава разходите за строителни материали, засягайки търсенето. Политиките на правителството и работните тенденции след пандемията тласкат напред квалифицирани чуждестранни служители, които често могат да платят повече от местните жители в Париж, Дъблин, Берлин и Лисабон, а завръщането на студентите след COVID повишава търсенето на места като Лондон и Амстердам.

Квартал "Алфама" в Лисабон. Португалското правителство планира да прекрати издаването на "златни визи" за покупки на имоти след протести на местни жители, които се оказаха изключени от пазара. Снимка: Гонсало Фонсека/Bloomberg

Тенденцията на бързо растящи наеми след началото на пандемията не е уникална за Европа, но е задълбочена на Стария континент от относително малкия размер на градовете и по-високата концентрация на исторически и ниски сгради. Ако правителствата не предприемат действия, особено относно предлагането, рискуват драстично да увеличат неравенството, тъй като хората, които не могат да си позволят да купят имот, заделят по-голяма част от доходите си за жилище.

„Наемите растат и това прави живота особено труден за хора, които нямат наследено от родителите си богатство“, казва Кристин Уайтхед, преподавател по жилищна икономика в London School of Economics. „Има огромна разлика между 25-годишен човек, който си търси жилище, с родители, които са собственици на съществуващ дом и имат имоти за отдаване под наем, и младежи, които започват от нулата“, допълва тя.

В Амстердам положението е тежко дори за студенти с местна подкрепа. Хендрин ван Уалбек, 54-годишна собственичка на малък бизнес в Тернезен, Югозападна Нидерландия, започнала да се рови в сайтовете за наеми за стая под наем за сина си Мике близо до Амстердам през април, като влизала най-малко десет пъти на ден, за да проверява за нови обяви. До август, само няколко седмици преди началото на учебната му година в столицата през септември, студентът по физика не бил поканен на нито един оглед.

Хендрин ван Уалбек. Снимка: Ксения Кулешова/Bloomberg

Тя пробвала различен подход, като създала обява за Мике с подробности за интересите и изискванията му и я публикувала в социалните мрежи. Това довело до няколко покани за оглед, а после, по-малко от две седмици преди началото на семестъра, семейството в крайна сметка намерило стая за 500 евро на месец, включително режийните разходи, в предградие на 45 минути с автобус от университета на Мике.

„Трябва да сте неуморни, за да успеете. Просто е – има твърде много хора, които искат да живеят тук, и недостатъчно стаи“, отбелязва Ван Уалбек.

Недостигът на жилища е особено остър в нидерландската столица, защото градът става магнит за чужденци с 18 хил. новопристигнали в града с население от около 882 хил. души през 2022 г. Нидерландски компании като ING, Royal Philips и Just Eat Takeaway.com увеличават служителите си през последните години. Благоприятната данъчна среда в града го прави привлекателен за големи международни компании като Tesla и Netflix, които установиха европейски централи там. Заради „крайния“ ръст на населението в града има недостиг на около 200 хил. жилища, съобщиха местните власти в неотдавнашен доклад.

Цените на наемите в Европа растат. Графика: Bloomberg LP

В други столици положението е сходно. Населението на Дъблин е нараснало с почти 12% през последните десет години, тъй като данъчните облекчения на правителството създадоха стимули за световните фармацевтични и технологични компании като Meta Platforms, компанията майка на Google Alphabet и Pfizer да установят европейските си централи там.

Политиките започват да предизвикват недоволство и компаниите често посочват жилищата като едно от основните предизвикателства за набиране на служители и задържането им. Нискотарифната авиокомпания Ryanair нае студентска жилищна сграда през лятото, за да приюти служители и обмисля покупката на апартаменти за служителите си, съобщават местни медии.

В Цюрих, където се намира най-големият научно-развоен център на Google извън САЩ, свободните апартаменти за наемане са само 0,07%, а на опашките за огледи на апартаменти редовно чакат над сто души. За хората, търсещи жилище, се превръща в обичай да носят препоръки, контакти с HR отдела на компанията си, банкови извлечения и подаръци като вино и шоколади, когато получат покана за оглед на имот.

Валтер Ангст, един от директорите на асоциация на наемателите в Цюрих, очаква наемите да нараснат с около 30% до 2025 г., тъй като по-високите лихви тласкат нагоре търсенето. Много домакинства вече харчат над една четвърт от разполагаемите си доходи за наем, затова подобен ръст ще принуди много хора да напуснат града, ускорявайки трансформацията на квартали, която тече с „бясна скорост“, допълва той.

Младите хора в Ирландия все по-често остават у дома. Графика: Bloomberg LP

В много градове от Източна Европа недостигът на жилища и ръстът на цените на наемите е задълбочен от неочаквания приток на украинци, бягащи от войната. Цените на наемите в Естония, една от водещите дестинации за украински бежанци, са нараснали с 22% през 2022 г., сочат данни на Евростат. Наемателите в Талин често са принудени да правят компромиси, като се установяват в по-малки и по-евтини имоти и наемат жилище в по-малки градове извън столицата, ако имат транспорт до работното си място, казва Ристо Вахи, анализатор в консултантската компания Uus Maa.

