Заради ограниченията върху наемите новите жители на Берлин трудно се добират до жилище

След като бил прогонен от апартамента му в Берлин и от безскрупулен собственик на имот миналото лято, Фабиан Мисбренер може да разкаже множество ужасяващи случки за търсене на жилище, пише Financial Times.

33-годишният докторант от Северозападна Германия изпратил десетки безплодни запитвания за огледи на имоти. Той се включвал в огледи, където 50 души трябвало да се поберат в малък апартамент и да ухажват брокера.

Разочарован заради отказите, Мисбренер избрал стратегически да се насочи към новопостроена жилищна сграда, създавайки собствена система за известяване в интернет, която да го информира, когато апартаменти в сградата отварят врати за наематели.

Стратегията му проработила и сега Мисбренер живее щастливо с лабрадора си Луна в студио с площ от 28 кв. м в модерния централен квартал „Пренцлауер Берг“ и плаща 770 евро на месец. Но намирането на жилище е „много стресиращо“ преживяване, казва той. „Местенето тук е тежко“, допълва Мисбренер.

Той преминал през тези затруднения въпреки мерките на местните ръководители за намаляване на натиска върху хора, които се нуждаят от жилище под наем в германската столица, включително ограничения върху ръстовете на наемите, кратковременен опит за налагане на таван върху наемите и относително силни права на наемателите.

Мерките помагат за осигуряването на евтини и просторни жилища за някои дългосрочни наематели, но не успяват да предотвратят високите разходи и ожесточената конкуренция сред новопристигащите хора в града и тези, които са били принудени да сменят жилището си, казват активисти.

Това води до сериозни последици в града, където 84% от домакинствата живеят под наем.

Берлин, чийто кмет преди време се хвалеше, че градът е „беден, но секси“, отдавна е смятан за рай за артисти, изпълнители и радикали. Те бяха привлечени отчасти от изобилието от евтини жилища след падането на Берлинската стена, когато населението на града след обединението се сви въпреки очакванията на експертите, че ще нарасне.

Тенденцията се промени през последните десет години, когато градът преживя приток на нови хора – от технологични номади до здравни работници, както и няколко бежански вълни, включително от Украйна. Населението се увеличи от около 3,4 млн. души през 2012 г. на 3,8 млн. души миналата година.

Недостатъчното жилищно строителство доведе до удвояване на наемите между 2018 и 2021 г. – от средно 7,30 евро на квадратен метър до 14,30 евро на квадрат, сочат данни на Deloitte. Това изстреля Берлин от 40-о на 19-о място в класация на европейски градове, съставяна от консултантската компания. В някои квартали процесът по повишаване на наемите тече с още по-бясна скорост, като средният им размер е нараснал тройно.

Новата нормалност продължава да шокира много новопристигащи хора в града.

Спадът през последно време на цените на жилищата в Германия не успокоява положението, казва Константин Холодилин, жилищен експерт в Германския институт за икономически изследвания.

„По отношение на наемите няма корекция. Доходите са относително стабилни, но населението расте, а това означава, че търсенето на жилища върви нагоре и наемите се повишават“, отбелязва той.

През годините властите в Берлин предлагаха тавани върху наемите и дори изземване на имоти. Градът наложи строги ограничения на Airbnb. През 2020 г. провинциалното правителство замрази цените за пет години, по-късно таванът беше отменен от германския Конституционен съд.

Но собствениците на имоти в града все още са длъжни да се съобразяват с отделни федерални ограничения, които им забраняват да повишават наемите с повече от 10% над местно основно равнище, когато сключват договор с нов наемател. Има и ограничения върху повишаването на наемите в съществуващи договори.

Заради контрола някои жители на Берлин, които живеят в един и същи апартамент от години, все още имат благоприятни наемни договори и плащат само няколко стотин евро на месец за просторно жилище. Те имат силен стимул да останат, дори ако децата им са пораснали и са се изнесли.

В същото време новодошлите и наемателите, които са били принудени да напуснат дома си, особено тези с по-ниски доходи, са изтласквани в краищата на града. Мащабът на търсенето дава огромна власт на собствениците на имоти, а това създава условия за дискриминация и експлоатация.

Даниел Халмер, основател на компанията Conny за онлайн правни консултации на наематели, казва, че макар правата на наемателите да са по-силни в Берлин, отколкото в други градове, склонните към експлоатация собственици все още могат редовно да не се съобразяват с контрола върху наемите. „Няма санкции. Има нулев стимул за съобразяване със закона“, казва той.

Компанията на Халмер е спечелила около 2000 дела от името на наематели миналата година, като клиентите ѝ са трябвало да плащат средно 300 евро повече на месец.

Както родени в Берлин местни жители, така и новопристигнали хора в града предупреждават, че свиването на жилищата и вълните гентрификация (процес на промяна на характера на даден квартал чрез притока на по-заможни хора и компании – бел. ред.) променят тъканта на града.

Както в много глобални градове в Европа, повечето експерти са съгласни, че решението е да се строят повече жилища, включително социални.

Но федералното правителство не изпълнява целта си да строи 400 хил. нови жилища на година, като миналата година са били изградени само 295 хил. Жителите на Берлин са против усвояването на зелени площи, а на референдум през 2014 г. гласуваха против строителството върху част от бившето летище „Темпелхоф“.

Недостигът се задълбочава, тъй като инфлацията и по-високите лихви тласкат нагоре строителните разходи, казва Райнер Браун от консултантската компания Empirica. „Строителните разходи нарастват два пъти по-бързо от инфлацията“, отбелязва той.

Мисбренер казва, че щял да се замисли дали да се установи в Берлин, ако знаел за жилищните проблеми в града. „Може би е добре, че не знаех предварително. Предполагам, че това отказва много хора“, споделя той.