Офисите на Google в "Силициевите докове" в центъра на Дъблин. Работещи младежи се връщат в дома на родителите си, за да избегнат космическите наеми. Снимка: Паулу Нунеш дош Сантуш/Bloomberg

Правителствата се опитват да намерят решения, но те често са краткосрочни и носят нежелани последици. Над 5000 собственици на частни имоти в Дъблин са изпратили предизвестие за прекратяване на наемния договор с цел продажба на имотите им през второто тримесечие, след като правителството въведе таван върху наемите. Новопристигащи хора в Берлин може да търсят постоянно жилище с месеци заради тавана върху ръста на наемите от 10%, който обезсърчава собствениците на имоти. Системата в Швеция за апартаменти с контролиран наем създава списък с хора, които чакат с години в Стокхолм, както и пазар на преотдадени жилища, където съобщенията за рушвети и сексуален тормоз не са необичайни.

„Контролът върху цените на наемите е най-лошата политика, която може да се въведе, защото той ограничава още повече предлагането“, казва Джорди Селман, главен изпълнителен директор на HousingAnywhere, платформа за наеми, която работи в редица столици в Европа. „Държавните ръководители обикновено са твърде съсредоточени върху това, което могат да направят за пазара днес, но разрешаването на този вид проблеми с предлагането отнема поне десет години“, допълва той.

Селман дава за пример Испания като страна, в която политиката на правителството е много повече съсредоточена върху либерализирането на регулациите в строителството, за да се увеличи предлагането в дългосрочен план. Друго място, което предлага потенциален модел, е Виена, където градските власти дават по 200 евро на всеки човек под определено ниво на доходите, за да му помогнат да плати наема си. Около 500 хил. души, или всеки четвърти човек, в града живеят в едно от около 220 хил. общински жилища, а над 3700 нови домове ще бъдат построени през следващите няколко години. Градът също така предлага имотна банка на строителни предприемачи, които заделят част от новите си апартаменти за наематели с ниски доходи.

Строителни дейности в Хондсругпарк в Амстердам. Нидерландците съставляват малко над 40% от населението в столицата, тъй като все повече местни жители избират на живеят в сателитни градове, където наемите са по-ниски. Снимка: Ксения Кулешова/Bloomberg

Но в момент, когато инфлацията и зелените политики повишават разходите за строителство, малко правителства успяват да строят нови жилища достатъчно бързо, за да отговорят на търсенето. Броят на наличните имоти за наемане в Ирландия достигна връх през 2009 г. с над 23 400 домове в цялата страна. Оттогава наличностите намаляват и едва около 1200 имота са налични за население от над 5 млн. души към 1 август. Жилищното строителство в Нидерландия не изпълни поставената цел миналата година за изграждане на около 100 хил. нови жилища на година до 2030 г., като достъпните жилища трябваше да съставляват две трети от общия обем.

Недостигът вече започва да променя състава на много градове. Нидерландците съставляват малко над 40% от населението на Амстердам, тъй като повече местни хора избират да живеят в сателитни градове, където наемите са по-евтини. В Ирландия млади медицински сестри в момента заделят 77% от заплатата си за наем, сочат данни на Ирландската организация на медицинските сестри и акушерките. А процентът на младите хора, които живеят с родителите си, е нараснал до 64% през 2022 г. спрямо 44% десет години по-рано, сочат данни на Евростат.

Хората с достатъчно пари за първоначална вноска установяват, че дори след ръста на лихвите е по-евтино и по-лесно да купят място за живеене. 31-годишният Джордж Пайк, който се установил в Берлин от Лондон миналия август, купил едностаен апартамент в града за 260 хил. евро през май. Сега той плаща 1080 евро на месец за ипотечния си кредит, около 170 евро по-малко от наема на предишното му жилище.

„Голяма част от заплатата ми отиваше за наем и целият процес беше истински кошмар. Купих жилище, защото не можех да си позволя да живея под наем“, споделя Пайк.

В Лисабон, където наемите са нараснали с 25% на годишна база през второто тримесечие по данни на HousingAnywhere, правителството планира да сложи край на златните визи за покупки на недвижими имоти след протести от местни жители, които се оказали изключени от пазара в градския център на фона на притока на богати чужденци. Стотици хора се очаква да участват в друго шествие, планирано на 30 септември, сочат данни на Асоциацията на наемателите в Лисабон.

Кутии за ключове пред имоти за краткосрочен наем в квартал "Алфама" в Лисабон. Снимка: Гонсало Фонсека/Bloomberg

69-годишната Делфина Фернандеш, която живее в Лисабон, неотдавна се разделила с 40-годишния си син, който най-сетне намерил собствен апартамент, след като живял в дома ѝ заедно със съпругата си пет години. Новият апартамент не е в същия квартал, където семейството на Фернандеш живяло две поколения наред, не е дори в Лисабон. Единственото място, което синът ѝ можел да си позволи със заплатата си на държавен служител, се намирало в Сетубал, град на 50 км южно от столицата.

„Боли ме, че млади хора като сина ми напускат града. За съжаление, с растящите лихви и разходи за живот не виждам как нещата ще се оправят“, отбелязва Фернандеш.